Креационизъм или еволюция?

в Брой 2/2010 - Еволюция или Сътворение/Християнство

Още от съвсем малко, българското дете е обучавано в училище, че човекът е произлязъл от маймуната. Еволюционният модел за произхода на живота и Вселената формира у децата още от най-ранна детска възраст своя собствена етична и ценностна система и схващане за смисъла на човешкото съществуване. Въпросът за произхода е основен, защото върху него се базира отговорът на един друг много важен въпрос: кой съм аз и как живея? Ако човек вярва, че е продукт на случайни естествени процеси и в същността си е животно без цел и смисъл на съществуването си, то и начинът му на живот би бил поредица от безотговорни и безсмислени действия. „Защо да градя нещо? – би се запитал той. – Нали животът по принцип няма смисъл и аз съм случайно тук, на тази земя?! И защо трябва да ме интересува какво ще се случи след 50 или 1500 години, когато мен изобщо няма да ме има!”

От няколко десетилетия в САЩ е открит Институт за креационистки изследвания, в които работят мнозина сериозни учени с едно основно убеждение: „Вселената, животът и човекът не са рожби на сляпата природа, а са създадени от Творец по определен план и с определена цел”. През 1974 г. в САЩ е издадена книга за креационизма, в която са изложени изследванията на около 25 учени и преподаватели в най-престижните американски университети, професори по физика, химия, астрономия, космическа технология, ядрено инженерство, биохимия, биология, геология, палеонтология, психология, планетарни науки и пр. Тази книга е преведена и в България през 1995 г. под заглавие: „Научен креационизъм. Един научен модел на сътворението”, чийто автор е д-р Хен­ри Морис, директор на този институт, който се е заел с нелеката задача да подреди научните факти от всички области на науката и изводите от тях.

Нещо повече: през 1987 г. Върховният съд на САЩ е постановил, че в американските колежи и университети може да се преподава креационизъм наред с еволюционната теория, като се излагат паралелно и двата модела на равни начала. Това е най-добрият и честен начин научните факти да се преценят в светлината на двете теории, а читателят сам да избере коя позиция да избере за свое верую. Действително всеки има право на избор, но никой няма право да осъществява монопол над възгледите на другите, особено що се отнася до такива важни въпроси като тези за произхода.

Интересно е да отбележим, че дори привържениците на еволюционната теория признават невъзможността да се обоснове еволюционизмът. И те дори твърдят, че еволюционният модел се изгражда на базата на чисто философски предположения и главната причина, поради която той звучи убедително за мнозина, е отказът да се приеме единствената възможна алтернатива – креационизмът. „Еволюцията се възприема не защото е доказуема чрез логично свързани факти, а защото Сътворението е очевидно невероятно”.

Еволюционният модел и креационизмът си приличат единствено по това, че не могат да се докажат. Еволюцията се извършва прекалено бавно: да се видоизмени един вид организми в друг по-висш вид са необходими милиони години, а малкото промени в организмите, които наблюдаваме днес, не могат да бъдат доказателство за еволюцията. Дори ако съвременните учени успеят да създадат по изкуствен начин живот от неживата материя или да постигнат трансформация на един вид организми в по-висш вид, това не е доказателство, че подобно нещо се е случило някога. Сътворението също не може да се докаже. Ако то е съществувало, процесът е бил завършен в миналото и в момента не може да бъде наблюдаван. Не може и да се измисли научен експеримент, който да покаже, че такъв процес е възможен. Така че и двата модела изискват вяра, а еволюционизмът, не по-малко от креационизма, се превръща в религия, още повече, че религиите, основани на политеистичния, пантеистичния, хуманистичния или атеистичния мироглед се опират на теорията на еволюцията.

Дори да приемем, че чрез случайните процеси по чисто съвпадение възникне обикновен протеин, то според Втория закон на термодинамиката образувалите се вече молекули, ако не се задържат и запазят от живата клетка, бързо ще се разпаднат. Колкото дадена молекула е по-сложна, толкова по-бързо тя ще се разпадне.

Да си представим, че в първичното море  трябва да възникне чрез случайни реакции молекула на прост протеин, състояща се от 100 аминокиселини. Вече споменахме, че съществуват 20 вида аминокиселини, които са „тухлите”, изграждащи протеините. Математическата вероятност да се образува такава молекула, състояща се от 100 части по определен модел, е 1 на 200100, т. е. вероятността е на 1 на 10130 – това число е твърде голямо, за да си го представим.

