image description

Звукът на тишината и движението на светлината

в 2013/Брой 2/2013 - Левски???/Срещи

Не стоит прогибаться под изменчивой мир,
однажды он прогнется под нас!
Из песен на Андрей Макаревич

Познавам такъв човек и няколко пъти съм се срещала с нея. Имам предвид, че съм виждала как изменчивият свят не само че не може да я огъне, но той самият се огъва под стъпките й. А стъпките й са тежки, като думите й, като всяко нещо, което прави, навсякъде и във всичко. Тя знае откъде идва, къде стои сега и къде отива. Нейната сила и нейната личност са завършени дотолкова, доколкото стократно да произвеждат плод – у нея самата и в околните, по пътищата на света, в конгресните зали, в дома й. Домът й не е голям като физическа площ, но има място в него за целия свят, подреден в книги, кутийки, картини, снимки. Също като сърцето й. Удивително много посоки тръгват от там, към хората и празните триъгълници на нашето знание, удивително много преборени неистини и още повече истини в действие. Животът й е като калейдоскоп от много, много цветни стъкълца, подредени в хармония, красиви в своето съзвучие. Цветно съзвучие, което не е застинало, а непрекъснато се мени при всяко трепване на живота, за да се подреди отново в друго чудно съзвучие.
Тя стъпва здраво и сигурно по тази земя. Едновременно може да гледа наляво, надясно, дълбоко навътре и нависоко. Едновременно може да говори, а ръката й да твори нещо, в мярата на думите й. Едновременно може да се движи по периферията и да стои като стожер в центъра – там, където е нейната вяра и нейният Бог. Името й е доц. д-р Любка Танчева.
Ло°™† Т†≠з•Ґ†Доц. д-р Любка Павлова Танчева завършва Медицинска Академия, София през 1975 г. След една година работа по разпределение спечелва конкурс за асистент по лекарствена токсикология във Фармацевтичния факултет, където преподава на студенти до 1988 г. В това време защитава дисертация в областта на токсикологичната биохимия. До 2006 г. работи като научен сътрудник първа степен в Института по физиология на БАН, а следващите седем години е старши научен сътрудник – доцент по фармакология, към Института по невробиология, БАН. Работи експериментално в една от най-интересните научни области – човешкия мозък и ум. Обект на научните й изследвания през последните години е влиянието на стреса и социалната изолация върху паметта и обучението и възможностите за фармакологична защита.
Специализира в Германия, Словакия, Австрия, Англия, а последните 10 години работи по съвместни проекти с Израел. Има множество следдипломни квалификации в областта на фармакологията и лекарствената токсикология. Под нейно ръководство са защитили с отличие около 10 дипломанти. В момента е научен ръководител на двама докторанти в областта на невробиологията. Съавтор е на учебни ръководства, ТВ и учебни филми, има над 65 публикации предимно в чуждестранни престижни  научни списания  и над 150 участия в научни форуми у нас и в чужбина. Членува в Съюз на Българските учени, Европейското и Международното дружество по токсикология, Института по научен креационизъм.
Майка е на две чудесни деца, с които много се гордее и за които сама се грижи след смъртта на съпруга си. Ирина е известен журналист и икономист с докторат от 2012 г., а Михаил е адвокат с успешна кариера.
През 2004 г. доц. д-р Любка Танчева е основател и председател на Академични приятели на Израел (АПИ) – неформална инициатива и организация на учени, преподаватели, учители, докторанти и интелектуалци от средите на Академията и университетите у нас, заставаща срещу антисемитизма и ксенофобията в обществото.
През 2011 г. е делегат от България на Световната Конференция на МОМХ– Международната организация на медици християни. През следващата година организира Първата Национална конференция на МОМХ в България, след което е назначена за директор на МОМХ в България. Понастоящем доц. д-р Любка Танчева подготвя Балканска Конференция на МОМХ – „Наука, медицина и духовност”, която ще се проведе през април 2013 г. в София.
Имате завидна биография и живот в широк кръг от интереси и дейности. Кое от всичко е най-важно за Вас, онова, върху което бихме могли да поставим акцент и което в най-пълна степен характеризира личността Ви?
Всяка човешка личност е с много пластове  и е многолика. Повечето от нас са с разнообразни изяви и активности – като родители, съпрузи, приятели, професионалисти или общественици. И те се разгръщат по различен начин на своето време. Но за мен по-важна е мотивацията, с която правим нещата. Защо го правим, а не какво правим.
Повратната точка в моя живот, която ми даде разбиране, е личната ми среща с Бога през 1991 г. Тогава вярвам, че намерих своето истинско Аз. Всичко за мен започна именно оттам и то по нов начин, с една мотивация, която идваше дълбоко отвътре. Не за външни самоизяви или шумни дейности, а поради вътрешния призив, който идваше от Него.
Убедена съм, че ако някой се нарича Негов последовател, той не може вече да  живее за себе си. Нашият живот вече става Негов. И ние заживяваме за Него и за Неговото невидимо Царство тук на земята.

