Музика, която създава картини

в Брой 5/2013 - Жените в Църквата/Дрескод "Шарено"

Ораторията Матеус пасион е смятана за едно от най-значимите и величествени произведения на Йохан Себастиан Бах. Създадена е през 1725 г. по Евангелие според Матея и пресъздава събитията през Страстната седмица – страданията Христови, пътя до Голгота и Разпятието. За поредна година изпълнението на Матеус пасион у нас в навечерието на Възкресение Христово се организира от фондация „Бахово общество в България”, с подкрепата на Cantus Firmus, Културния институт и Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и е част от програмата на Европейския музикален фестивал, в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата 2019.

Музиката има свой собствен език и собствена воля. Тя може да е таен код и неговото решение едновременно, понякога отваря тихо, понякога властно нахлува през онази врата, зад която пазим всичко, което наричаме наше най-съкровено. Може да е ръка, която ни помага да се изправим или да ни покаже изгубената посока.
За музиката на Бах и Матеус пасион – може би най-забележителното му произведение – разговаряме с отец Ангел, Йосиф Герджиков и Пламен Бейков. Слушам ги и за пореден път си давам сметка колко малко знам, и отново това ми харесва. Пред очите ми лицата им се променят, защото и тримата не говорят просто за една действително гениална творба, а за музика, която отключва, преобръща и владее спотаените пространства, с цялата си величественост повежда към смирение и незнайно как… рисува картини.
Музика, която като вода помита прегради, пречиства, лекува и ражда живота отначало. Музика, която събужда несъвършените ни сетива, и е едно от многото лица на вярата и любовта към Бога.
imageОтец Ангел Ангелов е предстоятел на старинен храм „Св. София“ и протосингел на Софийската света митрополия. Завършил е Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1997 г. е ръкоположен за свещеник. Преподавал е Християнска философия като хоноруван асистент в Богословския факултет. Специализирал е в Старокатолическия факултет на университета в Берн – Швейцария. Служил е в параклиса Св. Троица“ и в църквата „Св. Мина“ в столичния квартал Модерно предградие.

 

04_Kosio70714
Йосиф Герджиков  е завършил дирижиране в Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” в гр. София. Той е оркестров и хоров диригент с дългогодишна практика в България и чужбина. Основател на Хенделово общество за музика в България, член на Баховото общество в България, специалист по барокова музика. Носител на престижната награда „Златно перо” за 2013 г. , връчвана ежегодно от Classic FM радио за изключителен принос към българската култура и изкуство.
P.Beykov - MATTHAEUS PASSION Perform.Пламен Бейков е възпитаник на Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил- Философ”. Завършил е оперно пеене в Кралския колеж за музика  в Лондон и е специализирал при знаменития български певец Борис Христов в Рим.
Вече пет сезона е солист на Русенската опера. Като концертен певец на песни, камерни и кантатно-ораториални произведения също е добре познат на българската публика, изявявал се е в най-авторитетните концертни зали в Испания и Русия, а като оперен артист е гастролирал в почти всички европейски страни и САЩ.

Когато Матеус пасион получава признание чак сто години след създаването си…

Йосиф Герджиков: Наистина е така. По това време не са съществували така наречените медии, които да контролират такова оценяване, не е имало специализирана критика.

Знам, че по времето, когато е написана, е била изпълнявана два или три пъти…

Йосиф Герджиков: Така е, хората които са харесвали Бах тогава, са били негови съмишленици; може да не са били много, но ясно е едно – при първото изпълнение на Матеус пасион в неголяма църква, е имало малко посетители, защото по същото време в друга църква се е  изпълнявало произведение на друг композитор, който не е останал в историята, но е бил по-толериран от определени кръгове. Така Матеус пасион остава в сянка, но дълбочината на музиката, красотата и всичко, което тя съдържа, го правят с течение на времето едно от най-големите музикални произведения на Европа на религиозна тематика.

Много промени са правени през годините.

