За богословията на пандемията

в Брой 2/2020 - За богословията на пандемията/От редактора
Илиана Александрова

 

Скъпи приятели,

Предишният брой на „Свет“ беше посветен на темата за емпатията: нагласата, която ни помага да погледнем на другия през  неговата лична ситуация и да разберем чувствата му. Случайно или не, той съвпадна с началото на пандемията от COVID-19, която промени дневния ред и начина на живот на  хората по целия свят, и постави на изпитание тъкмо тази наша способност да се свързваме с другите.

С острота, за която не бяхме подготвени, внезапно и много лично ни засегна въпросът дали сме в състояние да разбираме другия човек, да се поставим на негово място, да зачитаме нуждите му, да оказваме подкрепа един на друг. Обстоятелствата и законът ни принудиха да мислим за другите, дори когато не искаме, и да подчиним цялото си поведение на безпрецедентни правила за обща безопасност, дори когато те влизат в колизия с личните ни интереси и  убеждения. Освен всичко това, много православни вярващи се оказаха принудени да отговарят на всеки, който им иска сметка за тяхната надежда… (срв. I Петр. 3:15); макар това невсякога да ставаше по препоръката на апостола – с кротост и боязън.

Месеци след началото на кризата разпространението на вируса все още поставя на изпитание обществата и държавите. Православната църква също преживява трудности – като отделни личности,  като духовна общност, и като институционализирана организация в рамките на държавата. Поместните църкви взеха различни решения за начина, по който да действат в кризисната ситуация – до голяма степен съобразени с условията и управлението в отделните държави. Но може да се каже, че навсякъде, където има многобройни традиционни православни общности, приетите от  държавните и/или църковни власти промени в техния естествен ритъм на живот бяха посрещнати с напрежение от много вярващи. От една страна тревогата пред лицето на опасността за здравето и живота на хората, от друга – тревогата пред опасността Църквата да изгуби най-важното си предназначение – да лекува и спасява хората, като ги прави причастни на живота в Христос, ескалираха и се изляха в остри спорове и конфронтации. Част от тези спорове навлязоха в полето на богословието.

Предлагаме ви опит да видим най-важните теми и да очертаем санитарните граници на споровете и противопоставянето, в разговор с няколко уважавани съвременни православни богослови. Пандемията продължава, осъзнаването и осмислянето на нейните уроци е процес, който изисква много време и тепърва предстои. Но отвъд обстоятелствата, отвъд външната, видима страна и организация на църковния живот, остава невидимата и важна истина – животът на Църквата, нашият истински живот, е „скрит с Христа в Бога“. (Кол. 3:3)

Илиана Александрова

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*