Наскоро Министерският съвет оттегли предложението за ратифициране на Истан­булската конвенция. Много българи, които активно участваха или се тревожиха за хода на дебата, отдъхнаха с облекчение и чувство за добре свършена работа.

Каквото и да може да се каже за съдържанието на този дебат и крайните негови пропагандни форми от двете страни, той доведе до едно полезно решение – оттеглянето на Конвенцията.
Полезно – като осуетяване на замисъла един идеологически механизъм, облечен в ярко социално-значимо оперение, каквото са нарушените права на най-уязвимите социални групи, да бъде приведен в действие чрез правната система в България. Механизъм, който създава предпоставки за специално третиране на определени групи хора и приемане на правни решения, които не се вписват във философия­та и системата на действащото в момента българско право. Полезно също от гледна точка на провокацията, която създаде, така че в обществото да се чуят цялостни и задълбочени позиции от български богослови и хуманитарии по значими теми на съвременната културна и духовна ситуация в модерните общества, към които българското се числи.

Чуха се облекчени въздишки след оттеглянето на конвенцията. Чувства се някаква обща енергия за отстояване на свободата и здравия смисъл в закона и правовия ред. Но дали има и енергия за действително решаване на проблемите на уязвимите групи, на чиято тежест проводниците на Истанбулската конвенция в България основно разчитаха за приемането й, и които не се решават с нейното сваляне от дневен ред?!

Преди дни в Мадрид се проведе Първата международна конференция за социалния, биологичния пол и образованието (http://thegenderandsexconference.org). Експерти от цял свят, заедно с представители на обществени организации приеха декларация срещу джендър-перспективата в публичността и похватите на насилствено налагане на джендър-идеологията на Запад. За последното все още нямаме собствена картина в България, но имахме възможност да почувстваме духа на тези процеси, проследявайки поведението на някои специфични граждански организации и личности по повод дебата за ратифицирането на Конвенцията. Конференцията е приела декларация, която публикуваме по-нататък в броя.

Но сега остава да видим дали обществото ни ще намери сили да се обърне и да търси начини за решаване на действителните проблеми, свързани с домашното насилие и насилието над жени, които бяха публично осветлени по време на дебатите.

Едно нещо е сигурно обаче: нито в дебатите за Конвенцията, нито в декларацията на Мадридската конференция стана дума за един проблем, който съвсем точно българският богослов доц. д-р Мариян Стоядинов определи като най-тежката форма на домашно насилие, упражнявана в съвременния свят – аборта по социални причини.

По-нататък в броя ви предлагаме разсъждения върху най-разпространените клишета в дебата върху моралното оправдание на аборта. Тази тема все така остава покрита с булото на доводи със съмнителна чистота, затисната със страхове, лични вини и безсилието на възрастните да поемат отговорността за грешките си, вместо да я прехвърлят върху нероденото си дете. Изглежда, че печално известното мото на Сталин „има човек – има проблем, няма човек – няма проблем“ не е така проблемно в нашето модерно общество, когато го прилагаме дискретно и най-вече – когато няма кой да се оплаче от това. Независимо от хода на промените в джендър перспективата и борбата за човешки права; или може би именно заради дълбоките духовни процеси в съвременността, които раждат тази перспектива.

 

Какво още можете да прочетете в новия брой на СВЕТ:

Свети Силуан Атонски и неговият ученик старецът Софроний, архимандрит Захариас (ЗАХАРУ)

Поклонничеството като средоточие на православна култура днес, Дария ЗАХАРИЕВА

Истории за малките добрини. Разговор с Таня Конярова от фондация „Звезда на надеждата“, Маргарита ДРУМЕВА

 

Дарение за сайта

1 Comment

  1. Някак богословите се фокусираха върху опита за промъкване на някаква различна идеология, неясно дали действително заложена в конвенцията, не мога да твърдя нищо, и общественото обсъждане подмина тактично въпорса с насилието – от мъже към жени. Нима не съществува и не е опасно, нима ако беше обратното обществото щеше да мълчи……………? В конвенцията беше упоменато,че всеки човек, независимо от пола си ( или пола, с който се определя) трябва да бъде защитен от насилие.

Вашият коментар

Your email address will not be published.