За пътищата на протеста и помирението

в Брой 7/2013 - Протестиращият човек/От редактора

 Screen Shot 2011-12-19 at 12_16_41УВОДНИ ДУМИ

Оставаме ли християни, когато сме непримирими? Как да бъдем себе си, когато сме гневни и въобще има ли оправдание политическото пристрастие в духовното пространство на православния човек.

В този брой продължаваме темата за духовните предизвикателства на обществените сътресения, като търсим ключа към християнското разбиране за нравственост. Да разберем дали и кога чувството ни за справедливост е противопоставено на законите на любовта. И какво изобщо място има разговорът за любовта в един обществен план, когато говорим за процеси… и престанем да виждаме, че всяка такава картина се състои от хора.

Политическите протести са изпитание не само за християнския човек, а и за всеки здравомислещ, който се опитва да остане трезв и да управлява добрите си намерения, ако случайно поемат грешния път, описан в поговорката.

А има ли верен път? В разговора за пътя на протестите и християнския път, отец Добромир Димитров припомня нещо много важно: „Идването на Христос в света няма за цел да промени обществения строй, а да преобрази и спаси света, в който са и онези, които мразим. Омразата само може да разрушава, а любовта да съзижда и променя. Ако имаме дух на любов, то той може да прониква и преобразява както живота на хората така и на обществените институции“.

Да не погазваме човека, какъвто и да е той. Да не го погазваме не само на улицата, а най-вече в душите си. Казано на езика на философията – човекът е винаги цел, никога средство. Казано на езика на християнското добротолюбие – да се научим да мразим греха без да преставаме да обичаме човека, който го върши. Да се борим за този човек – така се борим и за себе си. А казано с езика просто на един здрав разум, който използва и християнството, да не се отнасяме към другите по начин, който не бихме избрали за себе си.

Този брой е разговор за политическата и духовната справедливост, за агресията и толерантността, за трудностите да простим, когато срещу нас няма покаяние, нито разкаяние, нито дори съжаление… и за неизменната необходимост да вървим към тази прошка и да я постигаме. Разговор за християнския път, който трябва да остане такъв и по пътищата на политическия протест.

Илиана Александрова

 

svet-13-07-body.indd

Какво още можете да прочетете в новия брой на СВЕТ:

 Семейството, агресията и религията, Владета ЙЕРОТИЧ

Може ли да се причастяваме без да сме се помирили, Марина БИРЮКОВА

…и още любопитни статии за пътешествия, култура и вяра.


 

 

 

Илиана Александрова

Главен редактор at Списание Свет
Илиана Александрова е юрист. Главен редактор на списание "Свет".
Илиана Александрова

Последни от Брой 7/2013 - Протестиращият човек

Отиди горе