Каква е личната ви история? Как повярвахте в Бога?
Произхождам от традиционно християнско семейство от двата рода (по майчина и по бащина линия). Моят дядо беше свещеник и семейството му беше преследвано от комунистическия режим. Аз израснах от малка с традициите, знаех за Бога, но нямах лична вяра. Както за повечето интелектуалци, преходът от умствена вяра към истинска вяра в сърцето беше труден и дори драматичен. Повярвах преди 22 години, непосредствено след падането на атеистичния режим в страната ни, когато много хора като мен изпитваха силен духовен глад и имаха искрено търсене на Бога. Аз чух простичкото Евангелие на Господ Иисус от мои колеги и откликнах на призива за лично покаяние. Пътят ми към Бога беше дълъг и аз вървях по него по стъпките на Еклесиаста, осъзнавайки, че всичко, колкото и голямо да изглежда, е суета и безсмислено, всичко е гонене на вятър, ако то е без Бога. По-късно, когато постъпих в Библейско училище, разбрах, че не е достатъчно само да вярваш, но трябва да знаеш в какво и в Кого си повярвал. Това знание положи здрава основа в живота ми, срещнах и истински примери на такава жива вяра и любов, които да следвам като модели. Щастлива съм, че сега живея във време, в което мога свободно да изразявам и да следвам  вярата си.

Прави впечатление множеството специализации (Гер­мания, Словакия, Австрия, Англия), над 65 професионални публикации предимно в чуждестранни престижни  научни списания, над 150 участия в научни форуми, както и следдипломни квалификации. За мен това е знак, че Вие сте една непрекъснато търсеща личност, която се стреми да усъвършенства и натрупва знание, умение и професионална реализация. Имате ли чувството, че „талантите” в библейския смисъл на думата са се преумножили?
Вярвам, че на който много е дадено, от него много ще се изисква. Затова бързам да прилагам това, което е вложено в мен, за да послужи на хората около мен. И особено за Божието Царство, което макар и да не се вижда, е точно сред нас. Знам, че всеки от нас един ден ще даде отчет за реализацията на своите таланти и на кого те са послужили. Дали са били за собственото ни себеиздигане, кариеризъм или за да послужим с тях на Господа и на Неговите планове – в това време и в това общество.

Ло°™† б §•ж†в† б®Имате свои дипломанти и докторанти, които показват отлични резултати. Какво мислите за тях?
Обичам да работя с млади хора. Те са креативни, разкрепостени и умни и има много, което да се научи от тях. Аз не се срамувам да се уча от тях постоянно.
Едва ли някой е постигнал нещо съвсем сам. Работата в екип е много важна, особено в областта на науката. Интердисциплинарните екипи са главната характеристика на съвременното научно познание. Считам, че ако един учен не остави след себе си свои последователи и дори школа, тогава неговото дело остава незавършено.

