Метеора – могъща и мистична

в Брой 3/2010 - Пустините вътре в нас/На път

Един цар се отказал от престола и земната суета, когато съзрял за първи път чутовните скали с манастир, увиснал сякаш между небето и земята 

Зная какво е изпитал Йован Урош Палеолог (1350-1423), император на Епир и Тесалия, когато застанал за първи път пред каменните колоси, извисяващи се над град Каламбака. Болезнено усещане за човешката нищожност пред величието на Бога. Гледката явно е била като удар в слънчевия сплит за 20-годишния сърбин, за да абдикира през 1373 г. и да се замонаши под името Йоасаф. Последният представител на династията Ниманджич завършва земния си път в “Мегало Метеоро” – най-големия и могъщ от манастирите в Метеора, поставен като корона върху висока 400 метра скала.

Осветени нощем, скалите са още по-мистични
Осветени нощем, скалите са още по-мистични

Преклонението на Йован Урош е разбираемо дори за атеистите. Разумът се бори, за да възприеме нечовешкия феномен, асоциирайки го с познати неща – колони или каменна гора с гнезда, в които са накацали птици с керемиденочервени качулки… Манастирите (някога 24, от които днес са достъпни само шест) са под закрилата на ЮНЕСКО и напълно оправдават името си “Метеора” (от гръцката дума meteorizome) – висящ във въздуха). Но докато изграждането им може да се проследи във времето, произходът на скалите, издигащи се внезапно, без видима логика, над плоската и заградена с планини тесалийска равнина, остава мистерия. Според преобладаващата хипотеза преди 30 милиона години долината е била дъно на езеро, което се е оттекло към Егейско море, оставяйки гигантски конус от камъни и тиня. Земетресения, ветрове и каменопади през вековете раздробили делтогенното образувание на отделни скали.

Каламбака

Разположен на 237 км от Солун и на 352 км от Атина, Каламбака е чист, но лишен от старинна атмосфера град. Причината е тъжна – опожарен е от хитлеристите през Втората световна война. Единствената запазена сграда, която заслужава да бъде  посетена, е византийската църква “Успение Богородично”, построена между 10 и 11 век върху развалините на раннохристиянска базилика. Затова пък хотели и таверни за всеки вкус и джоб има в изобилие. И е вълшебно преживяване, в компанията на бутилка рицина и мезета, да съзерцавате осветените скали с пещерите, примигващи като очи на циклопи в нощта.

Привлечени от заредените с древна енергия канари, отшелници се заселват в Метеора дълго преди 9 век сл. Хр. Аскетите се събират всяка неделя и по празници край днешната Каламбака и в крайна сметка се организират в монашески общности. В залеза на Византия, ускорен от набезите на османските турци и феодалните междуособици на Балканите, те се укриват в скитове сред непристъпните канари. През 1336 г. двама монаси от Атон – Грегориос и Атанас, обединяват братята, а последният се заема да съгради манастир. Материалите за изтощителния градеж на “Мегало Метеоро” (1356-1372) се издигат със скрипци и въжета. Самите монаси каляват духа си, свити като риби в люлееща се мрежа, с която ги издърпват до върха.

Днес ни е трудно да си представим тези мъки. Подминали сме морето от стока на пазара в Каламбака, където синеоки влахини (немалко местни жители произхождат от земите на север от Дунав) продават шарени кърпи, мустакат грък –  живи агънца от паркиран камион, а захилен африканец – евтина електроника с неясен произход. Пролазили сме в климатизирания  търбух на автобуса, който ни изкачва бързо до манастирите. И сме толкова погълнати от неземната гледка, че не забелязваме как шофьорът ни се разминава на косъм от страховитата бездна с други автобуси, слизащи по тясното криволичещо шосе. Справя се с някакво шесто чувство, мистично, както и всичко наоколо.

Krehka i korava krasotaЗа да надхитрим във времето многонационалните тълпи, които сноват като мравки по изсечените в скалите стълбища (едва през 1925 г. те заменят мрежите и въжените стълби), започваме обиколката от най-малко посещавания манастир – “Айос Стефанос” (“Свети Стефан”). Днес в него живеят трийсет монахини, които запълват своето време, като се молят, рисуват византийски икони, пишат, разучават църковна музика и поддържат лехи с пъстри цветя. Някои от сестрите са лекарки и учителки на останалите. Онези от посетителите, които не са подходящо облечени, получават на входа дълги и тъмни поли и панталони. Поне за час това богоугодно облекло уеднаквява разликите между млади и стари, богати и бедни, европейци и азиатци. Освен свети Стефан манастирът има и втори светец-покровител – свети Харалампи, чиито мощи монахините пазят и до днес. Посветения на него централен храм (католикон) е известен с иконостаса си, на който е изобразена Тайната вечеря.

