Насилието над жени

в Брой 4/2018 - (Зло)употреба на жената/Думи за прочит/Общество

Вгледайте се какво показва интернет статистиката в графа „насилие“. Или прочетете в многобройните списания разкази от първо лице. Ужасяващ е броят на малтретираните жени в Америка. Като обобщим числото на сексуалните насилия още в годините на детството, както и изнасилванията от страна на непознати, приятели, съпрузи, стигаме до заключението, че в наши дни жените се оказват не по-рядко в ролите на жертви, отколкото това е било в предишните, крайно патриархални, дискриминационни общества.

В неотдавнашно издание на един вестник се дава следният тревожен сигнал: „Световната федерация по борба стигна до крайности на публично насилие над жени по време на своя „спорт“. На 8 април една жена беше избрана за участничка в среща от шестчленен елитен отбор. Тя е получила тежък удар в лицето от едър борец, който след края на срещата я сграбчил за косата и я влачил по ринга. Този вид „спорт“ има голям брой зрители сред децата (въпреки предупрежденията на ТВ-компаниите) и в резултат на това вече е налице нанасянето на смъртоносен удар в главата на младо момиче от страна на по-голямо момче, решило да възпроизведе видяното на екрана.“

Не успях да проверя всички подробности по този материал. Но така или иначе той описва социокултурно пространство, изобилстващо от унизително третиране на жени – проблем, ежедневно посочван в повечето ситуационни комедии и филми, непрепоръчителни за детска публика.

Много години изминаха от времето, когато дядо ми ме учеше да отварям врати на „дамите“ и да се отнасям към тях с почит и внимание – с други думи, да преценявам разумно какво говоря и да се държа като „джентълмен“. Самият факт, че поставям горните две думи в кавички, е показателен белег колко далеч сме отишли в посока на арогантното мъжкарско равнодушие, та дори и в безочливото, грубиянско отношение към жените. Последния път, когато по инстинкт отворих автомобилна врата за една жена, живееща в нашата енория, тя ме изгледа така, сякаш бях някакъв атавистичен индивид, малоумен ласкател, който се прави на сър Уолтър Рали в епохата на Еминем.

Нека обаче да имаме предвид: довоенната галантност към жените е съществувала паралелно с представата, че те трябва да са боси, бременни и обвързани с кухнята. Жените са ставали обект на унижение и по този начин.
През последните години обаче бяха добавени и някои нови елементи, и то не само чрез Световната федерация по борба. Нашата цивилизация – или каквото изобщо е останало от нея – се ръководи от принципа на крайното дебелоочие (понятие, което допреди няколко десетилетия не е съществувало в широка употреба), както и от потъпкването на всякакви традиционни морални правила. Шокът от наплива на насилствени прояви все още не е овладян – нещо, което със сигурност се отнася до сферата на половото насилие. И именно жените продължават да бъдат централен обект, неизбежните жертви.

Немалко жени мразят последната глава от книга „Притичи Сломонови“. Това е пасажът, възхваляващ благодушната, добродетелна, трудолюбива и изцяло отдадена на домакинството домашна прислужница. Специално за амбициозните жени, пристрастени към професионалното израстване, този текст звучи архаично, унизително и антифеминистко. Само че всички ние обикновено забравяме за онези редове в този пасаж, говорещи за моралното величие и сила на жената в един свят на деградация, нищета и недоимък. Именно жената със своята десница осигурява най-съществените неща за домашната среда; нейното милосърдие храни бедните, нейната мъдрост наставлява по пътищата на добродетелността и ползотворните дела.

Няма спор, че в случая става дума за патриархално общество, поне от гледна точка на днешните стандарти. Но за днешните стандарти съвсем не може да се каже, че са в съответствие с Божиите норми, нито с тези на човеците, на които умовете и сърцата им са насочени във вярната посока.

