За смирението

в Брой 2/2015 - Място за Църква/Християнство

ВЕДНЪЖ ПРИ ОПТИНСКИЯ ЙЕРОСХИМОНАХ АНАТОЛИЙ ЗЕРЦАЛОВ дошла една жена и поискала благословение да живее отшелнически, за да може без пречки да пости, да се моли, да спи на пода. Старецът й казал:
– Знаеш ли, лукавият не яде, не пие, не спи, а живее в бездната, защото в него няма смирение. Покорявай се във всичко на волята Божия – ето това е подвиг. Смирявай се пред всички, укорявай себе си за всичко, понасяй с благодарност болестите и скърбите – това стои по-високо от всякакви други подвизи!

smirenieСРЕД УЧЕНИЦИТЕ на един древен мъдрец имало богат и знатен юноша. За да го излекува от неговата избухливост и да го научи на смирение, мъдрецът му наложил следната епитимия: три години младежът трябвало да странства по света и да плаща на всеки, който го оскърби.
Юношата се подчинил и тръгнал. Посетил много градове и страни и плащал на всеки, който се съгласявал да го обиди. Минали три години и той се върнал при учителя си. На входа на града му се изпречил един страж, който бил много ядосан и излял целия си гняв върху юношата. Вместо да отговори на обидите обаче, младежът се усмихвал.
– На какво се смееш? – попитал учудено стражът.
– Три години плащах на всеки, който ме обиди поне малко, а ти безплатно ме наруга най-много от всички, на които давах пари! – отвърнал юношата.

ДВАМА ПРИЯТЕЛИ спорели:
– Няма Бог! – казал единият.
Вярващият помислил и отвърнал:
– Това е все едно болният да каже: „Няма здраве!” Или слепият „няма светлина”, вместо да признае, че той самият не я вижда. Или пък беднякът да твърди: „Няма на света никакво злато”. Но нима то не съществува – и на земята, и под нея? Или злодеят да каже: „няма добро на земята”, макар че всъщност в него го няма. Точно така и ти, приятелю, неправилно твърдиш: „Няма Бог!” Кой ти дава право своята болест и бедност да натрапваш на другите?
Но ако ти признаеш и смирено кажеш: „Аз не познавам Бога”, то това ще е твоята изповед и твоята първа крачка към Него.

ПОПИТАЛИ СТАРЕЦА ПАИСИЙ СВЕТОГОРЕЦ :
– Как да се отнасяме към някого, който е несправедлив към нас?
– Като към ваш велик благодетел, който прави на ваше име вноски в Божията спестовна каса. Такъв човек ви прави богат навеки! Нима това е малко? Нима не обичаме своите благодетели, нима не им засвидетелстваме признателност? По същия начин трябва да благодарим и да обичаме онези, които постъпват с нас несправедливо, защото те ни облагодетелстват във вечността.

ЕДИН ГРЪЦКИ управник имал обичай всяка сутрин да прави по два поклона – поклон на едната и поклон на другата страна. Когато го попитали на кого се кланя, той отвърнал:
– На Бога и на народа. Защото всичко, което имам, е или от Бога, или от народа.

ЕДИН ЕНОРИАШ се оплакал на своя свещеник:
– Не мога да разбера защо винаги в църквата всички ме бутат и все се тикат в мен. Моля ви, направете им забележка!
А отецът отговорил:
– Не е в тях проблемът, а в теб. Идваш в църквата и веднага се намесваш във всички разговори, мъчиш се всички да те забележат… Искаш да си навсякъде и не оставяш място за останалите. Всеки, който иска да застане на мястото си, е принуден да те отмести…

ЕДИН КОВАЧ изпратил сина си по света да си търси занаят, за да може да го издържа на старини. Преди да тръгне, му казал:
– Запомни следното правило, което винаги помага на пътешествениците: върви натам, накъдето те води вятърът.
Синът послушал баща си, тръгнал на път и винаги следвал посоката на вятъра. Вървял дълго, докато накрая отново се озовал пред ковачницата на баща си.
И двамата се учудили и синът попитал:
– Как стана така? Внимателно следях вятъра и вървях нататък, точно както ми заръча.
– Забравих, че Някой управлява вятъра, сине – отвърнал бащата. – Господ най-добре знае къде ти е мястото. Не е нужно да ходиш надалеч. Остани тук и учи моя занаят, както аз навремето се научих от баща си.

