Съвременните информационни технологии и образователни методи дадоха силен тласък в преводаческата дейност. Компютърните системи вече осигуряват неограничен достъп до бази от данни, събрали словното богатство на различни езици. Може ли обаче компютърът да измести дейността на преводачите, да се превърне в техен заместител? Трудно. Дейността на преводача не се свежда само до машинално и техническо трансформиране „дума по дума” на текста от един език на друг, а преди всичко цели да изведе най-точния смисъл, вложен в контекстовата рамка на самия текст. Затова и науката херменевтика определя превода като вид тълкуване на текста, осветляване коректно на смисъла, заложен в него. Авторите на текста трябва да проговорят на езика на новите слушатели и читатели и да предадат с еднаква точност своите идеи и мисли. Това е и основната задача на преводачите.
Не всеки език притежава необходимото словно богатство, за да предаде семантиката на дадени понятия и явления в тяхната абсолютна коректност. Затова и преводаческата дейност на много учени от Средновековието е представлявала историческо, културно и просветителско явление, което е оставяло траен отпечатък в народната памет.
Делото на св. братя Константин-Кирил и Методий е епохално и тачено 1150 години след прословутата им Великоморавска мисия, не само заради създаването на писменост и превода на определено количество „свещена книжнина”, но заради философско-творческото им интерпретиране и създаване на нови религиозни понятия в съзнанието на различните „пагански” народи.
Днес ние се наричаме православни, а не ортодоксални, именно защото в онези враждебни, войнстващи и раздиращи се от всякакви междуособици времена няколко високообразовани и грамотни монаси, философи и учители извеждат от същността на гръцкия термин идеята заложена в него – oρθός – прав, правилен и δόξα – слава. Така днес и всички други изконни християнски понятия (единосъщен, благовестие, благодат и т. н.), които изразяват нашата същностна религиозна принадлежност, са останали непокътнати повече от хилядолетие.
Не само създаването на нови думи и понятия в даден език, но и същественото и точно извеждане на контекстовия смисъл в тази нова речникова среда е духовно градивното естество на преводаческата дейност. В християнски контекст един неправилен или неточен превод довежда до отделянето на т. нар. дохалкидонски църкви от св. Православие. Правилното осветляване на вложения в текстовете смисъл допринася както за пълното им осмисляне и възприемане, така и предпазва от еретически отстъпления. Затова и работата на преводача е особено отговорна и подлежи на строго прецизиране.
Преводът на Библията във всяко едно време е не просто значимо събитие, но спокойно може да се нарече и епохално явление. Тази му същност произтича от реализирането на насъщното желание на народа Божи да се води според светлината на вярата, автентично предадена чрез евангелските и библейски текстове.
Именно те са верният ориентир към духовното израстване на всеки един вярващ. Историческите свидетелства в тази посока изобилстват не само на Изток, но и на Запад, особено по време на Реформацията. Словото Божие е насъщна духовна храна не само за отбраното дворцово или аристократично съсловие, но и за обикновения работник и дори просяк, защото именно то разрушава съсловните прегради и изравнява хората, за да ги въздигне към Бога.
В изпълнение на своето пастирско служение в началото на ХХ в. отлъчените от Вселенската патриаршия български архиереи (от 1871 г. до 1945 г. Българската православна църква е схизматична) откликват на това насъщно желание на християнския народ и към св. Синод започва работа комисия, която трябва да преведе Библията на съвременен български език. До този момент в богослужебна употреба са били някои преводи на части от Стария и Новия завет, извършени от възрожденски деятели и духовници като Петър Сапунов, Неофит Рилски и др. В известна степен народът се е ползвал от т. нар. Славейков превод, наричан още протестантски, отпечатан през 1871 г.
Така в продължение на 20 години, въпреки трите войни и двете национални катастрофи, Църквата намира сили да реализира този проект. През 1925 г. от печат излиза пълният вариант на св. Библия – „Книгите на Ветхия и Новия завет”, а с нея и необходимите за богослужението Изборно Евангелие и Апостол, Часослов и др. Така преводът не е просто реализиран, но и интегриран в богослужебния живот на Българската църква. Екземплярите на Библията постепенно се разпространяват в цялата страна и в края на 50-те години на места започва да се чувства техният недостиг.
