Истории за малките добрини

в Брой 2/2018 - Най-тежкото домашно насилие/Срещи

Разговор с Таня Конярова от фондация „Звезда на надеждата“ за възрастните и децата в неравностойно положение

Твърде широка и мащабна е социалната дейност на Фондация „Звезда на надеждата“. Кои са най-устойчивите проекти на организацията, по които работите и днес?
Съществуващите домове за възрастни хора с увреждания и деца в селата Раздол, Роман, Долно Драглище и Дупница са устойчиви проекти на Фондацията, както и защитеното жилище тук в София.
В село Раздол, близо до Струмяни и Сандански, има дом за психично болни жени. Понастоящем там живеят 92 жени с психически увреждания, от които около 17-18 са неподвижни, изобщо не могат да излизат навън.
Селото е изключително изолирано, никой не ходи там. Пътят е лош, с много дупки, почти коларски черен път е, което говори, че там не ходят хора, освен обслужващият персонал. Казват, че не е ремонтиран от 1980 година. Самото село Раздол стои малко като в небитието, сякаш съществува в някакъв хорър филм – изоставено е, малко хора живеят там, над него тегне безвремие, абсолютна забрава и отхвърленост.
Не говорим за поддържане на общежитието, нито някой да има отношение към тези хора, говорим някой въобще да си спомни за тях. Благодарение на Международния дамски клуб, преди 7-8 години реновираха сградата, стаите бяха боядисани, в двора сложиха пейки, но интересът към самите хора липсва и грижа за тях няма.
В двора имаше една срутена сграда, позакрепиха там една стая и я направиха нещо като фризьорски салон – идва една жена, която ги подстригва, боядисва им косите, лакира ги, привежда ги във вид, да изглеждат поне малко добре.
Сравнително спокойни са. Някои са по-емоционални. Много се радват на чужди хора, понеже никой не ходи при тях. Между тях има бивши учителки, медицински сестри, лекари, хора, които са били част от обществото, давайки своя дан на другите.
Всяка една от тях е личност и когато са в по-добро състояние, може да се разговаря съвсем нормално. Ще ти разкажат биографията си. Проблемът с тези хора е, че стават толкова по-неадекватни, колкото по-малко общуват с други хора, стават още по-асоциални.
Това засилва някои симп­томатики на психичните заболявания и на психичното разстройство. И обратно, колкото повече общуват и се срещат с хора, толкова повече социално се държат.

Фондация „Звезда на надеждата“ е създадена през 1999 г. с основна цел да подпомага деца и възрастни в неравностойно социално положение. Фондацията притежава лиценз за предоставяне на социални услуги и поддържа мобилен център за социална интеграция на деца и възрастни от специализирани заведения в столицата и страната.
Някои от устойчивите проекти на фондацията, по които работи организацията от създаването си до днес, са „Бъдеще и надежда“ – защитено жилище в София, където е изградена среда, близка до семейната, и в него се оказва подкрепа на младежи в неравностойно положение в прехода им от специализираните институции към самостоятелен и независим живот в общността.
Чрез проекта „Здраве“ са организирани и финансирани от Фондацията медицински прегледи, изследвания и оперативно лечение на деца със здравни проблеми, които изискват специализирана медицинска помощ.
Фондация „Звезда на надеждата“ организира дискусии, беседи, обучения и летни лагери с цел превенция на асоциалното поведение, осъществява социална работа с хора с увреждания, живеещи в домове за възрастни с физически увреждания и психически разстройства, работи и по посока реинтеграция на лишени от свобода. Работата по проектите е насочена по-специално към момчета и момичета, лишени от семейна подкрепа – сираци, изоставени от родителите си, младежи от социално слаби семейства и младежи с лека степен на умствена изостаналост и задръжки в психичното развитие.
Организацията работи с голям кръг от доброволци, както от България, така и от чужбина – Великобритания, САЩ и други страни, които активно се включват в разнообразните дейности.
До този момент Фондацията е помогнала на стотици деца и възрастни в неравностойно социално положение и е установила трайни взаимоотношения на доверие с български и чуждестранни компании и частни дарители.
Фондация „Звезда на надеждата“ е носител на наградата „Отличие за благодеятелност“ за 2007 г. в националния конкурс „Благодеятел на годината“.
Основател на Фондацията е Емилия Манолова, а след нея, ръководството поема Таня Конярова.