Йосиф Герджиков: За много промени не знам, знам само че първата част на Матеус пасион е била замислена години по-рано като част от траурна ода по случай кончината на известна личност, но това изпълнение не се състоява и по-късно Бах решава да положи нов текст и да продължи произведението като музика по Евангелието на свети Матей. Това, което изследователите с течение на времето са открили и комплектовали като Матеус пасион, е това, което изпълняваме днес. От друга страна, има версия на Менделсон, тя е по-късна и включва тромбони и кларинети, и е по-скоро христоматийна – рядко се изпълнява и не е придобила популярност. По време на Романтизма и в началото на 20 век Матеус пасион се изпълнява с огромни хорове и оркестри, хората изживяват тази музика, растърсени са от нея.
Сега мога да кажа, че промените основно са в начина на изпълнение. В края на епохата на Романтизма и до началото на 20 век се изпълнява с много по-бавни темпи, по-наситено, с числено по-голям състав. Не е бил замислен така от самия Бах, но след 30-те, 40-те години започва ревизия изобщо на изпълнението на бароковата музика в Европа, числеността на съставите се приближава до автентичната, четат се стари трактати, вижда се какво е съотношението в темпите и различните фигури, възстановява се максимално автентичният начин на изпълнение, към който и ние се стремим.

Знам, че Вие сте съмишленик на Баховото общество в България.

Йосиф Герджиков: Така е, а от 6 месеца съм вече и член на това общество.

Как така Баховото общество в България е създадено от архитекти и инженери?

Matthaeus Passion - Sofia - Girginova 1Йосиф Герджиков: Основният двигател на  Фондация „Бахово общество“ е г-н Георги Колчаков. Той наистина е инженер, но и меломан, от дете свири на пиано, децата му свирят на цигулка, той много обича музиката на Бах, джаз също, и го свири прекрасно. С течение на годините в него се е  породила идеята, че Матеус пасион като произведение носител на много дълбоки музикални, религиозни и духовни преживявания, трябва да се изпълнява в България –  според него то има толкова голяма морална и духовна стойност, че може да послужи в социален план за промяна на етиката на хората. Историята на изпълненията на Матеус пасион в България не е голяма – през 1975 или 1976 г. нашият най-голям и ненадминат досега диригент Добрин Петков изпълнява Матеус пасион в Пловдив, макар и не целия. Като ученик присъствах на това изпълнение. В края на 80-те години Иван Маринов като диригент събира състав и записва творбата, но не си спомням да е изпълнявана на сцена тогава.

Пламен Бейков: Малко преди това в Русе има изпълнени части, мисля, че пак под диригентството на Иван Маринов и по-късно през 90-те го записват. Но тази продукция е била предназначена за чуждестранна звукозаписна компания, не се разпространява в България.

Йосиф Герджиков: И вече можем да говорим за края на 90-те години, когато Георги Колчаков – сегашният председател на фондация „Бахово общество·, инспирира в София като инициатива и организация, изпълнението на Матеус пасион в зала България под диригентството на Емил Табаков, с немски солисти. С Георги Колчаков се познаваме от много отдавна и през 2007 г. си подадохме ръце – аз като диригент, той като организатор в „Бахово общество„, и започнахме да изпълняваме Матеус пасион всяка година оттогава. През 2011 г. изпълнихме и Йоханес пасион, а миналата година изпълнихме Матеус пасион вече на Европейския музикален фестивал под егидата на Общината, дори получихме награда „Златно перо· на „Кантус Фирмус· за принос в културата.

Говорейки за духовните измерения на музиката, нека попитам отец Ангел  – виждате ли противоречие в това, че малко преди Великден се изпълнява протестантска музика?