Цялата Вселена например, всички галактики, звезди и планети взети заедно съдържат около 1080 електрони и др. частици. Нека си представим, че всички тези частици реагират един милиард пъти в секунда и са правили това в продължение на 30 милиарда години (максимална възраст на Вселената, според еволюционната теория). Дори тогава реакциите биха били само 1080х109х1018=10107.

Така че дори в хиляди милиарди, милиарди Вселени не е могло да съществуват достатъчно реакции, за да има поне 1% сигурност, че е бил създаден такъв обикновен протеин. Така че какво да се каже за малкото първично море на Земята, в което не е имало достатъчно аминокиселини и в което всички образували се молекули се разпадат бързо. При това протеинът, състоящ се от 100 аминокиселини, е твърде прост, за да живее.

Вероятността да възникне случайно ген, който е част от генетичния материал, осигуряващ образуването на протеина, е 1 на 10600.  Най-простата форма на живот – микрококусът се състои от 10 000 сложни молекули. Човешкото същество се състои от около 50 000 000 000 000 клетки, които проявяват неограничен брой варианти по функция и строеж.

Дори и да има хиляди сложни протеинови молекули и достатъчно материал в една клетка, едва ли би се получило нещо. Съставните части на молекулата и самите молекули трябва да бъдат подредени в определен ред, както буквите в думите и думите в книгата. Ако последователността е неправилна, никой нищо няма да разбере от книгата. По същия начин генетичният материал съдържа „текста”, в който има информация за това как да се построи клетката. Ако информацията, съдържаща се в текста, няма смисъл, тогава нищо не може да се получи.

Някои учени сравняват количеството информация, съдържаща се в генетичния материал, с тази, която се съдържа в 1000 книги от по 600 стр., всяка с по 500 думи. Дори има официални изказвания от учени, че клетката съдържа повече информация, отколкото всички книги, написани досега. Така че вероятността клетката да се зароди сама от неживата материя е равносилна на това маймуна да препише „Анна Каренина” 400 пъти без грешка. Креационистите се шегуват с това твърдение на еволюционистите така: Ако хвърлите 5 милиарда букви във въздуха, те автоматично ще се подредят в 1000 дебели, разбираемо написани книги, както разбираме ние твърденията на еволюционния модел. Вероятността да се зароди живот от неживата материя е същата, ако тези букви се хвърлят от Айфеловата кула, тъй като ще имат повече време да се срещнат и подредят правилно, докато стигнат до земята.

„Езикът” на генетичната информация в клетката е написан на азбука, състоящ се от 4 букви, а трябва да бъде преведен на азбука, състояща се от 20 букви (аминокиселините са 20 на брой). За този „превод” са необходими високоспециализирани ензими, които представляват сложни протеинови молекули, подпомагащи и контролиращи процесите в клетката. Освен това, ако процесите в клетката не са в абсолютно съзвучие, дори в една клетка да има хиляди протеинови молекули, достатъчно генетичен материал и ясен „текст”, тя все още може да е жива. За молекулите е жизнено необходимо да извършват работата си в подходящия момент и с подходяща скорост. Те трябва да бъдат добре организирани, само тогава са живи.

heroin-3d-ballsПроцесът на зараждането на жива клетка е аналогичен на постояването на машина, която може да „сглоби” свой дубликат. Машината протяга ръце към сандъците, където са всички нейни части, и прави машина точно като себе си. Минималното количество информация, която трябва да се вложи в тази машина, е 1500 бита (равнозначно на количеството информация, съдържащо се в структурата на най-простата протеинова молекула), която след като се потопи във вана с хранителни вещества, може да композира от тях друга голяма протеинова молекула като себе си и после да се отдели от нея. Вероятността това да стане случайно е 10450.

Откъде бръмбарът-бомбардировач се е снабдил с картечници?

Съществуват в природата безброй необикновени растения и животни, притежаващи най-невероятни органи. Привържениците на Еволюционния модел не могат да дадат никакво разумно обяснение за тях, затова предпочитат да подминат въпроса за тяхното съществуване. Креационистите пък твърдят, че те са едно от най-силните доказателства за делото на Единия Творец, създал всичко видимо, за когото е удоволствие да създаде такива изключителни създания.

