За фалшивите думи и истинските хора

в Брой 1/2013 - Днес човек ли бях/От редактора

Screen Shot 2011-12-19 at 12_16_41

УВОДНИ ДУМИ

С много думи или с малко думи може да се говори за важните неща. В разговора около едноименната стихосбирка на Люба Александрова става въпрос за това, че не е важно количеството, а умението да подбереш правилните думи и да боравиш с тях честно. И че най-важно е да намериш време всяка вечер да подредиш в мисълта си тези няколко: „Аз днес човек ли бях?”.

Напоследък България е заприличала на някаква мистериозна страна на думите. Изтощени от манийните си изстъпления през последните години, представителите на българската публичност произвеждат все по-хилав словесен поток в лицето на все по-ограничена номенклатура автори. Но парадоксално – думите, с които толкова време сме заливани, вече имат собствен живот и сякаш самопораждат някаква паралелна реалност.

Изтощени и зомбирани от всякаква бедност, българите вярват, че са това, което им казват за тях българските политици, медиите, търговците на популярна култура. Нещо повече – оказва се, че тези думи могат да притъпяват не само физическа болка, физически глад, но и глада за смисъл.

Много думи се казаха около предстоящия избор на български патриарх. Много страсти и яростни позиции се кръстосаха. А точно тук е добре да опитаме с малко думи. Защото всички думи по този голям въпрос са безполезни, ако не са подбрани; ако не могат да бъдат думи на молитва. Нещо повече – трудно е да си го представи човек, но е възможно в цялата тази суматоха да има хора, които истински, чисто се молят за този избор. И е притеснително дали в тази врява ще разберем, ако молитвите им са били чути. При толкова много празен шум, създаван от медийните говорители и „поучители”.

Още интересни разсъждения около съдбата на хората и думите ще прочетете в този брой на „Свет”. За трудностите по пътя към смисъла на Божественото откровение през разказ за неиздадения и непознат втори синодален превод на Библията на новобългарски език – в статията на Пламен Иванов. За благовидната и семпла реторика на Третия райх, не-усетно родила най-немислимите и масови зверства с човешки същества в цялата човешка история. И за българското правителство и Българската църква като напълно неочакван и уникален във военната политика пример за човечност и сила да отстояваш идеалите, които проповядваш. В годината, когато отбелязваме 70 години от спасяването на българските евреи от „старото“ царство България, вижте материала на Маргарита Друмева „Никога повече”.

За опитите в думи да се сподели молитвата и допира до православните светини – в есетата на Дария Захариева и Цветанка Еленкова за поклонението пред иконата „Достойно есть” в Солун и нейното копие в София и за българските фрески по темата за Богоявлението.

За връщането към посланията на църковните отци в краткия откъс от книга на проф. Владета Йеротич. И за възможните маршрути на съвременния поклонник по бъларските манастири.

 Това е първият брой на Свет за 2013. Честита Нова година!

 Илиана Александрова

svet-13-01-body.inddКакво още можете да прочетете в новия брой на СВЕТ:

Отражения. Разказ за едно пътуване, Дария ЗАХАРИЕВА

Религиозният туризъм в България, Марияна ФИЛИПОВА

…и още любопитни статии за пътешествия, култура и вяра.

Илиана Александрова

Илиана Александрова

Главен редактор at Списание Свет
Илиана Александрова е юрист. Главен редактор на списание "Свет".
Илиана Александрова

Latest posts by Илиана Александрова (see all)

Последни от Брой 1/2013 - Днес човек ли бях

Никога повече!

Боже, който си пълен с милост, и който обитаваш във висините: Върху
Отиди горе