Имате многобройни научно-популярни изяви в медиите в България. Какво е мнението Ви за мястото на науката в съвременното общество?
Аз съм учен и изследвам гениалния почерк на Твореца, видим в съвършения ред на Неговото Творение. Считам, че науката освен да служи за благото на човечество има и важната задача да изявява величието на Създателя.
Историята е показала, че наука без морал, етика и духовност няма да послужи на здравето, благото и добруването на обществото. Дори считам, че наука без морал и духовност може да се превърне в чудовищен инструмент за унищожение, осакатяване и мъчение на човечеството. Само преди 70 години група отлични професионалисти и учени, начело с германския лекар д-р Менгеле, извършиха ужасяващи експерименти върху беззащитни мъже и жени, върху бременни и върху деца – родени и дори още неродени. Потресаващи здравия човешки разсъдък престъпления, в името на науката!
Великият Айнщайн казва, че „вяра без наука е сляпа, но наука без вяра е саката”. Бил е прав тогава, както и днес.

P1890693През 2011 г. сте била делегат на Световната конференция на Международната организация на медици християни (МОМХ). Разкажете ни повече за тази организация и кои други българи участват в нея?
Началото на МОМХ е поставено през 2004 г. в Сеулския университет „Ян Сен” в Южна Корея, последван от Конференции в Индия, САЩ, Норвегия, Украйна, Австралия и много др. МОМХ е уникално и единствено по рода си движение в световен мащаб (www.wcdn.org), чиято визия е да представя сериозни медицински доказателства за суверенната изцелителна сила на Бога в практиката на медиците-християни, подкрепена с изрядна медицинска документация.
Служението има клонове в различни страни по целия свят, чиято мисия е пълното изцеление на човека. Човек се нуждае не само от физическо, но и от истинско духовно лечение, понеже е духовно същество. Защото макар ограничен и несъвършен, човешкият живот отразява в себе си Божия образ (Imago Dei). Като такъв той е скъпоценен, уникален и заслужава да се борим за него до края –  както със средствата на съвременната наука и медицина, така и с молитва до пълното му изцеление – на физическо, духовно и душевно ниво.
Понастоящем около две трети от американските медицински колежи включват в програмите си подобни предмети и имат изискване към лекарите за духовна грижа към пациентите си. Установено е, че молитвата на лекуващия лекар спомага за по-бързото възстановяване на пациентите.
През април 2012 г. Вие бяхте в основата на Първата национална конференция на МОМХ в България. Същата година бяхте назначена от Международната централа за директор на МОМХ в България. Очертайте накратко параметрите º, темите, които бяха разисквани, личностите, взели участие в нея.
Първата част на конференцията беше теологична. За човека – вечен и временен, носещ в себе си Божия образ и подобие, както и за първоначалния Божи дизайн за човешкото здраве.
Втората част беше чисто научна. Бяха презентирани предизвикателствата на 21 век пред науката, генетиката, генетичния код, модерните технологии, фармакологията, невробиологията и пр.
Обсъдени бяха и медицинските и духовни аспекти на процеса на регенерация, както и приложението на зрели стволови клетки в съвременната медицина. За науката в Израел говори д-р Даниел Розен. Той запозна присъстващите с най-новите научните постижения в Израел.
А третата част беше практическа. Бяха представени впечатляващи случаи на свръхестествени изцеления, подкрепени с медицинска документация, както и на значими християнски служения с медицинска насоченост.
Бяха набелязани общи проекти, бъдещи инициативи и съвместни мисии на МОМХ в България. Конференцията завърши с изцерително събрание, на което присъстваха д-р Даниел Розен (Израел), д-р Алвин Хванг (Южна Корея) и българинът Илия Миланов.
Конференцията ни помогна да осъзнаем колко важна е както в медицинската сфера, така и на духовния фронт длъжността на лекаря, фармацевта, стоматолога, учения, изследователя, хората в бели престилки. Тя акцентира върху отговорността на учени, изследователи, лекари, специалисти като граждани, като духовни и отговорни хора за решенията, които се взимат в нашето общество.