Един от хилядите примери е бръмбарът-бомбардировач, който обитава потоците и езерата навсякъде по света. Когато бръмбарът-бомбардировач е нападнат от враг, той насочва към нападателя си две малки тръбички, намиращи се на опашката му, и изстрелва срещу врага си една изключително парлива и разяждаща течност, причинявайки му болезнени изгаряния. Когато тази течност влиза в съприкосновение с въздуха, се образува облак синкав пушек. Пушечната преграда служи за прикриване бягството на бръмбара и прогонва врага му.

Бръмбарът има две групи жлези, произвеждащи течности. Тези течности се съхраняват в торбички и в случай на опасност се изстрелват в истински горивни камери. В резултат на това настъпва експлозия, причиняваща изхвърлянето на течността през тръбите, точно като ракета с течно гориво. Течността съдържа смъртоносна смес  10 % хидрохинон и 28 % водороден прекис (смесени в епруветка, тези две съставки експлодират). Бръмбарът съхранява сместа с помощта на вещество, което се намира в торбичките и не позволява произволната експлозия. Когато сместа достигне камерата на горене, веществото, възпиращо експлозията, се неутрализира, след което настъпва самата експлозия. Пред тези факти привържениците на еволюцията мълчат, а креационистите колкото и да се опитват, не могат да си представят как подобна система може да бъде резулат на чисто случайни промени или мутации и естествен отбор. За такъв процес бръмбарът трябва да развие не само целия апарат от жлези, торбички на съхранение, горивни камери и дюзи, а едновременно с това системата трябва да съдържа 4 химически съставки: хидрохитон, водороден прекис, веществото, съдържащо експлозията, и неутрализатор. За получаването на тези вещества се изисква сложен химически процес и все пак възможно ли е бръмбарът да се научи по чиста случайност да произвежда всичките тези вещества в един и същи момент и в подходящи количества? Освен това той трябва да ги смеси на подходящо място и в подходящ момент, в противен случай ще заплати с живота си!

Ако целият този сложен апарат се е появил случайно в резулат на постепенен еволюционен процес, логично е да предположим, че са били необходими милиони поколения бръмбари. Междинните етапи от развитието на бръмбара трябва да са били твърде критични за него. Нека да приеме, че бръмбарът вече е развил всички необходими органи (чудо само по себе си), но все още няма необходимите течности. Към него обаче се приближава враг, бръмбарът насочва дюзичките си към него, но „изстрел” няма, защото оръжието не е заредено. И така бръмбарът е изяден. И това се случва поколения наред. По-късно, по едно чудо бръмбарът развива възможността да произвежда двете химически съставки и да ги смесва в торбичките за съхраняване. Следва заглушителна експлозия и… бръмбарът го няма. И това продължава поколения наред, докато се появи бръмбарът, който произвежда течността, възпираща експлозията. Той смесва двете химически вещества в торбичките за съхраняване, врагът се приближава, той насочва дюзите към злодея, но.. нищо не се получава, защото бръмбарът все още няма механизъм за неутрализиране на веществото, възпиращо експлозията, когато е необходимо. Това застрашава живота му, бръмбарът може да бъде и дори е по-вероятно да бъде глътнат. И това се повтаря поколения наред. При това трябва да допуснем, че експлодиралите и погълнатите бръмбари по някакъв начин са продължили да се размножават, иначе видът щеше да изчезне.

Още по-удивителен е обаче инстинктът, който бръмбарът притежава, когато трябва да избира срещу кого да стреля. Защото бръмбарът „знае”, че ако стреля срещу женски бръмбар, ще пропусне възможността „да се ожени” и да има потомство. Как е възможно този инстинкт да се формира от само себе си, по силата на случайността?!

Креационистите смятат, че съществуването на този малък бръмбар-бомбардировач и хилядите други удивителни създания в природата не може да бъде обяснен с теорията на еволюцията, а единствено със съвършената творческа работа на една Личност, която може да дари творенията си с уникална красота и с живот.

Маргарита Друмева

Маргарита Друмева е икономист. Поет, композитор и драматург, автор на музика за театрални спектакли.
Маргарита Друмева

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от Брой 2/2010 - Еволюция или Сътворение

Златното момиче

Книгата „Златното момиче” бе представена от издателство „Леге Артис” на завършилия през

Щампите от Рила

Първият план на Рилския манастир и заобикалящата го непосредствена околност е изготвен
Отиди горе