Етническите църкви в България

в Брой 4/2014 - Хлябът на живота/История и религии

Явлението „етническа църква” в България

Според някои съвременни изследователи това явление е следствие от създаден социален вакуум в обществото, чието предотвратяване се търси с помощта на религията, която се поставя в основата на социални връзки между представители на определен малцинствен етнос.[1] По този начин етническата църква се превръща в интеграционен механизъм, който много точно е описан от Елисавета Манолова, която казва, че църквата освен религиозна е и социална организация „с две основни функции: от една страна, консолидира общността, запазва елементи на традиционната култура и идентичност, предоставя психологически и езиков комфорт на индивида, както и социални контакти. От друга, тя е социализиращ фактор, спомагащ за адаптацията и интеграцията на общността, пропагандирайки християнски ценности”.[2]

 

Ромските църкви в България

Факт е, че активната мисионерска дейност и различните социални инициативи на отделни протестантски деноминации сред различните етноси през последните 20 години засилиха тази тенденция за увеличаване на етническите църкви, която е особено изразена сред ромското население у нас.

Възникването на ромските църкви е следствие от вълната масови евангелизации в големите ромски квартали и множество благотворителни инициативи и социални програми. Така чрез религията евангелските църкви успяха да социализират част от ромското население от компактните ромски квартали. Обикновено всяка евангелска ромска църква си има своя собствена специфика и свой собствен облик, който се формира от онези, които я посещават. Освен евангелските, съществуват и адвентни ромски църкви. Както сред едните, така и сред другите има традиционно по-„консервативни“ и по-„либерални“ църкви. Ромите като етнос също имат своите специфични културни особености, бит, традиции. Логично е те да се чувстват по-комфортно в своя собствена среда и да преживяват вярата по своя си специфичен начин.

Погрешно е схващането, че явлението „етническа църква” в България възниква едва след 1989 г. Историята на мисионерската дейност сред ромското население в България условно може да бъде разделена на два периода, съобразно активността на отделните протестантски деноминации:

• период на активна мисионерска дейност от страна на Баптистката църква (който обхваща времето от 1910 докъм 1944 г.),

• период на активна мисионерска дейност от страна на Петдесятните и Божиите църкви (който може да се постави във времето в края на 70-те години на ХХ в. до днес).

Мисионерската дейност сред ромското население в Северозападна България започва още през далечната 1910 г.[3] Десет години по-късно „се поставя началото на евангелска баптистка мисия между циганите в България като част от мисионерската дейност на Баптистктия съюз в България“.[4] По този начин Баптистката църква е първата протестантска деноминация, извършила организирана мисионерска дейност сред ромското население. В този период се създава и първата баптистка ромска църква в с. Голинци, Ломско (дн. кв. „Младеново“ на гр. Лом).

През 1932 г. се създава „Комитет циганска евангелска мисия“ в София чиято основна цел е „да разпространява християнската нравственост и да съдейства за духовното, културното и нравствено повдигане на циганския народ“.[5] Почетен покровител на комитета е бил американският пълномощен министър Х. Шумейкър.[6] Наред с активната мисионерска дейност на Баптисткия съюз, сред ромите се забелязват и случаи на присъединяване на хора и към другите протестантски общности – конгрешани, методисти и петдесятници. Евангелизацията на тези религиозни общности сред ромите обаче не е в такъв мащаб, поради което тези частични случаи не намират място в протестантската историография.

След 1944 г. част от ромите, посещаващи протестантските църкви, запазват своята религиозна принадлежност, но по-младите под въздействието на секуларните тенденции в общество приемат религията като архаизъм.

Според епископ Васил Еленков (Национален Алианс „Обединени Божии църкви“) в периода 1977-1978 г. в района на Чирпан, Стара Загора, Сливен, Разградския регион, сред ромите мюсюлмани от Русенския и Силистренския регион започва процес на масово навлизане в Божиите църкви. По същото това време според него се създават и ромски петдесятни и божии общности във Видин, Лом и селата около Лом. Процесът на конверсия сред ромите и вливането им в средите на протестантските църкви не остава незабелязан от изследователския интерес на плеяда български етнолози и социолози, които обръщат внимание на бързите темпове и мащабността, с която тези процеси се развиват в годините на преход.

