Карина

в Брой 2/2021 - Любовта е компасът/Срещи

Наскоро излезе от печат една малка книжка, озаглавена „Добрият старец Гавриил“. В нея са събрани кратка биография на преподобни Гавриил (Ургебадзе), истории за чудеса, извършени по неговите молитви, и акатист, съставен от протойерей Арчил Миндиашвили. Автор на книгата е  младият  грузинец Константин Церцвадзе, филолог по образование. Той научава за личността на свети Гавриил, докато превежда  книгата „Диадемата на стареца“, посветена на живота му. Тази духовна среща се оказва  призвание за Константин, който се посвещава на мисията  да разказва на света за светеца, просиял на грузинска земя в наше време, като записва истории на изцеления и молитвена помощ, организира поклоннически пътувания, снима филми за него.  Предлагаме кратък откъс от книгата – история от живота на свети Гавриил и неговото духовно завещание.

„Вижте, Карина идва“ – каза един от свещениците. Всички се разбягаха, за да не се срещнат с нея.

Всъщност всички познаваха Карина. Тя беше жена на 50 години, която след преживяната семейна трагедия бе „полуоглупяла, както казваха жителите на едно малко градче в Грузия. В какво се състоеше нейното оглупяване? Тя крещеше на всички, които не ѝ харесваха. Идваше на църква и често пречеше на богослужението – ту рецитираше стихове, ту разказваше приказки. Понякога се спускаше да танцува, а след това започваше да плаче, без да забелязва никого около себе си.

Тя беше шумна жена, никой не я помнеше спокойна. Само един монах дружеше с нея. Той или се раз­хождаше с нея, или ѝ пееше, а понякога с часове седеше на пейката и разговаряше с бедната жена.

– Каринче, яла ли си нещо днес?

– Не, ти знаеш, че отдавна не готвя. И кой ще вземе да ми готви на мен? Мен никой не ме обича.

– Ех, жлъчен човек си ти. Как ми се иска ей сега да ти ос­кубя косата, но ти и без това изглеждаш като оскубана ко­кошка. Нима Господ не те обича? На мен лично Христос ми каза, че те обича и дори няколко пъти ме накара да ти сваря супа, вчера например!

– Наистина ли? Наистина ли? Нали не ме лъжеш? За­кълни се веднага!

– Клетвата си, Карина, аз вече съм дал, когато ме по­стригаха за монах.

Често пъти можеше да се чуе подобен разговор между полудялата Карина и този простодушен монах. Колко пъти я бе хранил той: ту супа ще свари за нея, ту задушен лук с домати ще ѝ даде. Те често спореха на висок глас, а след това се смееха шумно. Всички се чудеха защо Карина не може да се пребори с него, защо не му крещи и не го ос­кърбява.

„Кой знае какво вижда тя, когато танцува със сълзи в очите? каза веднъж монахът и очите му се навлажниха… – Кой може да разбере болката, която тя изпитва? Писано е: „Безумното у Бога е по-мъдро от човеците, и немощното у Бога е по-силно от човеците. Аз често я моля да се помоли за мене грешния! Върху такива хора почива особена благодат.

Благодатен беше и самият монах. Казваше се Гавриил (Ургебадзе). Именно той неведнъж седеше с Карина на пей­ката и пееше с нея най-различни грузински песни. Такова сърце имаше старецът. Чувствително, любящо, нежно, из­пълнено със състрадание. Кой знае какво виждаше той, ко­гато очите му се изпълваха със сълзи и любов при вида на бедната Карина. Очите на стареца виждаха всеки докрай през призмата на любовта и затова съгряваха „полуоглупя­лата Карина, която толкова много се нуждаеше от човешка ласка. Той можеше да стои часове с нея и да я ободрява. Тя ставаше щастлива, когато се намираше до този монах. Чув­стваше се също такъв, създаден от Бога човек, каквито бяха всички останали хора наоколо, които толкова често се от­връщаха от нея. Избягваха да общуват с нея, защото не мо­жеха да разберат какво става в душата на нещастната жена… Само един Бог знае всичко, но мен не ме напуска увере­ността, че юродивият Гавриил и „полудялата Карина сега заедно се молят за всички нас в Царството небесно…

Неотдавна в поменика на стареца Гавриил бе намерено листче с името Карина. Старецът Гавриил често се е молил за нея, а диалозите в този текст съответстват на характера на стареца Гавриил. Той можеше да се изразява доста грубо, можеше да пора­зява слуха на околните с ругателни думи, но зад тези уж су­рови слова се криеше огромна любов. Така старецът се опитваше да създаде впечатлението, че и той просто е един луд.  Понякога, както си спомнят неговите духовни чеда, той правел такива спектакли, че всички оставали поразени. В същото време обаче хората веднага били завладявани от тези „спектакли, които задълго оставали в паметта им.  Ние имахме нужда от всички тези изобличения и руга­телни думи, с които старецът често ни „даряваше. Иначе, както самият той казваше, „щяхме да си помислим, че сме ангели с криле“…

 

Завещание на преподобни Гавриил[1]

Слава на Христа Бога!

Моля за прошка и благословение Светейшия и Всебла­жен Католикос-Патриарх на цяла Грузия Илия II. На целия свещенически и монашески чин оставям своето благослове­ние и прошка-примирение. Бог е Любов и макар много да се постарах, не можах да постигна любовта към Бога и ближния според Господната заповед. В любовта се състои цялото намиране на Царството небесно от човека в този ви­дим свят и наследяването на Вечността (Вечния Живот).

Погребете ме без ковчег, в мантията. Бъдете добри и смирени. В нашето смирение си спомни за нас Господ, за­щото на смирените Той дава благодат. Пред всеки роден от Бога човек бъдете в смирение, доброта и любов. Любов към всички отнасям със себе си – и към православните хора, и към всеки роден от Бога човек. Целта на живота и на целия този видим свят е намирането на Царството Божие, приб­лижаването до Бога и наследяването на Вечния Живот. Това желая и на всички вас. Оставям ви с моето благословение. Нека никой да не изгуби великата Божия милост и всички да се удостоят с намирането на Царството. Няма човек, който да е жив и да не сгреши. Единствен аз съм голям грешник, всячески недостоен, твърде немощен. С цялата си любов моля всички ви, когато минавате покрай гроба ми, молете се за прошка на мене грешния. Прах бях и в праха се върнах.

Превод: Мила Игнатова


Бележки:

[1] Преводът на завещанието е направен по текста, даден в www.monkgabriel.ge. Завещанието е добавено със съгласието на автора на книгата К. Церцвадзе. – Бел. прев.

Дарение за сайта

Latest posts by Константин Церцвадзе (see all)

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от Брой 2/2021 - Любовта е компасът

Любовта е компасът

За втори път посрещаме Пасха, духовно подкопани от страховете на пандемията. Изминалата
Отиди горе