Значи най-голяма нужда имат от социални контакти – при тях да идват хора или те да ходят някъде другаде?
Имат нужда от това хората да знаят, че такива хора съществуват, да направят някакъв концерт за тях или арт проект – да рисуват заедно, да правят нещо с ръцете си. Може през лятото да ги посещават за по няколко дни и да им се създават арт занимания.
За една година там се смениха вече две директорки. Това говори за трудност, за неорганизираност, за нещо, което е твърде тежко, за да може човек да го понесе. Затова има чести смени на персонала. Трябва да има не просто пари, а някой, на когото да му пука за тях, нужно е отношение, разбиране. Всеки може да попадне там. Никой не е застрахован от това от какво ще се разболее, колко зле ще стане, какво ще му се случи, дали няма да остане сам, или да изпадне в състояние на психическа травма. Да, случило се е нещо на тези жени, да, останали са сами, да, преживяли са някаква травма. Но ние всички сме част от обществото, на които те са служили по някакъв начин, всеки на неговото си ниво.
Затова смятам, че могат да бъдат посещавани от различни хора, можем да правим проекти – да рисуваме, да играем с тях – точно това правим и ние.
Разбира се, това не е най-приятното място. Различно е да работиш с деца. При децата има надежда. Дори когато са с увреждания. Например, децата в Роман са с ментални увреждания. Това е едно село до Плевен. Децата порастват и колкото и да е трудно, може да се намери работа за тях. Те нарочно са дистанцирани и изолирани от другите, при тях също се стига трудно. Но има надежда. Докато при тези жени няма надежда. Не можеш да изоставиш едни хора някъде в пущинака и да ги чакаш да умрат…

От колко време работите с децата от Роман и с тези жени от село Раздол?
Фондацията е основана през 1999 г. Емилия Манолова. Оттогава работим с децата от село Роман. В момента там има две бази – децата с увреждания и съхранени деца. И ние съзнателно започнахме да работим с децата с увреждания, защото там ходят по-малко хора. И когато някой отиде при тях, обикновено носи подаръци и пари, но това не е достатъчно. Те имат нужда някой да им обърне внимание, да поиграе с тях. Ходим, разбира се, и в комплекса за здрави деца.
С Раздол Фондацията работи от 7-8 години. Работим и с Дома за възрастни хора с увреждания в с. Долно Драглище, близо до Разлог. Там имаше сграда на помощно училище, която след поредните промени в образователната ни система е Център за социална обществена подкрепа. Доброто е, че интернатът за деца в крайна бедност остава. Няма много сирачета, но всички са деца, които живеят в много бедни семейства, отглеждани са от един родител или роднини на починалите им родители. Благодарение на посветените и сърцати служители, децата са социализирани и ходят на училище.
В селото има и Дом за възрастни хора с физически увреждания и защитено жилище към него. Фондация „Звезда на надеждата“ работи с този дом от самото начало на съществуване на си през 1999 г. В дома са настанени 50 човека и 10 – в защитеното жилище. Всички са с тежки физически увреждания. Персоналът се грижи, но нуждите са големи и постоянни. Нашата подкрепа е да ги изведем сред природата, да се порадват на слънцето и планината. Има хора, които с години не са излизали от дома. Помагаме с разходите за бензин, със средства за медицински нужди, включително беше финансирана операцията на един човек.

Това са селища извън вашето местоживеене. Колко често ги посещавате и как работите с тях?
На около 2 месеца задължително поне по веднъж ходим в тези села, играем с децата, правим им партита, забавления или изработваме нещо. Най-любими са им разходките сред природата, посещенията на конната база и разбира се, летният лагер. Бихме желали да им организираме и зимен лагер със ски училище. Въпреки, че живеят само на 10 км от Банско, нито едно от децата не се е качвало на ски.
Съвсем отскоро работим и с дома за деца, лишени от родителски грижи в Дупница и ЦНСТ за младежи с физически увреждания.
Бъдещият ни проект планираме да е с интерната в с. Лопян, до Етрополе. В едно бивше помощно училище, превърнато в интернат, са настанени деца. Имаме намерение допълнително да работим с тях – за изграждане на ценности, на умения за комуникация, за социализация.
Задължително организираме лагери за децата от домовете. Миналото лято бяхме на море с тях. Имаше деца на по 10-12 години, които никога не бяха виждали морето. И като го докоснаха, ни питаха защо сме посолили водата. На чайките казваха „бели гълъби“, а за вълните – че сме пуснали бурята, за да повдига водата. Децата бяха изключително добри и дисциплинирани; не мога да кажа “възпитани“, понеже възпитанието е продукт на семейството.
Всички те са деца с травма. За съжаление, тези момичета догодина вече ще бъдат женени и ще имат бебета, нищо, че са по на 14-15 години. Това е реалността за тези деца. Само ако попаднат в защитени жилища, ЦНСТ-та, които са част от фондации или общини, имат шанс да получат грижи и да станат част от обществото.
Основната цел на Фондацията по принцип е интеграцията на деца, младежи и възрастни в неравностойно положение. Имаме и защитено жилище за младежи над 18-годишна възраст. Имахме две такива жилища, за момичета и за момчета, но това за момчетата засега е замразено, само за момичета е сегашното ни защитено жилище. Когато момичетата излязат от защитените ни жилища, ние продължаваме да работим с тях, а те продължават да бъдат част от проекта на фондацията, който сме нарекли „Бъдеще и надежда“. Срещаме се с тях, разговаряме, ходим на театър, на кино, правим им партита, помагаме им да си намерят работа.