От изследванията на М. Беновска-Събкова и В. Алтънов се разбира, че това съвсем не е изолирано явление, защото по сходен начин същото протича и в съседна Румъния.[7] Това дава основание на двамата автори да твърдят, че масовизирането на евангелизацията сред ромите трябва да се разглежда в контекста на глобализацията и по-специално като част от разрастването на петдесятното движение по целия свят.[8] Магдалена Славкова отива по-далеч в тази насока и развива тезата, че масовизирането на евангелизацията сред ромите е широко разпространена тенденция не само в цяла Европа, но и в целия свят.[9]

През 2001 г. тя, с екип от специалис­ти, работи върху проект на тема:  „Изследване на духовната култура на ромската общност в района на град Лом”.[10] В аналитичния доклад към проек­та изследователите обвързват политическата активност на ромите в Северозападна България (в началото на новото хилядолетие) с последователната мисионерска дейност на евангелските пастори. Според тях обособяването на ромските църкви води до консолидацията им в хомогенна общност. Подобна тенденция има своите позитиви, но крие и големи рискове. Въпреки че християнството е религията на любовта и обичта към ближния, съчетаването на етнос, религия и погрешна интерпретация на религиозна доктрина може да стане причина за възникване на междуетническо противопоставяне.

Скритите рискове на явлението „етническа църква” пораждат безпокойство в голяма част от духовните лидери. Запитана какво мисли за тази тенденция, Мария Миндева[11] споделя, че в последните 3-4 години се забелязва процес на консолидация на роми – евангелисти и обособяване на чисто ромски църкви. Тя нарича този процес „ромско Възраждане”, което според нея се изразява в обособяване на различни религиозни и социални инициативи на етнически принцип.

По този повод тя споделя, че в техния район (Добрич и Добричка област) се наблюдава явление на отделяне на членове от мисии на ръководената от нея религиозна институция и пренасочването им към други църкви, където членуват само роми.

В заключение на казаното се очертава изводът, че обособяването на ромските църкви е следствие на съществуващата, макар и скрита, етническа дискриминация и ограничаването на участието на роми на лидерски позиции в управлението  на религиозните институции в началните години на преход. Това има своите обяснения:

• нисък образователен ценз;

• спецификите в светогледа, етнопсихологията и темперамента на този етнос.

В тази връзка не трябва да се подминава без внимание фактът, че наред с тези причини съществува още една, която не е за подценяване, а именно – желанието и амбицията на по-изявени роми за лидерски позиции и властови ресурс.

 

Китайските църкви в България

За разлика от ромските църкви, които са изградени от граждани на България, китайската евангелска църква, създадена през 2001 г., е общност на китайски емигранти в страната ни, повечето от които пребивават в София. До средата на 2013 г. тя беше част от структурата на Християнска църква „Сион“, София, а сега вече е самостоятелно регистрирано вероизповедание в страната.[12] Тя е първата в страната етническа религиозна инсититуция.[13]

Към настоящия момент китайската църковна общност наброява над 70 души, но това е доста променлива величина, предвид факта, че в последните няколко години голяма част от китайските емигранти напускат България. Църквата е базирана в кв. „Надежда“ 4, където концентрацията на китайските емигранти е най-голяма, предвид близостта º с базар „Илиенци”, в който по-голямата част от тях имат собствен бизнес. Според публикация на Елена Пенева под заглавие: „Китайски квартал – или колко е трудно да изкопчиш от китайската общност нещо различно от цена и „не ласбила” в електронния портал „Днес. бг” се казва, че „всички жилищни комплекси на максимум пет спирки с транспорт до Илиенци са гаранция, че се намираш в центъра на китайската общност у нас”.[14] По този начин концентрацията на китайски граждани в София е в софийските квартали „Надежда“,  „Толстой“ и „Свобода“. Според друга публикация за китайската общност у нас, озаглавена „Китайските потайности” с автор Кристи Петрова по официалните данни на китайското посолство в София гражданите на Китайската народна република у нас към периода на създаване на църквата наброяват между 2000 и 3000.[15] Според авторката обаче самите китайци най-отговорно твърдят, че са между 4000 и 5000, а преди години се говореше, че са между 8000 и 10 000. Според данни на дирекция „Консулски отношения” на МВнР и дирекция „Миграция” на МВР за 2001 г. в България има 1372 продължително пребиваващи граждани на КНР и 316 постоянно пребиваващи.