downloadПо-нататъшна стъпка в тази посока ще бъде Първата Балканска конференция на МОМХ „Наука, медицина и духовност”. Кога ще се състои и какво ще бъде най-характерното за нея?
Първата Балканска конференция ще се състои на 24-28 април 2013 г. в София. Нейната цел е да насърчи християнските специалисти с висок професионализъм от Балканите да упражняват своята активна позиция и роля в обществото. Да имат възможността да обменят помежду си и да координират своите практични знания, опитности и умения, което ще ги мотивира да служат по-ефективно за Божието Царство в своите страни. Вярваме също, че с Конференцията ще бъдат инициирани нови проекти и мисии, които ще трансформират напълно обществата на Балканите.
Този форум ще снабди широка платформа за свободен обмен и живи контакти между специалисти от различни области на медицинската наука и практика, които ходят в любовта на Иисус Христос. Ние вярваме, че Балканите ще станат различно място в резултат на съвместните ни усилия, стратегии и работа в хода на Конференцията.
Известно е, че Вие сте била в Ерусалим многократно и сте имала невероятния шанс да работите в най-добрите институти там. При тези пътувания ли се запознахте с д-р Даниел Розен, травматолог от болница Макаби в Ерусалим?
Не, срещнах д-р Даниел Розен в Австралия на Конференцията на МОМХ през 2011 г. в Брисбейн. След това той гостува няколко пъти у нас.
В Израел работих през последните години по три изследователски проекта, на два от които бях научен ръководител. Те бяха разработвани с Еврейския университет и Университетската болница „Хадаса“ – едни изключително лидерски институции за съвременни научни изследвания. Това ми позволи да пътувам всяка година до Израел и да имаме съвместни публикации с моите израелски колеги. Престоят ми помогна също да опозная и да обикна тази страна повече, както и да имам множество нови приятели там.
М®бЂЃҐ≠† ™†ав†Вие сте известен изследовател в областта на психо-фармакологията. Провеждате обучения относно начините за овладяване на стреса в ежедневието и как негативните модели на мислене и поведение могат да бъдат променени. Всъщност какво произвежда негативизмът в нас?
Казано най-просто негативните мисли задвижват „лоша” биохимия, която отключва определени болести, в зависимост от най-слабите места във веригата на нашето тяло – при един това ще бъде астма, при друг язва, при трети високо кръвно или сърдечни заболявания и т.н. Затова е съществено важно да овладеем стреса, докато е още в главата ни, преди да дадем шанс на стресирания ум да атакува тялото ни.
За съжаление България е в челната десятка на нациите с най-лошо психично здраве в Европа и в света.
Негативните мисли вредят преди всичко на нас самите, а също и на околните. Мисълта има честота и сила, които могат да се регистрират и „видят” с помощта на съвременна техника. Вие не може да мислите само лоши неща и да сте здрав. Просто се разболявате – и то не отвън, а отвътре.
Все пак позитивното мислене не е универсална рецепта. Ти може да мислиш позитивно, да повтаряш всеки ден, че ставаш все по-добре във всяко едно отношение. Но в крайна сметка да умреш от един банален апендицит, ако пренебрегнеш болката в корема си. Нужен е разум и баланс, както и да потърсим своевременна лекарска помощ.

