Любовта е компасът

в Брой 2/2021 - Любовта е компасът/От редактора

Илиана Александрова

За втори път посрещаме Пасха, духовно подкопани от неизвестност и страхове, породени от пандемията. Изминалата година е белязана за много хора от страдание, загуба на обични близки, физическа и душевна болка. Центрофугата на тази мъчителна битка изцежда и малкото сили, с които вървим през пустинята на поста – както описва светата Четиридесетница един от забележителните проповедници на 20 век, отец Александър Шмеман.

Пандемията оголи страстите, свали духовните  дрънкулки на модерността, и светът внезапно се оказа плашещо място. „Вместо самоувереността на нашия живот и вярата в съдбата, към нас се втурна смъртта. Смъртта ни направи по-далекогледи, по-прозорливи; смъртта изтри всички шарки и причудливи рисунки на живота и ги замени с простата и единствена рисунка на Кръста. Човечеството се събуди, огледа се и с удивление видя, че се намира на Голгота. И Голгота постепенно се оказва единственото място за човешката душа, защото всичко друго е разобличено, нереално, призрачно и недостатъчно сериозно.“

Това са думи на друга изключителна личност на нашето време – света Мария (Скобцова), пожертвала живота си в газовата камера дни преди края на Втората световна война. Тя говори за онази война, но думите ѝ сякаш описват днешния ден. Така е, защото световната война никога не престава. Светът е място на сражения, в които ежедневно стотици хиляди хора губят живота си от болести, глад, въоръжени конфликти, злополуки или старост. Смъртта е катастрофа, независимо на каква възраст настъпва. Само за кратко, и само малцина успяват да поддържат чувството, че живеят сигурно; в свят под техен контрол. И днес най-вече те осъзнават, че това чувство е илюзорно. И че под контрола на човека е само свободната му воля и единственият истински избор – да бъде с Бога, или без Бога.

Но както невярващите, така и вярващите хора споделят един свят, в който  „Смъртта и Времето царуват на Земята“ (Владимир Соловьов). Вярващите хора също вървят през мрака, подвластни са на болести и смърт, изпитват страх, живеят в сенките на този свят и също са объркани: „…отваряш ръката Си, насищат се с благо; скриваш лицето Си – объркват се.“ (Пс. 103) Как обърканият човек да направи следващата стъпка в правилната посока, как да види пътя през този страх… Тук може би да продължим стиха на Соловьов, който предлага отговор:

Смерть и Время царят на земле, 

Ты владыками их не зови; 

Все, кружась, исчезает во мгле, 

Неподвижно лишь солнце любви.

Всичко се върти и изчезва в мъглата, само слънцето на любовта остава неподвижно. Любовта е компасът. Апостол Йоан Богослов казва, че в любовта няма страх, че „любовта прогонва страха, защото в страха има мъка“. Страхът диша зад рамото на всеки човек от плът, но правилният въпрос не е дали се страхуваш, а дали обичаш. Дали обичаш достатъчно, за да победиш страха от болестта, страха от близостта на „ближния“, страха от грешки, от неизвестното, дори страха да пристъпиш към Бога и да Го помолиш да ти покаже лицето Си отново.

Когато обича, човек мисли за любимия, не мисли за себе си. Но ако не стига любов, ако днес любовта е оскъдяла, ако все пак страхът надделява… Тогава какво? Тогава остава да се насилим и да погледнем към този страх. Остава да се взрем в мрака на пандемията, на страданието, да се потопим в тъгата на поста. И може би да видим в тъмнината на страстната седмица един Бог, Който не само ни показа Лицето Си, а ни показа целия Си живот – живот на Един от нас – показа ни и смъртта Си, за да повярваме в любовта и да си спомним Неговото обещание. „В света скърби ще имате, но дерзайте, Аз победих света.“

Христос воскресе!

Дарение за сайта

Илиана Александрова
Latest posts by Илиана Александрова (see all)

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от Брой 2/2021 - Любовта е компасът

Отиди горе