Според Анна Кръстева китайците са най-новата имиграция в България, която не е обусловена от исторически връзки или културна близост. Две са основните причини за този феномен. Първата е свързана с отварянето на България и европейската ориентация, която увеличава нейната привлекателност. Втората причина е глобализацията, променената география на миграционните потоци, възникването на множество нови дестинации.[16] В религиозно отношение според нея най-голямата група сред вярващите са будистите. Сред китайските имигранти у нас се срещат и християни, и последователи на конфуцианството, както и йеховисти.[17]

Спецификата на тази църква привлича изследователския интерес на Елисавета Манолова, която през 2005 г. публикува статия под заглавие: „Ролята на Китайската евангелска църква за адаптацията на общността в България”.[18] В нея авторката защитава тезата, че тази църква е етническа, религиозна и социална организация, изпълняваща две основни функции:

• консолидира общността, запазвайки елементи на традиционна култура и идентичност, предоставяйки психологически и езиков комфорт на отделния човек;

• социализиращ фактор, спомагащ за адаптацията и интеграцията на общността, пропагандирайки християнски ценности.

Според Е. Манолова църквата е организирана през 2001 г. от пастора на Евангелската китайска църква в Бостън (САЩ) Джон Цанг, който е учредител и на други такива етнически религиозни общности и в Испания и Украйна.[19] Предвид факта, че китайците са затворена общност навсякъде по света и че във всяка държава те са като едно голямо семейство, Евангелската китайска църква в София е интровертна група. Това се обяснява с няколко фактора:

• богослужението се извършва изцяло на китайски език;

• езикова бариера (много малка част от китайците у нас говорят добре български език);

• етническа хомогенност и солидарност;

• подозрителност на обществото към евангелизма и в частност към непознатите етническите религиозни общности, пораждаща отрицателна обществена нагласа към Китайската евангелска църква.

Китайската евангелска църква е евангелско петдесятно-харизматична църква, основана на етническия принцип. Силното чувство за общност и съществуващата езикова бариера за голяма част от китайските емигранти, не им позволяват да посещават други такива църкви в София и страната. През 2013 г. тя е регистрирана от СГС като самостоятелно вероизповедедание.

 

Корейски църкви в България

Пентекостализмът в Южна Корея е постигнал забележителен растеж и силно въздействие върху голяма част от населението на страната. Освен това южнокорейският пентекостализъм извършва и широка мисионерска дейност по целия свят. По този начин корейските петдесятни църкви имат световен имидж, а ролята им в корейското общество постоянно расте.[20] Въпреки че Американските Асамблеи на Бога оказват влияние и изиграват съществена роля за появата на Корейските Асамблеи на Бога (Yoido Full), последните остават независими от първите.

Един от най-известните корейски проповедници, който е сред най-влиятелните и успешни съвременни харизматични водачи, е Йонги Чо. Той е старши пастор и основател на най-голямата световна харизматична евангелска църква – Асамблеи на Бога, чиито членски състав към 2007 г. е над 830 000 души.

Ако през 90-те години у нас беше на мода американският екпоретен пентекостализъм, то в последните 10-12 години се забелязва тенденция за масово навлизане на корейския евангелизъм, който притежава свои специфични характеристики. Една от тези характеристики е дисциплината и уважението към духовните лидери, а другата е специалният акцент, който поставят корейските християни върху молитвата. Предвид съществуването на мега-църкви с над 10 000 членове, се налага по няколко пъти на ден да се извършват богослужения, като първата молитва се извършва в 5 ч. сутринта. Интересът на корейските проповедници към България е продиктуван от географското положение, което им дава възможност за разпространение на корейския пентекостализъм и в съседните страни. Така например един от корейските духовни лидери Ки Джанг Ким, посетил България преди две години, споделя, че целта му е да обхване ключовите лидери в харизматичните и неохаризматичнете ни общности, които да променят България чрез духовни опитности като „освободителното служение”.[21] Друг известен проповедник, посетил няколко пъти страната по покана на наши харизматични общности е Ки Донг Ким, който е главен пастор на баптистката корейска църква „Свята радост”, която е позната в света чрез движението „Берея”, осъществяващо провеждането на множество семинари, конференции и обучителни курсове, както и издателска дейност.