АЛЕКСАНДРИЙСКИ безбожници хванали един християнин, дълго го мъчили и обиждали, а накрая го попитали:
– Какво толкова е направил вашият Иисус Христос, за да го възхвалявате така?
– Това, че вашите обиди и мъчения не могат да ме наранят! – отговорил подвижникът.

МАКАРИЙ ВЕЛИКИ достигнал до такава степен на смирение, че братята разговаряли с него като със светец, но той не им отговарял. Един брат се обърнал към него разгорещено:
– Дори и да се превърнеш в крадец на камили, натоварени със сол, светите братя няма да те докоснат!
Като чул това, отец Макарий се усмихнал и заговорил.

ВЕДНЪЖ ПРЕЗ ЗИМАТА великият западен подвижник Франциск от Асизи вървял със свой ученик през непознат град. Било мразовито, те треперели от студ, но разсъждавали над въпроса, какво е съвършената радост.
– Запиши, овчице Божия, че дори да се научим да говорим езика на ангелите, да разберем движението на звездите, да открием всички съкровища на земята, да научим тайната на живота на всички птици, риби, животни, на хората, дърветата, камъните и водата… запиши, че и това не би било съвършена радост.

Повървяли още малко и Франциск добавил:
– Запиши, че дори да бяхме най-добрите проповедници и да обърнем всички езичници във вярата Христова – запиши, че и това не би било съвършената радост.
Ученикът попитал:
– Тогава в какво е съвършената радост?
И Франциск отговорил:
– Ето в какво: когато пристигнем в непознат град мръсни, мокри, вкоченени от студ и помолим да ни пуснат в него, а стражата каже: „Ах вие, скитници, шляете се по света, съблазнявате народа, просите милостиня, махайте се оттук!”, да не се обидим, а със смирение и любов да помислим, че пазачът е прав. И мокри, премръзнали и гладни да прекараме нощта в снега без да роптаем – ето тогава и само тогава ще имаме съвършената радост!

ЕДИН ПОДВИЖНИК така обяснявал същността на смирението:
– Всеки жадува за величие, а Бог ни моли да станем малки. За да преминеш през вратата, която води до Царството Небесно, трябва да застанеш на колене.

СВЕТИ ЙОАН ДАМАСКИН казвал:
– Дървото, даже подсечено, зараства. Раната, нанесена от стрела, се лекува. Но словесната стрела е неизцелима, тя попада право в сърцето. Бъдете мълчаливи и смирени.

ВЕДНЪЖ ПРИДВОРНИТЕ на император Константин Велики му донесли за недоброжелатели, които го клеветели и обсъждали:
– Тези злодеи – казвали те – не само лъжат и клеветят, а и те поругаха по ужасен начин. Отидоха при мраморната ти статуя в центъра на града и я замеряха с камъни, докато не счупиха носа и не обезобразиха лицето ти.
Изслушал императорът тази новина, после попипал лицето си и казал:
– Като че ли лицето ми е чисто, а и носът ми си е на мястото!
Засрамили се доносниците и напуснали царските покои.

Светогорският СТАРЕЦ ПОРФИРИЙ често повтарял, че не бива да изискваме от Бога да ни даде това, което искаме, и то тогава, когато го искаме. И давал следния пример:
–  Вземи гърне с гърло, в което ръката ти свободно да влиза и да излиза. Но ако ръката ти е вътре и я свиеш в юмрук, колкото и да се стараеш, няма да можеш да я извадиш. Можеш безрезултатно да упорстваш дни, месеци, години… Достатъчно ще е да отпуснеш свития юмрук, да отпуснеш пръсти и ръката ти свободно ще излезе от гърнето така, както е влязла.
Същото е и с твоя проблем. Колкото повече настояваш за решението му, толкова повече ще се отдалечава то. Бог знае какво прави! Престани да се занимаваш с този въпрос, ако искаш Бог да се заеме с него!

Из „Просто вярвайте“, сборник от християнски притчи и сказания,
 Омофор, 2015

Превод  от руски Мария Момирова

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от Брой 2/2015 - Място за Църква

Място за църква

Великият западен подвижник св. Франциск от Асизи вървял със свой ученик през

Поднебесна академия

ГЕОРГИ ПАВЛОВ-ПАВЛЕТО –  „ПРОИЗВОДИТЕЛЯТ НА МЕЧТИ” Щастлив съм. Торбата ми е пълна
Отиди горе