Из „Писма до Русия“

в Брой 5/2015 - За лошите навици в Църквата/Думи за прочит

Четейки в Библията за грехопадението на Адам, питам се какво му е било предложено?[1] Влечението на човека към абсолютното, към безграничното познание е естествен човешки стремеж. Колкото и огромен да се оказва този космос, колкото и дълго да е било времето от милиони и милиарди години, на човешкия дух все му е тясно: „Щом има край, нищо не ме удовлетворява“. Бидейки създаден с такова влечение от самото начало, пред човека застава изкушението: И заповяда Господ Бог на човека…: от дървото за познаване на добро и зло, да не ядеш. Но нима можете да бъдете богове, ако нещо ви е забранено? Яжте и тогава ще знаете всичко: cover-rusia.inddи зло, и добро – и тогава ще бъдете като богове[2].
Това ще да е внушило недоверие към Бога, защото Той като че ли е поставил някакъв предел за човека. Само че пределът е бил положен в друг смисъл. В Новия Завет имаме откровението, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина[3], че Той не влиза в общение със злото. Така че, ако човекът, бидейки свободен, се е отклонил към зло, то неговият съюз, неговата връзка с Бога се прекъсва. И тъй като източникът на живота е Бог, то макар биологически човекът и да просъществува известно време, ако той не се възсъедини с Бога, така и ще си остане откъснат от Този, Който е Източникът на живота. И тогава – казва Бог – бездруго ще умреш[4].

 

Въпрос към отец Софроний:

Казахте, че сте започнали да пишете, понеже мнозина са поискали по лесен начин да узнаят премъдростта на живота. Но нали, колкото и да четат, те, все едно, няма да я познаят, защото ако искаш да узнаеш, трябва да преминеш онзи житейски път, който Вие сте преминали.

Отговор:

Отчасти не отричам това. Но защо да не допуснем, че не аз съм създал всички тези мисли, които нося в себе си, че съм възприемал и от другите: от Новия Завет, от учителите на Църквата. И онези хора, които вече съвсем са изоставили четенето на Евангелието, като чуят евангелското слово, може би ще си кажат: „Да, и аз ще опитам. Ето, човекът пробвал, решил се, и ето че му се удало“. Това е, което е направил и старецът Силуан, неговият пример е вдъхновил хиляди хора. Много е възможно той да постави основата на нов разцвет в духовния живот. На стареца Силуан, човек прост и естествен, му е било дадено да познае и преживее тази форма на любов: обичайте враговете си[5], с която Господ е възлюбил човека.

Характерната черта на любовта е, че когато това чувство ти се дава, а то се дава чрез сърцето, за човека е очевидно без всякакви логически доказателства, че той не умира, той е вечен.

Никакво научно познание не довежда до този извод.

Айнщайн е написал книга за себе си – „Моят светоглед“. Понякога той е преживявал състояние на известен мистичен трепет, когато размислите му са стигали даже до намиране на формула или уравнение не само за материята, а и за Бога. Но той не е познал Бога като личност, неговото възприятие е спряло до равнището, до което стигат философите. Разглеждайки битието, някои хора не могат да се съгласят, че начало на всичко е атомът водород и че всички форми на нашето съществуване са създадени като случайно следствие от някакви комбинации от атоми. Понякога за хората това става отправна точка, за да тръгнат с доверие по пътя, който е показал Христос.

 

Въпрос:

Казахте, че когато човек се отклонява по посока на злото, той губи връзката с Бога, тоест настъпва разрив. Но навярно едностранен, разрив на човека с Бога, а не на Бога с човека?

 

Отговор:

Да. В това и се заключава трагизмът на падението: че Бог е дошъл и показал, че не Той иска да се отлъчва от нас, а че човекът се отлъчва. Тоест, Бог не насилва човека.

Ето сега преживяваме толкова ужасни събития: война във Виетнам, война в Нигерия, война в Близкия Изток, гладът по земята, който поразява смъртно хиляди и хиляди хора. Логично ясно е, че ако човечеството живееше по друг принцип, то би могло да изхрани всички. Средствата, които се изразходват за война, даже когато не се воюва, превъзхождат средствата, които биха задоволили нуждите на всички умиращи от глад.