_MG_7987Отец Ангел: Не виждам такова противоречие. Това, което звучи в църквата, е най-важното за нас. Но не разбирайте, че не ходим на концерти и не слушаме друга музика. Напротив – намирам това за съвсем естествено.
Както и г-н Герджиков каза, тази творба изцяло лежи върху Евангелието на Матей, но има едно друго произведение на Бах, за което той спомена, което фактически за първи път звучи в България, и то е по Евангелието на Йоан. Доста по-кратко е, но е наситено със същата тази сила. Периодът на залавянето на Господ Иисус Христос и всичко онова, което следва  – мъченията, бичуването, цялата тази страстност… Човечеството така или иначе не понесе Божествеността, по всякакъв начин искаше да я отмахне от себе си. За да дойде моментът, в който, след като разбра, че този Иисус е Христос, то да покаже в творчеството си любовта към Бога. Мисля, че Матеус пасион е някакъв апогей на любовта към Христос, показан по най-прекрасния начин – чрез музиката. Няма по-хубав начин от този. Затова не виждам нищо лошо  и ние, православните християни, навлизайки в Страстната седмица, да се възхитим на музиката на един човешки гений, какъвто е Бах, и да усетим неговата вяра. Това е важното. Защото вярвам, че човек не може да напише такава музика само по поръчка, само защото съответният епископ е искал да се създаде подобно произведение. Бах е вложил вярата си там, любовта си, себе си. Затова и произведението е толкова гениално.

Виргил Хартингер, гост-­солистът в Матеус пасион казва, че няма значение дали си католик,  протестант или православен, дори не е необходимо да си вярващ, за да те поведе тази музика към смирение.

Отец Ангел: Аз обаче мисля, че на нас вярващите ни е по-лесно да осъзнаем тази музика.

Защо?

Отец Ангел: Защото, знаете, в Католическата църква обикновено това звучи на Разпети петък – този страшен ден за всички нас, християните. Православната църква също има прекрасните си произведения, но те като че ли не са толкова познати, защото не звучат извън църквата. Чрез цялата тази последователност през Страстната седмица ние реално присъстваме там. Както и Бах – вярвам, че когато е писал това произведение, той истински е бил с Христос. В тази драма, която се разиграва пред лицето на цялото човечество. Той е дал най-доброто чрез своята музика и своята вяра.

Пламен Бейков: Искам да разкажа за първата си среща с Матеус пасион. Бях на 22-23 години, когато специализирах в Академията на Борис Христов – човек, за когото тогава знаех, че е оперен певец, който едва ли не слуша само опера. А той настояваше да слушаме Матеус пасион, стоеше и слушаше заедно с нас. Толкова се впечатлих, че дори си намерих ноти и започнах да слушам записа сам, и допълнително да проследявам и партитурата.

Какво Ви впечатли?

Ще се върна към тогавашните си усещания. Познавах вече Светото Писание, но нямах идея точно как и кои части от Евангелието на Матей са включени в това произведение. Възприемах го не толкова като въздействие на словото, колкото като въздействие на музиката. Омайването ми стигна дотам, че когато специализацията ми приключи и Борис Христов ме изпрати да продължа да уча при Ирина Щиглич – голям български специалист на бароковата музика, за съжаление не е сред живите вече –  заръката му беше да започна обучението си при нея с Матеус пасион  и изобщо с произведенията на Бах. Така че моята връзка с това произведение  е още от 1991 г. Имах по-късно щастието да участвам в записа на Иван Маринов, за който стана дума. Затова мога да кажа, че в последните няколко години изпълнението на Матеус пасион за мен е част от подготовката за посрещането на Възкресение Христово. Въздействието на тази творба върху вярващия човек и взаимовръзката, която тя осъществява между хората от епохата, когато е била написана – били те и протестанти, и нас, които сме православни – това е същественото според мен.

Кои са другите изпълнители, които участват в Матеус Пасион?

