Иконата на един нов светец: Софроний Атонски

в Брой 3/2020 - Глобализацията и Православието/Срещи

На 27 ноември 2019 г. старецът Софроний, основател на обителта Св. Йоан Кръстител в Англия, монах, духовен отец, богослов и иконописец, бе канонизиран за светец с името св. Софроний Атонски. Това не беше неочаквано – слухове, че това ще стане, се носеха и преди, – но все пак промени живота ми.

Постъпих в манастира на стареца Софроний през 1983 г., точно преди началото на голям художествен проект: изографисването на стените в параклиса Св. Силуан Атонски. Работех заедно с отец Софроний по стенописите, както и по икони, мозайки и други проекти. Един от проектите беше да нарисуваме неговия старец, св. Силуан, когато той бъде включен в сонма на светиите. И тогава, както и сега, се носеха упорити слухове за предстояща канонизация, така че ние дръзнахме да започнем иконата, но я оставихме безименна. Добавихме името в момента, в който получихме потвърждение, и сложихме иконата в иконостаса на параклиса.

Отец Софроний често разказваше, че неговият старец се е молел непрестанно и че изразът на лицето му се е променял непрекъснато, отразявайки вътрешния му живот. Той също така често казваше, че никоя снимка не може да даде точна представа за някого, защото го улавя само за кратък миг и не отразява и не представя цялостната личност. Иконата обаче трябва да бъде портрет и на вътрешния, и на външния човек. Тогава не можех да си представя, че трийсет години по-късно ще се окажа в същото положение – да рисувам икона на моя собствен старец.

При запознаване с живота му става ясно, че той е един от Божиите избраници, достоен да лицезре славата Божия, и като такъв ликът му постоянно “се преобразява от слава в слава под въздействието на Божия Дух”. Именно поради това е толкова трудно да се изобрази лицето му върху икона.

Преди аз да започна работа по иконата на св. Софроний, съществуваха вече и други такива; ала малко от тях бих могла да приема като автентични. Много от тях изглеждаха като карикатури, или бяха копирани от снимки, или преувеличаваха израза около устата. Други го представяха облечен със зимното си палто и държащ в ръка една от постройките в манастира. На още едно доста разпространено изображение св. Софроний държеше потир, въпреки че аз помнех добре мнението на известен иконописец, който се изказваше категорично против изображенията на св. Йоан Кронщадски с потир в ръка, като казваше, че св. чаша не може да бъде атрибутирана на никой определен светец – тя е достояние на цялото свещенство. Ето защо в началото нямах определено решение. Затова се заобиколих със снимки на стареца, молейки се на св. Софроний да ми помогне да го нарисувам на икона така, както той желае.

Работната ми маса със снимки на св. Софроний

Спрях се на три главни типа икони:

  • Като монах във велика схима, държащ свитък или икона.
  • Като йеромонах (с расо или епитрахил), държащ свитък.
  • Облечен с пълни литургични одежди, държащ Евангелие, отворено на съответната страница.

За първия от тях нарисувах св. Софроний в монашеско одеяние, с благославяща дясна ръка и с икона на неговия старец в лявата. Да направи св. Силуан известен на Православната църква, на монашеството и на целия свят – това беше задачата, която самият св. Софроний смяташе за главна цел на своя живот. Работих много време и с много страх в течение на целия Велик пост през 2019 г. Точно тогава се сблъсках с най-големия си проблем: как да представя цвета на очите му, които помнех като светлосини.

Първата икона на св. Софроний Атонски с икона на св. Силуан в ръка

На тази първа икона не успях да предам точния цвят на очите, нито пък достигнах физическо сходство. И все пак я чувствах като истинска икона и когато му дойде времето, я сложихме в параклиса Св. Силуан точно под иконата, която св. Софроний бе нарисувал на своя старец.

Изглед от параклиса с първата икона на св. Софроний

По-нататък нарисувах по-малка икона на св. Софроний със свитък в ръка, целейки да запиша някои от неговите собствени думи върху иконата. Исках тази икона да е по-лична и го представих гологлав, наметнат с епитрахила, който беше ушит специално за него през 60-те със специално избродиран символ на манастира. Хората, които знаеха неодобрителното отношение на отец Софроний към кича, ме критикуваха за тази икона. Тук аз отново нарисувах очите сини, но те потъмняха под ленения лак; така разбрах, че е трябвало да блокирам маслиненозеления цвят на санкира с бяло, за да получа ясносиньо. Като цяло бях по-малко доволна от тази икона, която смятах за не толкова иконична и по-фотографска по стил.

Втората икона на св. Софроний със свитък в ръка

И двете икони нарисувах тайно в килията си, преди отец Софроний да бъде канонизиран, когато ми беше широко около врата – цялото време на света беше мое. Ала след като това се случи, ситуацията се промени; внезапно се оказа, че се нуждаем от повече икони за няколко места.

На първо място, трябваше ни икона за гроба на св. Софроний. Тъй като задачата беше спешна, аз прибягнах към моята пастелна техника. Облякох го с пълни литургични одежди точно като онези, с които той беше погребан, и сложих в ръката му Евангелие, отворено на съответната страница. Физическото сходство е донякъде предадено и очите са сини. Този път акрилният лак засили цвета и очите отново потъмняха.

Надгробната икона на св. Софроний след неговата канонизация

В криптата, където е погребан св. Софроний, единствената иконографска украса на източната стена беше едно мозаечно разпятие. Предложих да добавим светеца като молител за света в нозете на разпнатия Христос. За да проуча възможността за една бъдеща мозайка, направих пастелен етюд и го закачих на стената. Този път смятам, че и сходството, и цветът на очите са предадени по-добре отпреди.