В едно интервю бяхте казали, че човешкият ум е като „кормило, което води и управлява нашия живот – личен, професионален и социален”. Как можем чисто практически да обновяваме ума си?
Човешкият мозък и ум са най-великата загадка и мистерия. Умът е нашият главен инструмент за живот, работа и творчество, с който си служим до края на дните ни. Човекът е това, което мисли, когато е насаме със себе си. А животът ни следва модела на нашето мислене. Какъвто е умът ти – такъв ще бъде и животът ти.
Ние имаме тази способност – сами да контролираме и да променяме своето мислене. А промененото мислене, характер и навици ще преобразят живота ни във всичките му сфери – личен, семеен и професионален.
Една позитивна мисъл има много по-голяма сила от отрицателната и може да я измести. Ние не само можем, но имаме отговорност да променяме мисленето си. Подобно на топка пластилин, ние можем да моделираме ума си, да се обучаваме, да променяме чувствата си, да изграждаме нови невронални мрежи, да усвояваме нови знания, умения и навици. Така ние „препечатваме” собственото си битие. А нашият ум задвижва биохимията в тялото ни и то става такова, каквото ние го създаваме.
Ако не упражняваме своя ум, ще го загубим. Установено е, че още от раждането на детето умират хиляди мозъчни клетки. Те изчезват по две основни причини. Едната е, че не ги използваме. А другата – че не ги щадим и не ги поддържаме правилно. Хора, които не четат, не научават нови неща, не се интересуват, ще загубят остротата на своя ум. Това важи особено за интелектуалци, след пенсионирането си те често развиват Алцхаймерова болест и деменция. Не спирайте да учите нови неща, разгръщайте неговите възможности и въображение, четете, слушайте музика, занимавайте се с изкуство. Променяйте ума си – и животът ви ще се променя. Добрата новина е, че дори и в късна възраст може да имате здрав и силен ум.
Тъй като човешкият ум реагира на команди, от голямо значение е кой ги дава. Връзката родител-дете е много силна, служи както за изграждане, така и за разрушаване. Говорете добри думи на децата си! Те ще ви повярват и ще станат такива, каквито вие ги виждате.

£•≠•в®з•≠ ™Ѓ§Освен учен-изследовател, Вие сте и председател на Сдружение „Добро бъдеще и надежда“– една сравнително млада организация. Бихте ли ни запознали с концепцията, мисията и целите на тази организация?
Ние сме интердисциплинарен екип от учени, специалисти и докторанти, работещи в областта на невробиологията, психологията, фармакологията и физиологията. Имаме опит в организирането на обучения, лекции и семинари, както и в издаването научно-популярни статии.
Нашата основна цел е с аргументите на науката да формираме здрав, силен и ефективен  ум, способен да се справя с ежедневния стрес, създаващ трайни здравословни навици, изграждащ хармонични взаимоотношения, възпроизвеждащ ново качество на живот. Водени сме от идеята, че променяйки ума си, ние сме в състояние да променим живота си.
Като млада организация, ние все още търсим партньорство с фармацевтични фирми, МСП и др., за да разгърнем нашите инициативи. Преобразяването на мисленето изисква време и подходящо обучение. А инвестицията в този най-ценен ресурс – човешкия ум и мислене, ще донесат безценна полза, както за обучаващите се, така и за нашите партньори и сътрудници.

