През 2014 – 2015 година във Великобритания за пръв път през последните 11 години е отбелязано намаляване на броя на донорите. Количеството трансплантации на органи от починали е намаляло с 3 %, а от живи донори с 5 %. В тази връзка много работещи в здравеопазването предлагат да бъде променен принципът, по който във Великобритания действа системата за донорство на органи. Сега във Великобритания (както и в САЩ, Германия и Австралия) действа системата opt-in или „изрично съгласие“. Получаването на органи от починал е възможно само, когато той приживе е дал изрично съгласие да бъде донор. Другата система (opt-out, презумпция за съгласие) подразбира мълчаливо съгласие. Ако човекът е против използването на органите му, то той трябва да го е заявил изрично приживе. Обикновено това може да се направи със заявление в службата по здравеопазване, където се води регистър на несъгласните, подобен на регистъра на съгласните в страните със система opt-in. Съществува възможност за промяна на решението.
Презумпцията на съгласие с различни нюанси действа в повечето страни от ЕС и Русия. Част от кампанията за преход към такава система във Великобритания, вероятно е и постановката на въпроса за донорството на генералната ансамблея на Англиканската Църква.
Повечето християнски църкви и религиозни групи приветстват донорството на кръв и органи, разглеждайки го като проява на християнска любов към ближния. „Посмъртното донорство на органи и тъкани може да стане проява на любов, простираща се отвъд смъртта“, – така формулира това мнение Руската православна църква. Аналогични позиции поддържа и Римската католическа църква. В една от своите речи папа Йоан-Павел II казва: „Тези, които вярват в Господа наш Иисус Христос, Който даде своя живот за спасението на всички, трябва да признаят насъщната необходимост от органи за трансплантация като призив към щедрост и братска любов“. Аналогични решения през последната третина на XX век приеха официалните органи на Лутеранската, Епископалната църква, редица православни църкви и други течения в християнството.
Категоричният отказ от донорство е характерен само за отделни групи, които предпочитат да не се ползват въобще от услугите на високотехнологичната медицина. Даже някои силно традиционалистки християнски течения, такива като амишите, не забраняват на вярващите да използват редица съвременни медицински технологии, в това число анестезия, имунизация, кръвопреливане и трансплантация на органи.
Редица религиозни групи оставят въпроса за съгласието за донорство на личното решение на всеки вярващ. Такава, например, е официалната позиция на Църквата на Иисус Христос на светиите от последните дни (мормоните). Членът на мормонската община, вземайки решение за донорство, е длъжен внимателно да прецени всички доводи за и против и да моли Бога за вдъхновение и ръководство по този въпрос. А след това да постъпи така, както му подсказва съвестта.
Християните осъждат комерсиалното донорство. В „Основи на социалната доктрина на Руската православна църква“, приети на Архиерейския събор през 2000 година, се казва: „Църквата смята, че човешките органи не могат да се разглеждат като обект на покупко-продажба. Трансплантация на органи от жив донор може да се извършва само при доброволно самопожертвование в името на спасението на живота на друг човек. В този случай съгласието за експлантация (вземане на органа) се смята за проява на любов и състрадание. Обаче потенциалният донор трябва да бъде информиран за възможните последствия от експлантацията на органа за неговото здраве. Морално недопустима е експлантация, пряко застрашаваща живота на донора“.
В повечето случаи представителите на християнството смятат, че трябва да има предварително съгласие на донора за използване на органите му след смъртта. В същия документ на РПЦ е записано: „Такъв род дарение или завещание не може да се смята за задължение. Затова доброволното прижизнено съгласие на донора е условие за правомерността и нравствената приемливост на експлантацията. В случай че волеизявлението на потенциалния донор е неизвестно на лекарите, те трябва да изяснят желанието на умиращия или починалия, като при необходимост са длъжни да се обърнат към роднините. Така наречената презумпция за съгласие на потенциалния донор за използване на органи и тъкани от тялото му, закрепена в законодателството на много страни, Църквата смята за недопустимо нарушение на свободата на човека“.
Различните религии придават голямо значение на точната констатация на момента на смъртта на донора. Ако преди за критерий за настъпване на смъртта се смяташе необратимото спиране на дишането и кръвообращението, то днес в това качество се използва прекратяването на мозъчната дейност, което се признава и от повечето религиозни деятели. Но дебатите на тази тема между богословите от различни религии продължават и днес.
Струва си да обърнем внимание на неголямата религиозна група „Християни на Иисус“ (Jesus Christians), разпространена предимно в Австралия, а също и във Великобритания и САЩ. При тях одобрението на донорството е достигнало най-високо ниво. Повечето християни на Иисус вече са пожертвали безвъзмездно един от своите бъбреци. Тяхната конфесия даже е получила прозвището „kidney cult“. Разбира се, имало е и извращения. През 2004 година става известно, че един от лидерите на тази религиозна група, Дейвид Маккей (David Mckay), е одобрявал измамата на службите по здравеопазване, ако целта на тази измама е да станеш донор.
•
Будизмът безусловно одобрява донорството. Той смята, че жертването на собствената плът заради другите е важна заслуга.