Икона на св. Софроний, покланящ се на Христос на кръста

 

Изглед от интериора на криптата на св. Софроний

Но в момента, в който той бе закачен в криптата, цялата картина стана твърде асиметрична и затова един етюд на св. Силуан бе добавен от другата страна на кръста.

Икони на св. Софроний и св. Силуан, покланящи се на разпнатия Христос в криптата на св. Софроний

Към този момент моят въпрос относно сините очи стигна максимална острота. Години преди това, когато един руски иконописец беше посетил обителта, отец Софроний го помоли да нарисува голяма икона на св. Силуан, и то със сини очи. Иконописецът отказа и нарисува очите кафяви. И все пак, щом отецът е искал това, значи очите на св. Силуан наистина са били сини. Въпреки този факт самият той бе нарисувал своя старец с кафяви очи на три места: на един стенопис в трапезарията, на стенопис в параклиса на св. Силуан и на вече споменатата икона в иконостаса.

Започнах да разпитвам познати иконописци за мнението им по този въпрос.

Някои се противопоставиха категорично. Мнозина се съгласиха, че щом очите са били наистина сини, значи те трябва да бъдат изобразени такива, каквито са. Имаше и сериозни аргументи против. Най-силният от тях беше, че една черно-бяла снимка на светец не би била по-малко свята от цветна такава. Други просто казаха, че това не съответства на традицията; но аз и тук имах съмнения, защото съществуват старинни икони на светии със сивосини очи.

Св. Симеон Сръбски, манастирът Дечани

 

Св. Сава, манастирът Милешева

Един приятел, който току-що беше нарисувал икона на св. Порфирий със сини очи, предложи да направя цвета дискретно син, клонящ повече към сиво.

Следващата задача беше да нарисувам нашия светец в двете ни трапезарии. Стените на по-новата от тях бяха изографисани със същински стенописи в светогорски стил с фигури на стоящи светци-монаси. За щастие, светецът, който стоеше до св. Силуан, беше св. Теофан Затворник, физически доста сходен със св. Софроний. Ето защо ние решихме да го “преоформим”, рисувайки с яйчена темпера върху стенописа. Заключих се една неделна нощ в трапезарията, блокирах онези части от лицето, които се нуждаеха от промяна, с титаново бяло и рисувах върху тях. Този път очите излязоха прекалено сини.

Икона на св. Теофан

 

Стенописите в процес на работа

 

 

Стенописни изображения на св. Софроний и св. Силуан

 

 

Стенописна икона в едър план на св. Софроний Атонски

Накрая остана най-трудното: да нарисувам св. Софроний в трапезарията, изографисана навремето от самия него, да го изобразя според собствения му художествен маниер.

Това беше времето, когато научих най-много неща. Намерих негова снимка, която отговаряше точно на търсената позиция. Увеличих я и започнах отново с пастел. Почти незабавно разбрах, че е невъзможно да се работи с реалните черти; те трябва да получат иконографски преувеличения. Не мога да опиша как протече работата. Предпочитам просто да онагледя процеса със снимките, които правех от време на време; но резултатът беше нещо отвъд самата мен. За пръв път усетих, че се доближавам до нещо по-истинско. Ала се оказа невъзможно очите да бъдат сини. В началото ги направих такива, но те не отговаряха на цялостния стил на стенописите. (Въпреки че самият отец Софроний е нарисувал някои от апостолите със сини очи на Тайната вечеря.)

В процес на работа – блокиране с пастел

 

В процес на работа – довършване на лицето с пастел

 

В процес на работа – лицето, напръскано с фиксатор

 

Финализиране на детайлите на място

 

Иконата на св. Софроний от трапезарията завършена

 

Детайл от завършената икона на св. Софроний от трапезарията

След този ден нарисувах много повече икони на св. Софроний – на някои с монашеска калимавка, на някои гологлав, но винаги с опит за правилно възпроизвеждане на сините му очи и с постоянно старание да направя истински вътрешен портрет, същинска икона.

Икона на св. Софроний

 

Икона на св. Софроний

 

Икона на св. Софроний с икона на св. Силуан в ръка

 

Детайл от икона на св. Софроний

 

Икона, нарисувана за първия празник на светеца – 11 юли 2020 г.

Може би ще трябва да продължа търсенето до края на живота си. Надявам се някой ден да успея. Както и да е, ще бъда много признателна за всички мнения по тази тема от страна на моите колеги иконописци.

Във всичките си усилия, описани по-горе, аз усещах, че св. Софроний ме подкрепя и ми помага. Ето защо вярвам, че сега, вече официално канонизиран, той ще насърчава и ще помага на всички иконописци.

Св. Софроний рисува св. Силуан на стената в манастирската трапезария (краят на 70-те)

За илюстрация на собствените му творби виж двата тома от неговия каталог:

https://www.amazon.com/dp/1909649236

https://www.amazon.com/dp/1909649422

И нашата обширна статия за художественото творчество на св. Софроний:

Seeking Perfection in the World of Art: The Artistic Path of Father Sophrony

Мозайки на св. Софроний от параклиса на манастира в Есекс

Източник: Orthodoxartsjournal.org

Превод: Андрей Романов

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от Брой 3/2020 - Глобализацията и Православието

За държавата на Духа

Общественото разделение на либерали и консерватори, придобило гражданственост през последните години, поражда

Гражданската религия

Катастрофата на грехопадението е неизмерима, а нейните последици са необозрими. Наследниците на
Отиди горе