Колко деца приблизително са излезли от защитените жилища на фондацията до този момент?
Около 35 деца, за 12 години.

Каква е тяхната по-нататъшна съдба, имат ли професии, създават ли семейства? Разкажи ни за някои от тях.
От помощните училища те излизат с някаква малка степен на умения по готварство или с шивашки умения. Две от децата завършиха тук средното си образование във вечерно училище. Други идват със завършено средно образование, трети стават студенти – едното момиче завърши специалност „Фармация“, другата – за лаборантка. В момента имаме две студентки – едната учи Славянска филология, другата – Педагогика. Целта е не просто да завършат висше образование, но да станат част от обществото. При тях е много силно това да се връщат и затварят в тяхното си общество, да общуват с децата от дома или от там, откъдето са излезли. Искаме да им помогнем да се впишат и да станат част от обществото, а не да живеят винаги с чувството, че са аутсайдери.
Понякога ги подпомагаме финансово, съветваме ги при наличие на житейски и личностни проблеми, организираме празнични събития. Участваме в Коледния базар, а средствата, събрани от продажбата на сувенири и картички, отиват именно за подкрепа на децата от Защитеното жилище към Фондацията. Самите предмети са изработени основно от деца, лишени от родителски грижи, младежи, напускащи институции, както и от момичетата, настанени в Защитеното жилище на фондация „Звезда на надеждата“. Включват се и наши доброволци. Въпреки затрудненията, с които се сблъскват тези ощетени от живота и обществото деца и младежи, с голяма радост и любов изработват сувенири и подаръци, за да радват хората около себе си.

За тази мащабна работа се изискват освен ресурси, и добър екип. Освен доброволците, с какви специалисти работите?
Имаме психолози, логопеди, социални работници и други – за битови нужди, имаме човек, който ги учи в защитеното жилище да готвят, да чистят, понеже те нямат умения за това. Усилията са наистина да се интегрират и да се почувстват в семейна среда. Постоянният ни екип е от четири човека, но работим с още специалисти по отделни проекти…

В едно радио интервю преди години с Емилия Манолова се разказва за няколко момичета и момчета, подпомогнати от Фондация „Звезда на надеждата“. Ето и техните истории:
Вероника, на 21 години, от малко селце в община Струмяни, е живяла с майка си, алкохоличка и безработна. Социален работник на фондация „Звезда на надеждата“ я открива, започва да се грижи за нея, настанява я в общежитие в град Сандански, където тя завършва гимназия. След това Вероника учи в София, дипломира се като лаборант в медицински колеж „Йорданка Филаретова“.
Роза и Митко са на 24 години. И двамата са израснали в помощното училище в с. Роман и са лишени от родителска грижа. Настанени са в защитените жилища на Фондация „Звезда на надеждата“ в София. С Митко работят логопед и специален педагог поради тежкия му говорен проблем. След време и двамата започват да работят, като излизат на квартири, които плащат със собствени доходи. Митко учи във вечерно училище, за да получи диплома за средно образование. Роза мечтае да се занимава със спорт. Гордее се с медалите, които е спечелила като ученичка от състезания по лека атлетика, баскетбол и волейбол…
Пред очите ми са снимките от селата Раздол, Роман, Долно Драглище и Дупница, с екипа на Фондация „Звезда на надеждата“, децата и хората, живеещи там, с широките усмивки на лицата им. Изглеждат щастливи от срещата си с други хора. Виждаме ги върху конете в конната база, в планината, морето или басейна по време на лагер, когато за седмица са напуснали мястото, в което живеят  – това най-вероятно е единственото им пътуване в годината, преди да се заредят отново еднаквите дни на сивото ежедневие. Научили са се да се радват на малкото, което имат.
Твърде важни са пред очите на Господа малките добрини към ближния, милосърдието, грижата за сираците и немощните, макар не винаги това да се вижда и оценява в нашето общество. Малките добрини, които обръщат скръбта в радост и отчаянието в победа. Малките добрини към хора, които са лишени от здраве, но са целите изтъкани от чистосърдечие и доброта.
Пред всички тези снимки, в съзнанието ми изплуват думите на Христос от Евангелието на Матея (10:42) – „Който напои едного от тия малки само с чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си“. Никога никоя доб­рота не е напразна.

Маргарита Друмева

Маргарита Друмева

Маргарита Друмева е икономист. Поет, композитор и драматург, автор на музика за театрални спектакли.
Маргарита Друмева

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

*