Този превод е безспорно явление в своето време и въпреки че е в употреба и днес, има своите недостатъци, описани от проф. Иван Марковски в студията му „История на българския синодален превод на Библията”. Макар че днес не се говори за тях, те са факт, ясно съзнаван и отбелязван от поколение библеисти и духовници до средата на ХХ век. Един от може би най-сериозните недостатъци на синодалния превод е, че по своята същност той е превод на превода, т.е. преведен е от руски, а не от езиците, на които е написана самата Библия, поради липсата на достатъчно и добре подготвени познавачи на староеврейски и библейски гръцки език по това време.
През 1959 г. Варненският и Преславски митрополит Йосиф (1898-1988) отправя предложение към патриарх Кирил и членовете на св. Синод за преиздаване на синодалния превод на Библията, но с въвеждането на определени корекции, съобразно вече ясните неточни места в издадения по-рано вариант. Св. Синод назначава комисия под председателството на митрополит Йосиф, която трябва да осъществи това ново издание, имайки предвид промените, настъпили в книжовния език, откритите фактологически грешки и неточности в старото издание, или с други думи да осъществи ревизия на текста. Като същностно нововъведение в работата на комисията е сравняването с езика на оригиналните текстове на староеврейски и библейски гръцки език.
Присъствието в тази комисия на духовници, на преподаватели от Духовната академия и най-вече на филологически специализиралите се библеисти е добър индикатор за качеството на самия превод. Пряко участие в дейността на комисията взимат лично митрополит Йосиф, Левкийският епископ Партений, Макариополският епископ Николай, професорите Иван Марковски, Христо Гяуров, Боян Пиперов, Николай Шиваров, Александър Милев, както и архимандрит Атанасий Бончев и др. В процеса на работа върху текстовете комисията стига до извода, че е необходимо не просто коригиране на някои места в текста, а осъществяването на един нов цялостен превод.
Макар извършван в това враждебно време на атеистична пропаганда и целенасочено ограничаване на обществената значимост на Църквата, някои малки части на този превод успяват да получат публичност в различни броеве на списание „Духовна култура”. Работата на комисията продължава до пълното приключване и подготовка за печат на цялостния превод на Стария и Новия Завет. През 1975 г. текстът е депозиран в голямата каса на св. Синод, съпътстван с отчетен доклад на председателя на комисията, митрополит Йосиф.
Въпреки качествата, които притежава този 15-годишен труд на едни от големите имена в българското богословие и библеистика, този превод и до ден днешен не вижда бял свят. В своята книга „За Библията”, излязла през 1988 г., Неврокопският митрополит Пимен отбелязва: „Респектиран от големия авторитет на първото издание от 1925 г., от привързаността на православния народ към този текст и при опасение, че направените промени в ревизирания текст ще породят двойственост и ще предизвикат смут в съзнанието на вярващите, Св. Синод реши да преиздаде Синодалната Библия от 1925 г.”
След издаването на книгата митрополит Йосиф пише пространно писмо до дядо Пимен, с което изразява несъгласието си с подобни твърдения. Митрополит Йосиф уточнява, че лично той е предложил на св. Синод преиздаването на старият синодален превод, понеже „вярващите у нас нямат Словото Божие и за да не се протака кой знае до кога, добре е св. Синод да реши да бъде преиздадена засега Библията от 1925 г.” В допълнение лаконично обяснява защо именно се спира на този текст: „издаването на нова Библия, според тек-ста на библейската комисия се усложнява поради различни обективни и субективни причини.” Какво се крие зад този отговор, дълго време остава загадка. Митрополит Йосиф умира няколко месеца след като пише това писмо, а делото на ръководената от него комисия остава в забвение.