бꥐ•бв≠® а†Іа†°Ѓв™® б Х†§†б†Каква е визията Ви за българските учени-християни в България?
Лично аз не одобрявам строго кабинетната наука. Науката трябва да бъде в обществото и за обществото, за да му служи. Затова нашият екип организира открити лекции и обучения за популяризиране на науката в обществото. Областта на ума и мисленето е една от най-важните арени на духовни битки в нашата съвременност.
Българските учени и лекари християни трябва да бъдат повече обществено ангажирани и повече публични личности. Канени сме били многократно в радио и ТВ предавания, организирали сме научни форуми, няколко практически тренинги и открити лекции върху стратегиите за справяне със стреса, говорили сме многократно за най-новите постижения в областта на невробиологията, мисловните карти, психосоматичните болести и др.
Като християни ние трябва добре да осъзнаваме нашия дълг и позиция в обществото. Изправени сме пред много предизвикателства – морални и духовни, и е нужно да се подготвим, за да ги посрещнем. За разлика от някои страни, където е изключително трудно това да се случи, поради социалната, правителствена и религиозна опозиция и изолация (мюсюлмански, будистки и индуистки държави), ние сме превилигировани да живеем в християнска страна, в която да имаме свободата да изразим своите убеждения, основани на Библията.
Разработването на съвместни проекти, основани на християнската ни идентичност и наследство, от една страна, и на отличен професионализъм, от друга, биха били добра алтернатива на прилаганите и в нашето общество окултни методи на лечение, обучение и възпитание, каквито са йога, Ню Ейдж, източна медитация. За съжаление тяхното навлизане е доста изпреварващо до момента – не само в учебни, спортни и здравни заведения, но дори вече и в детски градини. Тъжно е, че това се случва в една традиционно християнска държава с хилядолетна история и с духовна мисия в миналото към славянския свят.
Свидетели сме също напоследък на бездуховното отношение у нас към болния, особено при третирането на някои нелечимо болни, на инвалиди и възрастни хора, нуждаещи се не само от физически грижи. Много въпроси, свързани с медицинската етика, евтаназията, аборта, клонирането и др. са важни проблеми на нашето общество и все още чакат своите отговори.
Считам, че най-важното нещо в живота на вярващите учени е да изразят с езика на науката величието на Създателя – най-големия Учен.

През 2012 г. Вие присъствахте на едно друго голямо събитие – обучение в Института „Хагай“, САЩ, което идва да докаже необходимостта от лидери навсякъде и на всяко ниво, особено на християнски лидери. Какви идеи донесохте оттам?
Целта на обучението в Института „Хагай“ е да намери и подготви изявени лидери от различни християнски деноминации, които освен професионализма си, да носят в сърцето си желание да представят Благата вест в обществото. Бяха обучавани  квалифицирани лидери от всички професии – лекари, учители, икономисти, журналисти и др., които са способни да обучат други хора. Присъстваха специалисти от всички континенти и най-вече от „Третия свят”. Дисциплината беше желязна, спартанска – тя беше част от обучението. Преподавателите ни не бяха просто лектори, а истински модели за следване, преминали през невероятни трудности, болести, враждебна среда, гонения и въпреки всичко не просто оцеляли, но победили. Те бяха изключително подготвени хора, които развиваха темите за дисциплината на лидера, цели, изграждане на мисия, инструменти.
Участниците бяха подбрани – посветени на Бога хора от цял свят, някои от тях са се срещали ежедневно лице в лице със смъртта в своите държави. Но въпреки атентатите, преследванията, отхвърлянето в семействата им, те не се оплакваха, а посрещаха гоненията със спокойствие, вътрешен мир и усмивка, с пълно упование на Бога. Имаше християни от всички деноминации – католици, протестанти, православни, но никой не поставяше акцент върху това. Имаше нещо много по-велико и то ни свързваше – вярата ни в Иисус Христос и желанието да Му служим.
Моделът на обучение беше свързан с „културна релевантност”, като се поставяше акцент върху съзвучието с националните особености на всяка нация. Това е и желанието на основателя Хагай, който е жив и посещаваше нашите събрания.
Основното мото на Хагай института е: Последната заповед на Господ Иисус Христос (Идете по целия свят и правете хората Мои ученици) нека да бъде нашето първо задължение.
™Ѓ≠д•а•≠®ж®п - б §-а Д†≠®•Ђ РЃІ•≠ (ЃвЂпҐЃ) ®§-а АЂҐ®≠ ХҐ†≠£ (Ю¶≠† КЃа•п)Бяхме обучавани теоретически и после практически разработвахме темите в малки групи, решавахме различни казуси, в които трябваше да вземаме сами решения. Помагаха ни да видим как Бог се е движил през годините в живота ни, как е обръщал една ситуация в друга, да размишляваме върху връзките между събитията, как е бил винаги с нас. Научихме много и как да работим в екип, правихме т.нар. Swot анализ, т.е. индивидуалността ни, с която можем да работим в екип. За мен това беше уникално обучение – всеки участваше индивидуално и сам разработваше плана за живота си. Тази инвестиция е изключително ценна в живота ни и се чувствам задължена да предам полученото там на други.
Смятаме да направим такова обучение на български език през есента на 2013 г. В България има около 40 души завършили този курс. В сравнение с другите балкански страни ние сме доста напред – например тази година присъстваше за първи път представител от Сърбия.