Йосиф Герджиков: От седем години, откакто се изпълнява Матеус пасион, имената са едни и същи. Това са хора съмишленици, вярващи, преди всичко хора, които искат да го изпълняват. Нямаме единствено институционализиран хор и оркестър, работим с различни инструменталисти. Те са прекрасни музиканти, които са учили барокова музика и всичките със сърце и душа в инструменталния състав музицират изпълнение на Матеус Пасион. Хорът „Света Троица· с диригент  г-жа  Михайлова – това също са хора, които от дълбината на душата си преживяват тази музика. Солистите ни са Пламен Бейков, Олга Динова, Гергина  Гергинова, Петър Данаилов и нашият гост от Австрия Виргил Хартингер, когото споменахме – той изпълнява партията на Евангелиста. Известно е, че в световен план това са много трудни вокални партии. В България нямаме традиция за изпълнение на барокова музика, нямаме установена и последователна работа в тази посока, тя винаги е била епизодична, така че трудно се намират певци, които могат да изпълнят Евангелиста. Такъв беше Любо Дяковски преди години, но той е повече в чужбина…

_MG_7970Пламен Бейков: Освен това той е и на възраст. В записа на Иван Маринов, който споменахме, именно Любо Дяковски изпълняваше Евангелиста. Но не е само това, че нямаме традиции, в нашето изпълнение има и допълнително затруднение за тенора, защото освен Евангелиста, той трябва да изпълнява и теноровите арии.

Йосиф Герджиков: Действително е много трудно за тенор да понесе почти четиричасово изпълнение, но Виргил Хартингер поема тази отговорност и казва, че е много щастлив, когато музицира с нас. Вече шест години го прави.

Доколкото разбрах, неговият баща е основател на Баховото общество в Австрия.

Йосиф Герджиков: По-скоро дядо му. Основава го в Залцбург.

Пламен Бейков: Интересно как в града на Моцарт се създава Бахово общество.

Отец Ангел:  Интересно е също, че Бах в превод на български означава ручей. В неговата музика водата наистина се прелива навсякъде, в Матеус пасион също се усещат животворящите струи на неговите ручеи. Бароковата музика има много строга композиция, и в същото време се усеща именно този ручей.

Йосиф Герджиков: Наистина Бах означава ручейче, но Бетовен е казал: „Не Бах (Ручей) трябваше да се казва, а Море.· Бах очевидно е бил изключително вярващ, но е бил също и голям теолог и изследовател, дори енигматик. Сега разкриват колко кодове от Свещеното Писание има във вътрешното гласоводене, дори и при инструменталните му сонати и другите произведения. Матеус пасион, съчинен в две части, представлява 14 сцени, обединени в седем по-големи. А както знаете 14 са кръстните стъпки. Това е съвсем малък пример. Бах построява музикалното произведение не само чрез одушевяването на образите, но и умозрително.

Отец Ангел: Удивителни са тези произведения. От онзи период има изключителни образци, за съжаление тук нямаме възможността да им се наслаждаваме кой знае колко, те остават непознати за нас. Любовта към тази музика се породи в мен, когато бях още ученик. В класовете на Нева Кръстева за първи път чух Бах. Тогава нищо не разбирах, но няколко години по-късно музиката му дойде в мен. Такава е истината – тази музика идва в теб, но за нея трябва подготвено ухо. Кой се грижи днес за това?

Пламен Бейков: Аз също се запознах с Бах покрай Нева Кръстева. И без да разбираш, докосне ли те неговата музика, няма начин да не те впечатли, да не обсеби нещо съкровено в тебе, да те привлече…

Отец Ангел: Това е музика, която създава картини.

Йосиф Герджиков: Да, и всеки вярващ човек усеща това. Иска ми се да цитирам Виргил Хартингер. Когато му задават въпроса  как се чувства тук при изпълнение на Матеус пасион, той казва, че намира чудесна атмосфера и музиканти, вярващи хора, и завършва със следното, цитирам по памет:

„Аз пея толкова много Бах и барокова музика в северните страни, където това е традиционно. Тук все още няма такива силни традиции, но когато дойда в България, намирам нещо друго, което често ми липсва на север. Слушането и преживяването на Баховата музика така, както се случва тук в България, ме довежда до катарзис.·

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*