Из „Правосъдие в Йерусалим. Делото „Айхман”

в Брой 1/2013 - Днес човек ли бях/Думи за прочит

Гидеон Аузнер 

10Гидеон Аузнер е роден на 26 септември 1915 г. в град Лвов (Лемберг), в Галиция, намиращ се тогава в рамките на Австро-Унгария. Емигрира в Палестина през 1927 г. Завършва гимназия в Тел Авив, след което следва философия в Hebrew University в Йерусалим и право в Юридическия факултет, също в Йерусалим.
По време на Арабско-израелската война през 1947-1948 г. Аузнер служи в 6-а Йерусалимска бригада. След това е назначен за военен прокурор, а по-късно – за председател на Военния съд.
Преди всичко Аузнер получава световна известност с поста си на главен обвинител в процеса срещу нацисткия военнопрестъпник Адолф Айхман, който след залавянето му е съден от Районния съд в Йерусалим през 1961 г.
Автор е на книгите „Правосъдие в Йерусалим. Делото „Айхман”, отпечатана през 1966 г. в Ню Йорк и претърпяла до 1977 г. четири американски издания, и на „Холокоста пред съда”, отпечатана през 1988 г. в Тел Авив.
Гидеон Аузнер умира на 15 ноември 1990 г. в Йерусалим.

„Принципно България се включва като съюзник на Германия. На практика обаче либералните традиции са пуснали дълбок корен в страната и трудно могат да бъдат пренебрегнати. Евреите и тук са изгонени от работа, част от собствеността им е конфискувана и официално им е наложено да носят жълтата значка. Правилата обаче не се налагат със сила. Жълтите значки не се разпространяват от момента, в който не се захранва с електроенергия фабриката, която ги произвежда.

Основното намерение на цар Борис, който никога не е подкрепял искрено съюза, е да си върне някои територии, изгубени от България по време на балканските конфликти. Той не остава ненаграден: големи части от Тракия и Македония щедро са му отстъпени от Фюрера (завинаги). В замяна България се присъединява към войната срещу Алианса, надзирава Балканите вместо Германия и позволява територията й да бъде използвана за плацдарм към балканските й съседи. Страната обаче не обявява война на славянските си братя и не прекратява връзките си със Съветския съюз. В България се запазва и конституцията, предвиждаща управление на парламента. Германците осъзнават, че трябва да действат бавно. Външното министерство настоява за внедряването на „съветник по еврейските въпроси”. Вислицени по това време е зает в Словакия, така че IV-B-4 делегира Данекер с ранг на втори полицейски аташе.

Данекер започва с най-безболезнената точка – „чуждите евреи”. България разполага с такива в новопридобитите си територии и се съгласява да ги депортира, като Данекер трябва да уреди подробностите. След няколко срещи с местни политици, лично препоръчани от Айхман по телефона, той подготвя цялата схема. България е единствената страна, подписала договор „да доставя евреи на Германия”, и да плаща за тяхното транспортиране. Споразумението предвижда държавата никога и при никакви обстоятелства да не изисква връщането на евреите обратно. Датите за изселването от различните райони са определени и е одобрена система за събиране и картотекиране на хората, в която внимателно са изброени изискванията за допустим багаж и пари в брой.

11Евреите са транспортирани като животни. Изселването включва 20 000 души от планинските райони, където те живеят от няколко поколения. Един историк описва процеса живописно: „С шапки от агнешка кожа и шарени шалове хората се оглеждаха около вагоните, изплашени и объркани, за да приключат пътешествието си след много дни в една самотна долина в Източна Полша, където камшиците на безмилостните украински пазачи ги водеха към фаталните бани.” Преди Данекер да сложи подписа си под споразумението като „германски пълномощен министър”, Айхман звъни по телефона, за да изрази одобрението си за договора. Данекер вече му е съобщил за тайната си устна сделка с Александър Белев – фашистки и антисемитски лидер, назначен за пълномощник по еврейските дела. В новопридобитите територии живеят около 14 000 евреи и за да запълни квотата, която предвижда споразумението, Белев се задължава да достави още 6000 евреи от България. Той изготвя списък с влиятелните евреи, онези, които са богати и имат връзки във високите кръгове.

dimitar-peshev-1111
Димитър Пешев

Но Белев остава изненадан. Българските политически лидери, водени от говорителя на Народното събрание Димитър Пешев, подписват петиция до премиера, включваща 42-ма човека. В документа се казва „в името на доброто име и престижа на българския народ, трябва да се дистанцираме от всички мерки, които не са абсолютно необходими”. Пешев дори внася законопроект за цензура в парламента. Законопроектът е отхвърлен, а Пешев напуска поста, но въпреки това усилията му не са напразни.

„По настояване от най-висше място – очевидно от царя – депортирането от България е спряно и арестуваните, които вече са натоварени за изселване, се освобождават. Българите искат да използват трудовия потенциал на евреите докрай. Повечето евреи са настанени в трудови лагери, като от София заминават 20 000 души. Бюрото на Айхман инструктира Външното министерство да уведоми българите, че това е само първата задължителна стъпка. Германците настояват, че крайната цел е евреите от България да бъдат преселени на изток. Това обаче не става. Мистериозната смърт на цар Борис непосредствено след срещата му с Хитлер на 25 август 1943 г. прави нещата още по-трудни за Германия. Нито един евреин не напуска България”.

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*