Посещението на тези и още няколко духовни водачи изиграват съществена роля в учредяването на пет вероизповедания у нас, регистрирани от корейски граждани – Балканска евангелска църква (О Юн Сик, 2004 г.), Християнска църква на светостта (Ким Джон Кю, 2006 г.), Българска евангелска презвитерианска църква (Со Хи Бум, 2007 г.), евангелска презвитерианска църква в София (Ким Ионг Ги, 2008 г.) и Мисия „Блага власт” (Се Хо Чои, 2010 г.). Общият брой вярващи в тези църкви не надхвърля 2000 души, от които около 1000 са корейци.

За периода 2009-2013 г. в страната влизат и пребивават 52 мисионери от Южна Корея по покана на: Баптистката църква „Ветил” (5), Баптистката църква „Добра надежда” (4), Баптистката църква „Мисия” (6), Българска евангелска презвитерианска църква (2), Българската реформирана презвитерианска църква (14), Евангелската презвитерианска църква в София (3), Национален алианс „Обединени Божии църкви” (9), Евангелска методистка епископална църква (2), Християнска църква „Благодат” (5), Църква „Филаделфия” (1). Характерно за метода на работа на мисионерите е, че се фокусират върху своята църква, вместо да работят заедно с другите мисионери. Една част от тези мисионери основават нови църкви като използват корейски мисионерски фондове, за да привлекат членове от други евангелски църкви. По този начин те докладват за успешно основаване на църкви в България на църквите (в Южна Корея), които са ги изпратили. В голямата си част българите (и по-специално ромите), присъединяващи се към тези църкви, сравняват политиката на финансова подкрепа от страна на мисионерите и се присъединяват към този, който е най-щедър.

•••

По отношение на корейските църкви и корейския евангелизъм у нас трябва да се каже, че той все повече ще засилва позициите си. Предвид икономическите прогнози, че в следващите 10-12 години Южна Корея ще удвои брутния вътрешен продукт на човек от населението и ще се превърне във водеща азиатска икономическа сила, глобалната мисия на корейските църкви ще притежава финансов ресурс да затвърди и засили позициите си в световен план, в Европа и частност в България. Това, заедно с безвизовия режим между Южна Корея и България, ще спомогне за увеличаване и броя на южнокорейските мисионери в страната ни. Все пак Южна Корея е приоритетен икономически партньор за България, чиито усилия са насочени към привличане на корейски инвестиции в перспективни сектори като електроника и електротехника, производство на автомобилни части, машиностроене, електромобили, информационни технологии и др. Това дава основание да се предположи, че глобалната мисия на корейския евангелизъм ще затвърди позициите си в световен план и частност в Европа. С всяка следваща година броят им се увеличава.

Според някои от духовните лидери една от причините за засилването на тенденцията за обособяване на етническите църкви в страната през последните 20 години е съществуващата езикова бариера (за емигрантски църкви) и желанието за изкуствена сегрегация (ромските). Формирането на ромските църкви почива на цял комплекс от причини и въпреки рисковите тенденции, които крие в себе си, това явление има и много позитивни моменти не само за ромския етнос, но и за обществото като цяло. Голяма част от духовните лидери на големите протестантски деноминации споделят факта, че хората от този етнос, приемайки „посланието за Иисус“, променят както своя мироглед, така и своето поведение и навици, което е гарант за излизане от гетото и осъществяване на реална интеграция в обществото.

Обособяването на ромските църкви, макар и да създава реална среда за самосегрегация, създава и обстановка за по-свободно общуване и изграждане на по-дълбоки връзки за взаимопомощ между представителите на този етнос. Наред с това те създават позитивен модел на поведение и начин на живот, който може да послужи като еталон за останалите роми. Разпространяването на Св. Писание и религиозна литература в тези църкви и желанието да бъдат четени от страна на вярващите, поражда необходимостта от образование. Тези доказани с практиката позитиви обаче не могат да покрият евентуалните рискове от ромските етнически църкви:

 

Предвид факта, че голяма част от ромските църкви са създадени под натиска на т. нар. скрита дискриминация, то може да се създаде ефектът на „черните очила“.[22] Това крие опасност от създаване на конкретна етно-културна адресираност на специфични теологични доктрини, противопоставящи представителите на различните етноси.

