Кръстът и славата

в Брой 5/2020 - Кръстът и славата/Думи за прочит

Само Бог знае през какво трябва да мине всеки един човек. Човек трябва не само да се подготвя за това, но дори да го очаква с радост. Това е нашата слава. Кръстът е славата на Христос. Така също за Божиите хора всяко едно страдание или несправедливост, всяка болка заради любовта към Бога е тяхна слава. Ако човек бъде наранен телесно, болката, която търпи, може да бъде много по-малка от болката в сърцето, духовната болка, причинена от несправедливостта. Ето защо ти трябва да очакваш несправедливостта с радост. Трябва да благодариш на Бога, защото така душата получава слава.

*           *           *

Ако целият свят е срещу теб, дори и тогава не трябва да казваш: „Те ми навредиха.“ Нищо не се случва против тебе, ако Бог не го допусне. Бог го допуска, защото ти се нуждаеш от болката (обърни внимание, че аз не казвам, че другите са постъпили правилно). Който и да ти е причинил някакво зло или подлост, той един ден ще отговаря за своите действия. Но ти не получаваш полза, нито пък излиза нещо добро, ако постоянно роптаеш: „Той направи това или онова, той е срещу мен, той заслужава еди какво си.“ Такава реакция заслужава съжаление. Сам Бог е Този, Който е допуснал даденият човек да направи каквото и да е срещу теб. Бог е Този, Който е допуснал другият да те нарани. Ти трябва да научиш този урок: да гледаш на болката с очите на Бога.

*           *           *

Братя, моля ви да ме чуете: някои от вас имат навика да казват „не“ на всичко. Това не е добре. Ти може да имаш най-тежки беди, независимо дали наследствени или по други причини, но в края на краищата те да бъдат за твоя полза, ако приемеш нещата по правилния начин. Ако хленченето и истериите престанат, ако бъдат отстранени от вътрешния ти живот и престанеш да търсиш вината извън себе си, тогава вътре в теб ще дойдат смирението и спасението.

Защо търсиш вината за твоето състояние в нещо друго? Защото искаш да съхраниш своето его и изобщо не го осъзнаваш. Някои хора са напълно пусти вътрешно, но вярват, че у тях няма гордост. Всъщност обаче тяхната твърдоглавост, неизменната им липса на покаяние, ропотът и накрая дълбокото им убеждение, че някой друг е виновен за тяхното страдание – всичко това разкрива едно необуздано его, което няма смирение.

Но веднага щом се смирим и отхвърлим неприязънта към другия, веднага щом се покаем, спасението мигновено идва. Човекът е спасен. И тези думи са истина.

Тогава, ако човекът има добра нагласа и търси убежище само в Бога, за него има надежда за истинско покаяние и всяка друга добродетел идва в душата.

*           *           *

Често Бог допуска нещата да стигнат до такава точка, че да няма изход. Човек да не може повече да търпи, но Бог е Този, Който знае колко може да понесе една душа. Тогава нека да имаме доверие в Бога, да се научим да Му се доверяваме още повече. Така умира вехтият човек. Тогава умира себелюбието, а с него си отива от сърцето и духът на този свят.

*           *           *

Нашата добродетел понякога е като полировка, която маскира болестта и греховността, скрити дълбоко в сърцето. Поради тази причина Бог допуска нещата да протичат по такъв начин, че ти да стигнеш до отчаяние. Той допуска нещата да стават така, че нищо да не остане на мястото си. Освен една тиха спасителна надежда, която е едва забележима. Ето така човек се отрича от себе си. Затова, макар Бог да допуска трудности, препятствия и изкушения, нека да не изпадаме в паника.

Всички външни проблеми ще изчезнат, но само след като нашите дълбоки вътрешни проблеми, нашите недостатъци, слабости, проказата на греха, цялото зло на нашата греховност и дори това, което дяволът ни е причинил чрез греха, – само след като всичко това бъде изцелено.

Нека да не се страхуваме. Да не се отчайваме. Нека да не отстъпваме, независимо какво се случва. Често казваме: „Ако нещата бяха другояче, щях да съм добре, но при тези обстоятелства не мога да търпя.“ Не! Нека да приемем нещата такива, каквито Бог ги допуска. Той ще смекчи сърцето ни, Той ще дари радост и покой в душата.

*           *           *

Ние искаме всичко да става лесно. Искаме нищо да не ни смущава или наскърбява. Но духовният живот не действа по този начин. На този свят, докато сме живи, ние трябва да принасяме себе си като мъченици. Този, който накрая ще бъде спасен, ще е преминал през мъченичество. Болката всъщност носи в душата по-голяма печалба от каквото и да било друго. Независимо колко силно се опитваш да преодолееш себе си и да се отдадеш на Христос чрез молитвата или някаква друга добродетел, ти всъщност не успяваш, защото жалиш себе си, обичаш себе си и не можеш да понесеш да тласнеш себе си до предела. Болката обаче е като плуг, който изорава в дълбочина твоето същество. Тя оре безмилостно, въпреки твоите съпротиви. Тя не те пита за нищо. Ти изпитваш безгранична болка.

Но ето тук се крие тайната. Когато чувстваш, че ти се хленчи, прави го, без да обвиняваш Бога. Кажи: „Нека тази болка бъде благословена, Боже мой.“

*           *           *

Този, който иска да бъде спасен, ще се окаже на пътя на мъченичеството. Колкото повече човек обича Бога и Му се предава, толкова по-голямо ще бъде неговото мъченичество. Този, който гледа на християнския живот така, че да избегне мъченичеството, не е в съгласие с Царството Божие. Той ще изостане. Той сам отхвърля себе си.

Този, който вярва и влиза в живота на мъченичеството, ще страда като мъчениците. Колкото повече човек обича мъченичеството и го желае, толкова повече мъченичество ще дойде върху него. То няма да има край. Бог няма да допусне такъв човек да забави напредъка или да спре и накрая да се откаже от всичките си усилия.

*           *           *

Бог знае всичко. Той те взема за ръка и се грижи за теб. От този момент нататък ти ще бъдеш воден по такъв начин, че болката ще те води до повече болка; мъченичеството ще те води до по-голямо мъченичество, но и благодатта ще носи още повече благодат. Всичко това ще те води към напредък и ти няма да бъдеш погубен.

*           *           *

Мъченичеството, през което всеки един от нас ще премине, не е нещо просто. Мъченичеството е болка и страдание, то е като човек да бъде смлян под воденичен камък. Това е суровата реалност. В същото време обаче, ако ти приемеш мъченичеството безрезервно, то става дар и носи благодат. Чрез мъченичеството ти достигаш единение и общение с Бога.

В мъченичеството се крие цялата тайна. То е подвигът, то е широчината и дълбочината на духовните неща. Вярваш ли в това? Всичко друго са просто детски приказки.

*           *           *

И дума не може да става християнинът да бъде уморен, да изпада в небрежение или невнимание, да му бъде скучно, да не се чувства в настроение или да се обезсърчава. Това са изкушения и християнинът не може да допусне те да му повлияят.

Животът на земята има радости, но той има изпитания и скърби. Благословен е този християнин, който не се обижда на Бога, независимо какво Той допуска в неговия живот. Такъв човек живее в търпение. Всеки трябва да осъзнае необходимостта да има духовен наставник, който да го ръководи, за да го направи Христов ученик. Това е сигурният път.

Превод: Мила Игнатова

Latest posts by Архим. Симеон Крайопулос (see all)

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от Брой 5/2020 - Кръстът и славата

Моят съд

Ирина Ратушинская е руска поетеса и писателка, православна християнка и „особено опасен
Отиди горе