Насилието над жени в каквато и да било форма е във вреда не само на жените. То формира атмосфера, в която става приемливо малтретирането на всеки и в която по-слабите винаги са в зависимост от благоволението на по-силните.

Като търпим този модел на поведение, ние подкопаваме основите на целия човешки род. Така на практика не признаваме, че жените, а оттук и потомството на жените, са сътворени по Божи образ. Това води не само до съществуването на съсипани жени. То създава, стимулираща насилие среда, придава романтичен характер на подобни прояви – било то в училище, в дома, по улиците, по време на служебни срещи – и застрашава да погълне всички ни с тежестта на своите неудържими последици.

Порнографията и печалбите: накъде оттук нататък?

През март, 2000 г., с регистрирането на Playboy.com от фондовата борса Nasdaq киберпорнографията навлезе в нов етап на всеобщо приемане. В някои от последните новинарски публикации се посочва, че решението да се осигури подобен тип комерсиално узаконяване на инициатива, основана на умерена порнография, лесно би могло да даде път за публичното приемане на по-крайните й разновидности. И тъй като порнографията вече е един от най-големите американски бизнес браншове, въпросът е дали нашата икономика ще продължи с все по-нарастващи темпове да се управлява от доставчици на експлоатационни и унизителни форми на секс?

Някои хора твърдят, че концепцията на Playboy е толкова ограничена и незначителна, че едва ли има смисъл да се отнасяме с някакви притеснения. В крайна сметка още от 1971 год. на Нюйоркската фондова борса се излага списъкът с предприятията на Playboy и светът по един или друг начин продължава своя ход. Други посочват, че макар да не сме достигнали точката на световния крах, порнографията вече владее нашата цивилизация с твърде мощна и подмолна сила. Като се започне от телевизионните ситуационни комедии и се стигне до рекламите на шампоани, сексуалната провокация се е доказала като безспорен стимул. А в края на стръмния склон идва само и единствено дъното. Ето защо проблемът със сигурност ще ескалира.

В действителност статистическите данни са стряскащи. В края на миналото хилядолетие, според посоченото в списанието US News & World Report, около 15 – 20 милиона интернет потребители ежемесечно са посещавали порносайтовете в световните компютърни мрежи; през 1998 год. са похарчени един милиард долара за достъп до подобни сайтове – сума, която през 2003 год. се е утроила; проучванията, направени от два водещи американски университета, са стигнали до заключението, че поне 200 000 американци са крайно пристрастени към компютърната порнография. Освен това списанието саркастично отбелязва, че преди няколко години Указът за онлайн защита на правата на децата е бил отменен на базата на потребността от „свобода на словото“, и то без направеното обжалване по случая да е получило цялостно разглеждане.

Като цяло църквите за пореден път се отнасят със загадъчно мълчание относно проблема. Да се повдига такъв въпрос в атмосферата на днешната цивилизация изглежда или дребнаво, пуритански превзето, или политически некоректно. Стигнахме до положение да нямаме кураж да дадем глас на своето възмущение срещу срамната експлоатация на човешката личност и практиката да бъдат разголвани (в буквалния смисъл на думата) със или без тяхно съгласие жени, мъже и деца чрез отнемане на личното им достойнство и почтеност до последната възможна степен. По всичко личи, че в днешна Америка стремежът към печалба оправдава всякаква форма на самоунижение, в това число и интернет-проституцията. Трудно би могло да се очаква нещо друго в страна, в която гражданите по собствено желание разкриват из разни токшоу предавания най-обстоятелствено душите си, като парадират със своите малки мръсни тайни, бидейки в услуга на низки настроения и форми на поведение, за които традиционното определение „страсти“ би било дори същинска привилегия.

