Жените в Новия Завет II

в Брой 6/2013 - Изкушението на улицата/Християнство

Д-р Предраг Драгутинович

Каква точно е била ролята на жените в Църквата според свидетелството на текстовете на Новия Завет? Как да разбираме думите на апостола, че жените трябва да мълчат в църква (1 Кор. 14:34)?

Наред с по-значимите имена на жени в Новия Завет, на много места се споменават жени, които са играли важна роля в ранните християнски общества. Например в 16-а глава на Посланието до Римляни в поздравите се споменават следните имена: „Поздравете Мариам, която се много труди за нас” (Рим. 16:6); „Поздравете Трифена и Трифоса, които се трудят за Господа. Поздравете обичната Персида, която много се потруди за Господа” (16:12). Наблягането на „труда” на споменатите жени насочва към тяхната ангажираност в християнските общества, и може би дори към техните мисионерски начинания. Така в 16 глава на Посланието до Римляни се споменават християнките: „Поздравете… Руфа, както и неговата и моя майка” (16:13), както и: „Поздравете Филолога и Юлия, Нирея и сестра му” (16:15). В Посланието до Филипяни 4:2-3 четем: „Моля Еводия, моля и Синтихия да имат единомислие в Господа, … които се подвизаваха1 в благовестието заедно с мене”. Няма съмнение, че става дума за две жени във Филипи, които са мисионерствали заедно с апостол Павел.
Като се има пред вид всичко, което сме посочили дотук, възниква въпросът: как е възможно апостол Павел, който говори за това, че жените в коринтската църква се молят и пророкуват (1 Кор. 11:2-16), който много пъти се е ползвал от помощта на жените, някои от които са мисионерствали с него и са били негови сътруднички, да забранява на жените да говорят в църква, както четем в 1 Кор. 14:33-35: „Тъй е по всички църкви между светиите. Жените ви в църквите да мълчат: тям не е позволено да говорят, а да се подчиняват, както казва и законът. Ако пък искат да научат нещо, нека питат мъжете си вкъщи; понеже е срамотно жена да говори в църква”.
Това изказване на Павел изглежда несъвместимо не само с всичко, което знаем за неговото мнение за жените от предишните текстове, но и съвсем естествено налага въпроса: какво да правят жените, които нямат мъже вкъщи или чиито мъже са езичници? Че в Коринт е имало такива случаи, знаем от 1 Кор. 7.

ГОВОРЕНЕ ИЛИ БЪБРЕНЕ?

Този проблем е бил забелязан отдавна и е имало опити да бъде решен по различни начини. Например отделни тълкуватели са опитвали да съгласуват 1 Кор 11:4-5 с 14:34-35 и са изтъквали, че във втория случай става дума за глагола „говоря” (λαλείν), който не се отнасял за молитвеното или пророческото говорене, а за празнословието и неуместното разпитване, което би могло да пречи на реда на богослужението. Други тълкуватели са акцентирали, вместо на глагола „говоря”, на съществителното „жените” и са твърдели, че апостолът в 14:34 мисли за омъжените жени, чиито мъже активно са пророкували в обществото. Заради мира вкъщи и установения ред в брака жените е трябвало да дават предимство на мъжете си.
Имало е предположения, че пророческото говорене в 11:5 се отнася само за неомъжените жени и девиците, които заради чистия си живот са били носителки на духовни дарове. В по-ново време все повече тълкуватели смятат, че стиховете 14:34-35 представляват една по-късна интерполация, т. е. в оригиналното послание на апостола е вмъкнат текст, който много напомня за 1 Тим. 2:11-12: „Жената да се учи в безмълвие и пълно покорство. На жена не позволявам да поучава, нито да господарува над мъж, но заповядвам да бъде в безмълвие”.
При всички случаи този проблем не е лесно да се реши. Единствено погледът към Античността – особено към близката до християнството епоха, – може да ни помогне по-добре да разберем какво е било отношението към мълчанието и говоренето на жените в обществения живот.

ЖЕНИТЕ В АНТИЧНОСТТА

Римският историк Ливий споменава, че през II в. пр. Хр. по време на Пуническата война римският Сенат издал закон, който жените са възприели като дискриминиращ, протестирали против него и издействали неговото отменяне.
При спора около този закон консервативният сенатор Порций Катон произнася една беседа против жените, в която говори за това, че мъжете не са подчинили в достатъчна степен жените в домовете си, затова последните смятат за себе си, че е правилно да участват във вземането на решения. Той сякаш се оплаква от ситуацията, в която жените, въпреки многото законни ограничения против тях, продължават да влияят върху обществения живот.
Гръцкият философ Плутарх казва: „Дори думите на една добродетелна жена не са за пред обществото и тя трябва да избягва публичното говорене… (жените) трябва да говорят на своите мъже или чрез своите мъже. Когато се подчиняват на мъжете си, тяхното поведение заслужава похвала”.
Филон Александрийски, еврейски мис­лител, пише: „Площадите, събранията, съдилищата, обществените задруги, масовите събирания… са само за мъжете, докато женският пол, противно на това, трябва да пази къщата и да си стои вкъщи”.
Имайки пред вид ситуацията, скицирана в текстовете на апостол Павел, както и общия дух на епохата, можем да заключим следното:
да се забранява на жените да говорят публично в античността не е било нещо необичайно. Такъв жест е бил част от обществения ред и господстващата социална йерархия. Патриархалните системи неумолимо са редуцирали ролята на жените до дома и домакинството и системно са се стремели да ги изключат от обществения живот.

РАННОХРИСТИЯНСКАТА ЕМАНЦИПАЦИЯ НА ЖЕНИТЕ

 

Четейки Новия Завет, от Евангелието до посланията, оставаме с впечатлението, че новата вяра предоставя на жените несравнимо по-широко поле за действие, отколкото околният свят. Срещаме жени апостоли, мисионерки, домакини на църкви и работнички на всички поприща на църковния живот. Евангелското послание за равенството на всички в Христа е било генератор на еманципацията на жените в раннохристиянските общества.

Впрочем, както видяхме в предходните текстове, едно такова принципно мнение на Църквата е могло да бъде и погрешно разбирано, например като схващане, че няма никакво значение дали си мъж, или жена. На такива опити се противопоставя апостол Павел, според когото полът, като свойство на сътвореното същество, е от съществена важност и като дар той трябва да бъде въплътен в общестността на Духа, Който не унищожава тварните идентичности, а ги издига до пълното им осъществяване.

Накрая, заповедта на апостола жените да мълчат в църква трябва да се разбира като педагогическа мярка, а не като общо мнение, произлизащо от убеждението за „малоцеността” на жената. Именно богослужението трябва да протича по определения ред, а не да бъде нарушавано от постоянни въпроси и неуместни коментари (λαείν). Затова апостолът нарежда такива разговори да се оставят за вкъщи и (омъжените) жени да се обръщат към своите мъже за всичките си недоумения. Това съвсем не значи, че жените трябва напълно да мълчат в църквата. Те могат да се молят на глас и да пророкуват, но неуместното говорене е забранено, защото в християнските общества всичко трябва да става „с приличие и ред” (1 Кор. 14:40).

Превод от сръбски: Татяна Филева

1 В оригинала: „които се потрудиха” – Бел. прев.

„Православие. Вестник на Сръбската Патриаршия”, бр. 1077.

Дарение за сайта

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от Брой 6/2013 - Изкушението на улицата

Дядо и внучка

Разговор  на д-р Георги Генов, гл. ас. БАН, с Цена Бояджиева по
Отиди горе