Прехвърляме се в “Ая Триада” (“Св. Троица”), откъдето се разкрива най-възхитителната гледка към долината и околните манастири. Изгледът няма никаква връзка със заглавието на филма за Джеймс Бонд “Само за твоите очи” (1981), заснет отчасти в този мъжки манастир. Бунт на монасите, недоволни от сцените с насилие, замалко щял да провали продукцията. Братята покриват стените и покривите с чаршафи и не се трогват от признанието на Роджър Мур, че някога самият той е бил светец (в едноименния филм от 1962 г.). Спорът е отнесен до Върховния съд на Гърция, който решава, че монасите имат права само върху интериора на манастира, а външните части са публична и общинска собственост. Въпреки благоприятната развръзка екипът на режисьора Джон Глен построява дублиращ декор на съседна скала, а вътрешните снимки са направени в студио. Но холивудският касоразбивач не е единствената беда, сполетяла светата обител. През 1979 г. неизвестни крадци се промъкват в главната църква и отнасят безценните й икони. В иконостаса е останала само една от 1662 г., която изобразява Иисус, облечен в народна носия.

Естествено не пропускаме “Мегало Метеоро”(Великия Метеор или “Преображение Господне”). Тук е най-голямата от църквите в Метеора, която се отличава с кръстокуполната архитектура на манастирите в Света гора. Вниманието ни привлича позлатен иконостас с фино изработени растителни и животински мотиви и владишки трон, инкрустриран със седеф и слонова кост. Изразителни икони, като тази на Богородица с цвете в дясната ръка и фрески върху тъмен фон, изобразяващи преследването на светците от римляните, издават почерка на  основателя на Критската художествена школа – монаха Теофанис Стрелицас. Много от светците са с избодени очи – спомен от партизаните-комунисти, действащи в Тесалия по време на Гражданската война (1946-1949).

След църквата най-важното място в един манастир е трапезарията – общото хранене, както и колективната молитва по време на литургия, споява монасите в едно цяло.

Неслучайно трапезарията в “Мегало Метеоро” има формата на обърната църква и е украсена с ефектни съвременни картини, пресъздаващи сцени от манастирското битие. В нея се пази цяло съкровище от изящни миниатюри, исторически документи и дърворезбовани кръстове. Сред тях е скромното подобие на Рафаиловия кръст от Рилския манастир, което монахът Данаил изработвал повече от десет години.

Според църковен документ, мъжкият манастир “Варлаам” (издигнат от отшелник под това име), е  построен за двайсет дни, след като строителните материали са събирани цели 22 години. За да стигнем до него, трябва да се изкачим по 195 стъпала, но изумителните стенописи от 16 век със сцени от живота на Йоан Кръстител и Апокалипсиса оправдават усилието. В трапезарията е изложен препис на Евангелието с подписа на византийския император Константин Порфирогенет (913-959). Складовите помещения също крият изненади: гигантска бъчва и подемно съоръжение с мрежа, което днес служи само за доставка на провизии.

"Въздушен транспорт" във Великия Метеор
„Въздушен транспорт“ във Великия Метеор

Невероятната панорамна тераса на “Ая Варвара” (наричан също “Русану”) привлича фотографите като магнит (във вътрешността на манастирите обаче снимането е строго забранено). Изоставена в началото на 20 век, светата обител е населена отново от монахини преди няколко години. Впечатляващите фрески, на една от които лъвове ближат краката на хвърления при тях от римляните пророк Даниил, вероятно са дело на ученика на Теофанис Стрелицас – Георги.

Манастирът “Айос Николаос Анапафсас” (“Св. Николай Анапафски”) се крепи сякаш на магия върху тясна скала. Поради капризната й форма католиконът гледа на север, а не както е обичайно на изток. Сред прекрасните стенописи от 16 век, рисувани от Теофанис Стрелицас, изпъкват сцените на Изкушението, бичуването на  Исус, и Адам, който кръщава животните. Тях по-късно Ной ще натовари на кораба си….

Слизаме обратно към Каламбака, премятайки като зърна от броеница думите на екскурзовода – всеки църковен храм символизира Ноевия ковчег, с който животът се спасява след Потопа.

Текст и фотографии: Пламен Петров

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от Брой 3/2010 - Пустините вътре в нас

Отиди горе