Значение на езика за същността на богослужението

в Избрано

С годините свикваме да възприемаме участието ни в неделното богослужение като даденост. Често отиваме на църква по никое време, палим свещи, целуваме иконите, слушаме проповедта, присъстваме на оставащата част от богослужението, виждаме се с приятели, обсъждаме събития от седмицата, споделяме тревоги и радости. Богослужението се превръща в повод за среща, но не това е неговата цел. Замисляме ли се за неговата същност? Защо отиваме в неделя на църква, освен за да се помолим за личните си нужди, да се поклоним на църковните светини, да запалим наръч свещи – неща, които можем да направим и по всяко друго време? Поддържането на социални контакти също не е цел на богослужението. Ние можем да се видим с близките си хора и по всяко друго време и при други обстоятелства. Можем също да четем библейските текстове и проповеди на известни личности в домашна среда и при по-голямо спокойствие и съсредоточване.

За да обяснят целите на неделното богослужение, мнозина богослови и литургисти подхождат схоластично – обясняват видовете богослужения от денонощния кръг, както и посочват елементите им, съпровождайки ги с обяснителни бележки. Така същността на богослужението и неговата цел понякога убягват от нашето съзнание. Ние знаем, че св. Литургия е централно и основно богослужение, а другите са допълващи. Но защо? Какво е Литургията – време за нашата обща молитва, която да отправим в подходяща интериорна атмосфера, богослужебно последование в деня на Възкресението или просто в почивния ден?

Пламен Иванов

Цялата статия „Значение на езика за същността на богослужението“ можете да прочетете в новия брой 9/2012 на сп. Свет.

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*