Жените в Новия Завет

в Брой 5/2013 - Жените в Църквата/Християнство

Д-р Предраг Драгутинович

svet5-1В Новия Завет често срещаме имена на жени, които са играли важна роля в раннохристиянската Църква. Каква точно е била ролята на жената в Църквата според свидетелствата на новозаветните текстове? Как трябва да разбираме думите на апостола, че жените трябва да мълчат в Църквата (1 Кор. 14:34)?
Животът в ранната християнска Църква е бил разпознаван от околните преди всичко по новите междучовешки отношения, които съществено са се различавали от всичко наоколо и са били следствие от вярата в Христос като Син Божи. Основното християнско разбиране за равенството на всички хора пред Бога и помежду им е изразено в раннохристиянското богословие на Кръщението, което приема и предава на вярващите апостол Павел: „Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте. Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса” (Гал. 3:27-28). Новокръстените християни са виждали себе си като общност, в която се изпълнява Божието обещание из книгата на пророк Иоил 3:28 и нататък: „И ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчествуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; и в ония дни върху рабите Ми и рабините Ми ще излея от Моя Дух, и ще пророчествуват” (Деян. 2:17-18). От посочените места ясно се вижда, че в новото общество няма естествено разделение между хората, няма мъжки и женски пол: Бог на всички еднакво дава Духа. Мястото, на което се осъществява този идеал за общ, неподправен живот, е християнското общество, Църквата.
Между другото, в християнските общности не се е проповядвало и изживявало заличаването на пола като такъв. При всички случаи мъжете остават мъже, и жените – жени. Сътвореността на човешките същества в конкретен облик – расов, полов, пък и социален се разбира като дар от Бога, като нещо, през което не се преминава лесно и в което се чака Второто пришествие на Господ (ср. 1 Кор. 7:20, 29-31). Тогава как се е проявявало конкретно, в практиката, богословието на Кръщението за равенството на всички, и по-точно на мъжа и жената?
В античния свят ролите на половете са били ясно разделени и тясно свързани с разпределението на силите вътре в обществото: мъжете са били тези, които властват, а жените – тези, които служат; мъжете са имали право на обществен живот, а жените е трябвало да си стоят вкъщи; в дискусиите мъжете са държали реч, а жените са били длъжни да мълчат. В християнските общества е трябвало да бъде по-различно. Сам Господ е поучавал Своите ученици, че тяхната ценностна система трябва да се различава от тази на света (ср. Марк. 10:43: „Но между вас няма да бъде тъй”), тоест, между тях не трябва да има властващи и подчинени, а само служене едни на други. От друга страна, когато апостол Павел изброява многото дарове в християнските общества (1 Кор. 12-14), той при всички случаи има пред вид не само мъжете като носители на тези дарове, но и жените. В Новия Завет срещаме много жени, изпълняващи различни църковни роли: мисия, богослужение, ръководене на общност. Тогава как трябва да разбираме думите на апостола, че жените трябва да мълчат в Църквата (1 Кор. 14:34)? Преди да се посветим на тази тема, ще посочим няколко примера на знаменити жени в ранната Църква.

svet5-6ПРИСКИЛА
Акила и Прискила, еврейска брачна двойка, са били сътрудници на апостол Павел в делото на мисионерството. Те много пътували (1 Кор. 16:19; Рим. 16:3; Деян. 18:18-19). Акила бил от Понт (Деян. 18:2) и в някакъв момент се преселил в Рим. През 49-50-а г. напуснал Рим със своята съпруга заради едикта на Клавдий, според който всички евреи трябвало да напуснат столицата (Деян. 18:2). Двамата дошли от Рим в Коринт, където продължили да упражняват своя занаят – правене на шатри, и се срещнали с апостол Павел (Деян. 18:3). Заедно с Павел пътували в Сирия (Деян. 18:18), а след завръщането си останали в Ефес (Деян. 18:19; 1 Кор. 16:19). След това се върнали в Рим, където се интегрирали в тамошното църковно общество (ср. Рим. 16:3-5). Следователно те отчасти са сътрудничели на Павел, и отчасти са работели независимо от него. Лука не съобщава, че Павел ги е обърнал в християнството, когато е дошъл в Коринт, така че е възможно те да са станали християни при първото си пребиваване в Рим, следователно преди Клавдиевия едикт. При всички случаи Прискила е изпълнявала важна роля – както в подкрепата на апостол Павел, така и в мисионерската работа. Тя с право може да се нарече раннохристиянска мисионерка.

ФИВА
Първото име, което срещаме в списъка с имена в Посланието до Римляни (гл. 16), е името на една християнка, Фива, която принадлежала към църквата в Кенхрея (на около 7 км от Коринт) и по-точно била служителка в тази църква (16:1). Жената, за която става дума, е донесла посланието на Павел от Коринт в Рим. Вероятно Фива е пътувала за Рим по работа и Павел използвал случая да изпрати писмото по нея. По-нататък той я препоръчва на римското общество и моли да й се помогне с всичко, от което има нужда (16:2). Трудно е да се каже каква е била ролята на Фива в църковната общност в Кенхрея. Предполага се, че тя е била състоятелна жена, която оказвала гостоприемство на християните в своята общност.

ЮНИЯ
Андроник и Юния се споменават в Рим. 16:7. Те вероятно са принадлежали към кръга на първите християнски мисионери в Рим и, ако се съди по имената, са били християни от иудеите. Приели са християнството преди Павел и, съдейки по това, че той ги нарича апостоли, т. е. „чутовни между апостолите”, можем да смятаме, че са се занимавали с мисионерска дейност вероятно първо на Изток, а след това и в Рим. Апостол Павел не само ги познава лично, но те са били и негови „съзатворници”, най-вероятно в Ефес. Повечето учени смятат, че Юния е женско име, за което свидетелстват немалък брой древни преписи (въпреки че промяната на ударението в някои преписи навежда на мисълта за мъжко име), както и фак­тът, че в античността няма свидетелства за мъжко име Юния. В тълкуванията на светите отци Юния е жена. Следователно в Посланието до Римляни имаме древно свидетелство за това, че една жена се нарича апостол. Тя, както можем да предположим, заедно със съпруга си Андроник, е била активна мисионерка.

svet5-4НИМФА
Подобен проблем на този с Юния в Рим. 16:7 възниква и с Нимфа. Името се появява в Посланието до Колосяни (4:15). Текстът-източник гласи: „Поздравете братята в Лаодикия, също и Нимфа, и домашната й църква”, но главно по-късните ръкописи променят името в мъжко[1]. Отделни ръкописи решават проблема, като оставят съществителното в женски род (което предполага лично познанство с Нимфа), но променят притежателното местоимение в трето лице множествено число, съответно „тяхната църква”. Съдейки по всичко, Нимфа е била собственичка на църквата в Лаодикия. Това не е било единичен случай в ранното християнство. Достатъчно е отново да си спомним Прискила и Фива, Лидия от Филипи, която нагостила апостол Павел (Деян. 16:14), Мария, майката на Иоан Марко, в чиято къща се е събирало ранното християнско общество (Деян. 12:12).

 

Превод от сръбски: Татяна Филева

Източник: „Православие”, вестник на Сръбската Патриаршия, бр. 1074.

1 В синодалния превод на Библията този стих гласи: „Поздравете братята в Лаодикия, също Нимфана, и домашната му църква” (Кол. 4:15), т. е. името Нимфа също е променено в мъжко. – Бел. прев.

 

Дарение за сайта

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*