От 2004 г. Вие сте основател и председател на още една организация: Академични приятели на Израел (АПИ). Кои са те и какви са посоките на вашата дейност?
АПИ е академична общност за връзки, приятелство, съвместни изследвания и инициативи с Израелската академия на науките. Част от членовете º работят по съвместни научни проекти с учени от Израелската академия на науките. През последните няколко години АПИ успя да обедини представители на академичните среди, преподаватели, студенти и докторанти, видни български и израелски интелектуалци и учени, хора с различни професии, граждански организации и сдружения, както и представители на почти всички християнски общности в София.
Считам, че ние – хората на науката, трябва да застанем единни срещу антисемитизма и ксенофобията. Много пъти са ме питали: защо вие, учените, не си гледате науката, студентите и белите мишки? Нима няма правителство, политици и социолози, които да се грижат за това?
На този въпрос, мога да отговоря с друг риторичен въпрос: какво щеше да се случи, ако преди 70 години нашите предци – в това число учени, професори, преподаватели и академични хора, парламентаристи, учители, лекари, адвокати, писатели и други интелектуалци си бяха гледали само своята работа и своите собствени интереси (лични и професионални)? Или чисто по човешки – своята собствена и семейна безопасност? Въпросът е риторичен, а отговорът е много прост: СЪЩОТО! Щеше да се случи същото, каквото се случи в цяла Европа. Същото, каквото се случи в Тракия и Македония – там, където обществото мълчеше.  И това, което стана с техните събратя в Европа, щеше да стане и с българските евреи у нас.
Но именно чрез своята интелигенция, тогавашното българско общество беше въвлечено в този героичен акт за спасението на своите еврейски съграждани. И този феномен стана т.нар. Българско чудо по времето на нацизма в цяла Европа.
Като хора на науката, образованието и просвещението, ние вярваме, че освен като професионалисти, нашата  гражданска позиция има значение. Тя е важна за обществото ни, както някога, така и сега, за да го предпазим  от вируса на ксенофобията, който продължава да инфектира умовете и днес. Особено за опасно обаче смятаме безразличието, което наблюдаваме напоследък. Време е да се събудим. Защото безразличието може да значи и престъпно съучастие.
Х†£†©Инициативите на АПИ са подчинени на тази мисия – да не бъдем безразлични, но да опазим обществото си от ксенофобия и антисемитизъм, които се надигат днес по целия свят. Част от тези инициативи са – дебати, подписки, отворени писма, лекции в университети, чествания, екскурзии до Израел, пътувания из страната. Стремежът ни е да обединим българските интелектуалци, будните граждани с различни професии, представителите на академичните и университетските среди, да разширим участието и на по-широки социални кръгове в нашите инициативи.
Ние поддържаме добри контакти и съвместни инициативи с Дружеството за приятелство между България и Израел в Тел Авив. От 2004 г. до сега са изпратени няколко отворени писма до правителството, местните власти, еврейската общност в България и до медиите по различни поводи, настоявайки за адекватна позиция на нашата страна и общество спрямо държавата Израел, основани на нашите традиционни и исторически връзки на приятелство. Преди няколко години АПИ започва инициативата (съвместно с Българска академия на науките, Сдружението на младите учени „Когито” и някои университети в София и в страната) за отбелязване СПАСЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ по време на Втората световна война.  В събранията взеха участие с доклади известни български историци, учени и интелектуалци, очевидци на събитията, потомци на известни личности.
Тази година поводът е уникален по рода си. Отбелязваме 70-ата година от тази паметна дата. Очакваме голяма делегация от Дружеството за приятелство между Израел и България. Вярваме, че през техните очи ще можем да видим по различен начин това най-значимо събитие от новата българска история.
Честването на предстоящата 70-годишнина от Спасението на българските евреи ще се състои през март 2013 г. в София и в по-големите градове на страната.