Желанието и амбицията на по-изявени роми за лидерски позиции и властови ресурс, които, съчетани със слабата богословска подготовка, сво­бодата в интепретация на текстовете на Св. Писание и либерален регистрационен режим (за регистрация на религиозните институции), са сериозна предпоставка за появата на междуетнически и междурелигиозни проблеми.

 

[1 ]          Срв. Манолова, Е. Ролята на Китайската евангелска църква за адаптацията на общността в България. – В: Религия и политика. Благоевград, 2005, с. 141.

[2]           Пак там, с. 143.

[3]           Срв. Вестители на истината. История на евангелските църкви в България.  Съст. Фурнаджиев, Д., Попов, Г., Шопов, Т., Тодоров-Хиндаров, В., Второ допълнено издание, С., 1994, с. 324.

[4]           Срв. Славкова, М. Циганите евангелисти в България. С., 2008, с. 77.

[5]           Цит. по Славкова, М. Пос. съч., с. 86.

[6]           Пак там.

[7]           Срв. Беновска-Събкова, М., Алтънов, В. Евангелската конверсия сред ромите в България:  между капсулирането и глобализацията. Научен електронен архив на НБУ. (Unpublished), URL: http://eprints.nbu.bg/440/.

[8]           Пак там.

[9]           Срв. Славкова, М. Циганите евангелисти в България. С., 2008.

[10]         По-подробно за резултатите от този проект виж. Аналитичен доклада по проекта „Изследване на духовната култура на ромската общност в района на град Лом”. URL: http://www.imir-bg.org/imir/reports/Romite%20v%20Lom%202001.pdf].

[11]         Мария Миндева е главен пастир на религиозната институция „Отворено библейско братство”.

[12]         Защото от 2000 г. ХЦ „Сион” е в основата за стартирането на тази евангелска общност, а по-късно активно подпомага и утвърждаването º през годините. По данни на Християнска църква „Сион” гр. София само през 2004 г. 27 китайци (будисти) приемат християнството и стават членове на Китайската евангелска църква. Това навежда на мисълта, че по-голяма част от членовете на тази църква са станали християни след имигрирането им в България.

[13]         Софийският градски съд регистрира новата религиозна общност официално на 9 май 2013 г., без становище на дирекция „Вероизповедания” към Министерския съвет.

[14] Пенева, Е. Китайски квартал – или колко е трудно да изкопчиш от китайската общост нещо различно от цена и „не ласбила”. – Dnes.bg.

[15]         Срв. Петрова, К. Китайските потайности. – Сп. „Тема”, бр. 42 (106), 20-26.10.2003., с.

[16]         Срв. Кръстева, А. Имиграцията в България. Под съст. и редакт. на Анна Кръстева, С., 2005, с. 82.

[17]         Пак там, с. 87.

[18]         Срв. Манолова, Е. Ролята на Китайската евангелска църква за адаптацията на общността в България. – В: Религия и политика. Благоевград, 2005, с. 141-150.

[19]         Пак там, с. 145.

[20]         Срв. Ig-Jin Kim. History and theology of Korean pentecostalism: Sunbogeum (pure gospel) pentecostalism. An attempt to research the history of the largest congregation in church history and the theology of its pastor Yonggi Cho. Uitgeverij Boekencentrum, Zoetermeer (The Netherlands), 2003, р. 86-89.

[21]         Когато говори за „освободителното служение”  пастор Ки Джанг Ким, казва, че липсата на чудеса и знамения е неуважение към Бога. Според него в църквата му в Южна Корея десетки хиляди души имат силата и авторитета да изгонват демони и да практикуват в сферата на чудесата (По-подробно виж д– р Ки Джанг Ким: Липсата на чудеса и знамения е неуважение към Господа. – Благовремие, септември 2010. )

[22]         Маркус Гарвей казва, че въпреки че Бог няма цвят, все пак е човешко да се осъзнае вярата през нечии очила. Цит. по Пеев, В. Съвременни богословски системи (от Просвещението до наши дни). С., 2009., с. 236.

 

Дарение за сайта

Жасмина Донкова

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*