Според професор Иван Димитров „вероятната причина за това е консервативното, но необосновано мнение на повечето митрополити от Св. Синод, че старият синодален превод е „много добър”.” Всъщност реалните причини се крият не само зад привидния консерватизъм на синодалните архиереи, а много по-далеч. В своите изследвания върху архивите на Държавна сигурност историкът Момчил Методиев достига до истинското значение на думите „разни обективни и субективни причини”. Той посочва, че именно председателят на Комитета по из-по-веданията, Стойно Баръмов, е оказал натиск срещу издаването на модернизирания текст: „…защото Синодът промени под наше давление становището си относно подготвяния текст. Той беше модернизиран превод, извършен под ръководството на Варненския и Преславски митрополит Йосиф. Сега е подготвен текстът на първото издание на новия правопис”. Като вероятни причини Методиев посочва нежеланието Библията да бъде издадена на достъпен език и принципното недоверие на държавата към митрополит Йосиф, избран за архиерей преди 1944 г.
Оказва се, че служителите на атеистичната власт ясно са съзнавали значението, което би се дало на този нов превод, и ролята, която би имал, както за съвременната богословска наука, така и за обикновените вярващи, ограничавани в своето право да изповядват вярата си от държавния репресивен апарат. Всеки нов превод дава повод за дискусия и анализ на ситуацията, в която възниква. Може би точно това са целели патриарх Кирил и митрополит Йосиф. От друга страна, може би техният академичен и архипастирски дух се е стремил към постигане на оптимална точност на свещените текстове. Техните мотиви ще си останат неразкрита загадка. Но текстовете на този втори пълен синодален превод на свещеното Писание би следвало все още да се пазят някъде из хранилищата на синодалните архиви. Можем само да гадаем, защо след падането на комунизма св. Синод не се погрижи за тяхното издаване. За съжаление, отговорите, които бихме могли да си дадем, няма да ни харесат.
Днес богословите библеисти от Богословския факултет на Софийския университет, заедно с филолози от БАН, финансирани от Британското библейско дружество, подготвят нов православен превод на Библията, според оригиналните текстове. Новият Завет беше издаден през 2002 г., а през 2013 г. предстои и издаването на цялата Библия. За жалост, св. Синод все още не е взел отношение по работата на тази комисия. Факт е, че дори през най-тежките години на атеистични репресии, богослови и духовници са работили заедно и винаги Църквата е подпомагала научните усилия на богословската гилдия. Днес разделението между духовенството и научните богословски работници се задълбочава, а липсата на санкция на Църквата по отношение на един нов превод на Библията в определена степен обезсилва неговото влияние и значение.
Библията не е книга, която да служи само за лабораторни упражнения на студентите по богословие, но трябва да бъде достатъчно достъпна и разбираема, за да говори вечните истини на съвременен книжовен език и те да достигат в правилно осветление до вярващия народ. За реализирането на тази цел са необходими съвместни усилия, както на богослови, така и на духовници, а абдикацията на св. Синод от това негово задължение е необоснована.
Въпреки времето, което е изминало, и въпреки иновативните разработки, които извършва новото поколение богослови библеисти в България, преводът на Библията, извършен от комисията, ръководена от митрополит Йосиф, има своето историческо значение. Дейността на едни от най-видните за XX в. български библеисти не може с лека ръка да се отхвърли, а времето не може да го обезцени или „бракува”. Дори само издаването на този втори синодален превод на Библията ще обогати библеистиката ни и ще постави значими въпроси пред духовенството и богословите. Евентуална дискусия ще възроди интереса към библейските текстове, тяхното разбиране и тълкуване и ролята им в богослужебния живот на Църквата.
Убеден съм, че библейското и литургично възраждане в България предстои и обогатяването с качествени библейски преводи би допринесло положително в тази посока. Дано трудът и усилията на митрополит Йосиф и библейската комисия не се превърнат в храна за мишките, а дадат своите плодове, макар и с известно закъснение, за полза на богословието и библеистиката в България.
Марковски, Ив. История на българския синодален превод на Библията. – В: Годишник на Софийския универститет. Богословски факултет, кн. 4, С., 1927.
Пимен Неврокопски, За Библията. С., 1988, с. 224.
Писмото на митрополит Йосиф е с изходящ номер 674/1.08.1988 г.
Димитров, И. Преводите на Библията на съвременен български език. – В: Библията в България. Научни конференции 2007. Сборник доклади. С., 2007, с. 86-97.
Методиев. М. Библията между контрабандата и пропагандата. – В: Християнство и култура, бр. 23, С., 2007, с. 41.