И всички тези дейности, с които сте ангажирана, идват просто защото е невъзможно да не дойдат, ако човек следва новата съвест, която Бог е вложил в него. Досега видяхме външната изява, делата на вярата, която чрез тях оживява. Нека да се върнем отново към сърцевината на вярата, която инициира всичко и дава сили на физическото тяло да се справи; т.е. иска ми се да се върнем към Вашето вдъхновение.
Моето вдъхновение идва от моята връзка с Бога. От опит съм разбрала, че нашият външен живот е пряко свързан с вътрешния ни живот заедно с Бога. Когато имаме личен, таен и скрит живот с Него, тогава ще имаме и видим такъв.
Човекът е така устроен, че не може да живее без  вяра – някои вярват в себе си, други в Човека, трети в доброто, а някои в късмета. Дори атеистите вярват в нещо.  И животът на всеки отразява това, в което вярва.
Като учен аз мога да наблюдавам изключителната сложност, гениалност и съвършен ред в устройството на биологичната материя – на макро и на микро ниво. За това не мога да не се преклоня пред невидимия Творец на това велико чудо Живота, записано и закодирано по уникален начин на генетично ниво във всяко живо същество.
От друга страна, като медицинско лице виждам дълбочината на болката, страданието и болестите около нас. Именно те ни припомнят, колко много се нуждаем от Изкупителя – Божия Син, Който заради нас стана човек, за да ни избави най-вече от собствените ни грешки, провали, болести и проблеми. А ние – от човешки същества да можем да станем чрез Него отново Божи деца.

„Звукът на тишината” се нарича заглавието на Ваш ръкопис, който чака своето време и своя издател. Какъв е звукът на тишината?
Когато всички външни врати около нас се затворят, светлините изгаснат и всички звуци заглъхнат, тогава ще можем да усетим Неговото истинско уникално присъствие, което ни залива с пълната Си  вседостатъчност. Да познаваш лично Бога и да имаш комуникация с Него е най-великото общение, което едно човешко същество може да познае.

За тунелите   в живота     ни
Тунелите винаги ни превеждат до определени места – както във физическото, така и в духовното. Те са преки пътища към целта, макар и не винаги да са приятни. Те обаче ни помагат да преодоляваме по-бързо разстоянията и пестят нашето ценно време. Те са нашите кратки пътища, устремени към целта.
Скъпи мои спътници,
Радвайте се на всеки от тунелите, които Господ е поставил на вашия път, за да го скъси и да ускори вашето придвижване в духа. Колкото тунелът е по-дълъг, толкова по-големи ще бъдат вашите победи над разстоянията и над времето в Духа. Радвайте се на ускорените пътища, макар и да изглеждат тягостни, трудни или дори мрачни.
Ако Бог е отредил за вас този специфичен тунел, значи той ви е много необходим, въпреки яростната съпротива на вашето плътско естество. Егото ви реагира болезнено на липсата на светлина, на цветове, на простор и пространство, на усещане за пейзажа около вас.
Но тунелът иска от вас вътрешна концентрация и пълно абстрахиране от всичко външно. Това пътуване изисква да се потопите в своя вътрешен свят и вътрешна реалност, да изострите своята чувствителност върху проблема си и освободени от разсейващите звуци, светлини, картини и асоциации, да размишлявате, да анализирате, да очаквате и търсите развръзката в молитва и в ходатайство.
Едва когато излезете от тях навън, ще разберете много повече , както за себе си, така и за ситуациите, в които сте били поставени – в изолация от света, но в Божието присъствие.

Маргарита Друмева

Маргарита Друмева е икономист. Поет, композитор и драматург, автор на музика за театрални спектакли.
Маргарита Друмева

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*