Особена и привлекателна е тази страна, Америка. Изобилие от таланти, енергия, щедрост и въображение; изобилие от неподправена добросърдечност сред „средностатистическите“ граждани. Държим водещи показатели в света по носители на Нобелова награда, по постижения в технологията, медицината, космическите изследвания и благотворителните дарителски инициативи. Но сякаш не се чувстваме достатъчно загрижени за децата си, за да ги пазим от насилието, заложено в порнографията – насилие също толкова реално, колкото и изстрелите с 9-милиметров револвер в гимназиална класна стая.

Малтретирането на жени, експлоатирани чрез порнография, в действителност почти не се различава от малтретирането на нашите най-беззащитни съграждани от страна на тези, които винаги имат готовност да стрелят по някого. И в двата случая имаме съчетаване на пари с първична възбуда, за да може това да се услажда на най-примитивните ни инстинкти.
И освен всичко и в двата случая намираме оправдания, излагайки като аргумент „американския начин на живот“, защитаващ антисоциалните крайности в името на индивидуалните права и свободата на словото. В крайна сметка тази страна като нищо може да се прекатури поради измамливо привлекателните поправки в собствената си конституция, внесени с цел неограничаване на човешките права.

И все пак не е нужно да преувеличаваме или драматизираме нещата. Мога ли откровено да твърдя, че с утвърждаването на Playboy.com от страна на Nasdaq ще се стигне до увеличаване броя на изнасилванията, кръвосмешенията и педофилските прояви? Не, не бих казал. Но пък от друга страна, ако приемем публикувана впоследствие статия в румънско издание на списанието Playboy като някакъв вид показателен белег, значи сме на прага на сурови времена. В тази статия се описваха начини, по които мъж може да нанася побой над жена, без да оставя уличаващи следи. Последвалият всеобщ смут беше толкова голям, че щеше да бъде съвсем логично компанията да прекрати окончателно разпространяването на своите издания. Но когато скоро след това аз си тръгнах от Румъния, по вестникарските будки вече се разпространяваше следващият брой.

Тази случка ми напомня за една история, която веднъж ми разказаха. Не знам доколко е действителна, но тя разкрива същността на проблема.

Преди много години езерото Ери изглежда е било толкова замърсено, че учените са се придържали към убеждението, че това е довело до умъртвяването на всички видове живот в него. И точно тогава някой открил, че надълбоко в помътнелите му недра обитава някакъв вид сладководни риби. Тези риби не били станали жертва на умъртвяването. Те просто преминали през мутация, която им дала възможност да оцелеят – на практика това било абсолютна необходимост за тях – в условията на мръсотията и токсичните остатъци в дънните наслоения. И учените стигнали до заключението, че навярно и ние постъпваме именно така със себе си.

Едва ли ще се превърнем в купчина непотребни отпадъци чрез използване на ядрени оръжия. По-вероятно е да последваме съдбата на тези сладководни риби: да мутираме до степен на приспособяване към замърсената атмосфера около нас, придобивайки умение да подхранваме душите и телата си дори само с наличните токсични отпадъци, които сме позволили постепенно да се натрупат на почти всички нива от социалния ни живот.

С характерната американска изобретателност и решителност ние постигнахме доста успешно прочистване на езерото Ери. Бихме могли да подходим по същия начин и в сферата на социалните недъзи, стига да имаме нужната проницателност, твърда воля и благоразумие, за да се заемем с това. На практика то е нещо, което дължим не само на себе си, но и на нашите деца. И повече от всичко то е наш дълг пред Този, Който изпълва личния ни живот, както и живота на всяко човешко създание, с безпределна възвишеност, величие и любов.

Из книгата на о. Джон Брек, „С нас е Бог“, изд. „Омофор“, 2017.

Джон Брек

Джон Брек

Отец Джон Брек е един от водещите православни теолози библеисти. Професор по Нов Завет и Етикав семинарията "Св. Владимир" (Ню Йорк), води ликции в православния богословски институт "Св. Сергий" в Париж, в Института за православни християнски изследвания в Кеймбридж и др.
Автор е на много книги.
Джон Брек

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

*