Във връзка с това, попитах в Англия един човек: „Ако бихте имали абсолютна власт, какво бихте направили с виновните за това зло?“ – Ето неговият отговор: „Ако имах такава абсолютна власт, не бих могъл да се помръдна – властта би ме парализирала“.

Такъв „парализиран“ пред нас виждаме Бог Иисус Христос, Който казва: да се не противите на злото[6], тоест „отдай живота си, даже когато ти се струва, че ти правят зло“. Това, че Бог не се съгласява със злото, не значи, че Той ще хвърли някого в затвора, или ще отхвърли когото и да било. Самите думи обичайте враговете си, свидетелстват за това, че в Бога такова отхвърляне няма. Това е извънвремево явление: според библейското откровение, преди човека от Бога е отпаднал Денница, Луцифер[7]. Затова и човешкото падение, инспирирано[8], внушено от Луцифер, носи елементи на луциферизъм. И днес може да се срещнат твърде много хора по земята, които радеят за самообожението на човека. Те мислят, че няма никой и нищо по-висше от човека, че той царства в битието, че ще бъде абсолютен господар на света.

Но когато става дума за греха – това понятие не е етическо, морално, а онтологическо, което излиза извън нормите на обществения живот. Не защото е против тях, а защото отива безкрайно по-далеч отвъд тях.

Моралните норми говорят за наказания, а Бог говори: обичайте враговете си…; и не бойте се от ония, които убиват тялото…[9]. Но това не може да се обясни с думи и да се възприеме иначе, освен чрез сърцето, защото всеки човек, докато в него е живо усещането за присъствието на смъртта, е естествено да защитава себе си от всяко същество, което би посегнало на живота му, даже на удобството на живота му. До ден днешен борбата в света се води за това. Христос е казал: един е вашият Отец…; а всички вие сте братя[10].

Така че каквато и война да сме спечелили, тя винаги има характер на братоубийствена.

Каин убива Авел[11] и каиновският характер може да се проследи през цялото историческо време. Трябва да осмислим и да победим тази тенденция в нас. Защото ако продължаваме да носим в себе си онова луциферично движение, все повече ще нараства динамиката на падението. Един човек беше казал: „Понеже е било забранено на човека да знае добро и зло, при неговото несъвършенство и стремеж да се бори със злото, той би унищожавал всички, които му се сторят носители на злото, и би започнало взаимно унищожение“.

– Нима йезуитите не са постъпвали именно така?

– Слава Богу, ние не сме йезуити. Ако хората бяха като деца[12], биха живели без непрекъсващата братоубийствена борба. Мисля, че причина за всички войни и вълнения не е материалното състояние, а духовното. В основата на всички исторически събития лежат не материални причини, а духовни.

Спомняйки си как живеех в отшелничество на Атон, – мисля, че никой не е в състояние да опише бедността на онзи живот. Въпреки това, човек с нищо не би заменил тамошната свобода на духа си. А тези, които трупат богатства и убиват братята си заради повече имане и притежаване, ми се струват безумни, умопомрачени[13]. И досега не са приели Христос. Дори и народите, които претендират да се наричат християнски, са се опозорили в историята; защото и до ден днешен най-опасни са народите, които считат себе си за християнски. По-малко просветените народи не са могли да създадат такива средства за изтребление, каквито са създали народите, просветени духом от Христос. И не че Христос е родител на злото, а, както казахме, великият дар на свободата сред тези народи се е осъществил в негативен аспект.

Архимандрит Софроний (Сахаров)

[1]               Виж: Бит. 3:5.

 

[2]               Виж: Бит. 3:1-5.

 

[3]               1 Иоан. 1:5.

 

[4]               Бит. 2:17.

 

[5]               Мат. 5:44.

 

[6]               Мат. 5:39.

 

[7]               Виж: Ис. 14:12-14.

 

[8]               Inspiro (лат.) – да внуша, да вдъхна; да вдъхновя.

 

[9]               Мат. 5:44; 10:28.

 

[10]             Мат. 23:9; 8.

 

[11]             Виж: Бит. 4:8.

 

[12]             Срв.: Мат. 18:3.

 

[13]             Срв. Мат. 6:19. Лука. 12:18-20, 33.

 

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от Брой 5/2015 - За лошите навици в Църквата

Отиди горе