Одобряват донорството на кръв и органи (както от живи, така и от починали донори) и повечето мюсюлмански богослови. Обаче при исляма, поради значителните различия в мненията на авторитетите отношението към донорството на органи е различно при различните групи вярващи. Можем да срещнем пълен спектър от мнения – от одобрение на трансплантацията, в това число и на органи от немюсюлмани, ако това е било необходимо за спасяване на живот, до отказ от каквато и да е трансплантация. Оказват влияние и традиционните възгледи на населението; все пак пропагандата на донорството в мюсюлманските страни е рядкост. Като цяло, при мюсюлманите разпространението на донорството не е голямо. При мюсюлманите, допускащи трансплантация, се запазва изискването органите да се трансплантират веднага, без да се съхраняват в банки за донорски органи.
•
Юдаизмът одобрява донорство на органи по принцип, но на практика при трансплантацията съществуват редица сложности, свързани с юдейския закон. За основен религиозен принцип при трансплантацията се признава запазването на живота (пикуах нефеш, букв. „спасение на душата“). Съгласно този принцип необходимостта от спасяване на живота е по-важна от другите заповеди на Тора, затова и в екстрени случаи е допустимо тяхното нарушаване (например лекар, спасяващ болен, може да работи в събота; при опасност от гладна смърт може да се яде некашерна храна). Но принципът „пикуах нефеш” се разпростира не само върху този, за когото е предназначен донорският орган, но и върху самия донор. Затова безусловно се разрешава трансплантация на орган от жив донор, ако няма опасност за неговия живот. Разрешава се и вземане на орган от починали. Но при определяне момента на смъртта възниква религиозно-правова колизия. Част от донорските органи се вземат след настъпването на мозъчната смърт, но при изкуствено поддържане на сърдечната дейност на починалия. Но много юдейски авторитети смятат, че критерий за смъртта служи именно прекратяването на сърдечната дейност и че преди този момент не бива да се вземат органи, защото това ще е непосредствената причина за смъртта на донора. Други юдейски лидери признават за критерий на смъртта необратимото прекратяване на мозъчната активност и позволяват вземане на органи при изкуствено сърцебиене. Затова и в юдейската медицинска етика съществуват два подхода към посмъртното донорство, изборът между които зависи от това, към коя община принадлежи донорът. При някои ултраортодоксални еврейски общини („харедим“) използването на органи на починали се отрича по принцип, защото се смята за оскверняване на тялото на починалия. От друга страна, именно „харедим” са сред лидерите по брой на трансплантации от жив донор.
•
Особен случай представлява многочисленото и разпространено по целия свят религиозно движение Свидетели на Йехова. Днес на вярващите Свидетели на Йехова е абсолютно забранено каквото и да е употребяване на кръв, както за храна, така и за кръвопреливане. Забраната е основана на няколко цитата от Библията, където кръвта е представена като вместилище на душата: „Само плът с душата й, сиреч с кръвта й, не яжте“ Битие 9:4, „Ако някой от дома Израилев и от пришълците, които живеят между вас, яде каквато и да е кръв, то ще обърна лицето Си против душата на оногова, който яде кръв, и ще я изтребя измежду народа й, защото душата на тялото е в кръвта, и Аз съм ви я отредил за жертвеника, за да се извършва чрез нея очистяне на душите ви, понеже тая кръв очистя душата; поради това и казах на синовете Израилеви: никоя душа между вас не бива да яде кръв, па и пришълецът, който живее между вас, не бива да яде кръв.“ Левит 17:10-12. Забраната за кръвопреливане се спазва строго от Свидетелите на Йехова и включва отказ и от прием на отделни компоненти на кръвта: еритроцити, левкоцити, тромбоцити и плазма. При това използването на фракции на кръвта (албумин, имуноглобулин, хемоглобин) не се регламентира и се оставя на съвестта на вярващия. В тази връзка редица лекари разработват за лечение на Свидетелите на Йехова специални методи на „безкръвна хирургия“, които не изискват използване на донорска кръв. Често те са основани на депониране на кръв от самия пациент преди операцията. Безкръвната хирургия се използва и в други случаи, когато преливането на донорска кръв по някакви причини е невъзможно.
Свидетелите на Йехова допускат трансплантация на органи при спазване на забраната за кръвопреливане, тоест донорският орган трябва да бъде обезкървен. Нужно е да отбележим, че отношението към кръвопреливането и трансплантациите на органи при Свидетелите на Йехова се е променяло нееднократно. През 1925 година на вярващите се разрешава кръвопреливане. След Втората световна война тази практика е осъдена, но строгата забрана не е наложена изведнъж. Чак в средата на шестдесетте години на ХХ век е формулирана еднозначна забрана на тази манипулация. Донорството на органи макар и да не се одобрява официално, се разрешава при лично желание на вярващия. През 1967 година трансплантацията на органи е забранена и приравнена към канибализма. Но през 1980 година отново е оставена на свестта на вярващия.
•
Последователен отказ от донорство на органи е характерен за редица национални религиозни традиции, в които важна роля играе изискването за съхраняване на ритуалната чистота. А съприкосновението с тялото на починалия (в това число и трансплантацията на органа) се възприема като нарушение на тази чистота. Така например в синтоизма това се изразява при противопоставянето на понятията „чистота“ (харе) и „замърсяване“ (кегаре). „Чистотата във всички прояви – от елементарното отсъствие на кал и прах до чистотата на помислите – алфата и омегата на синто“, – пише изследователят на религиите на Япония А. А. Накорчевский. Една от древните употреби на термина „кегаре” се отнася именно за контакта със света на мъртвите. В трактата „Нихонги“ се разказва, как бог Идзанаги посетил Страната на Мрака, опитвайки се да върне оттам жена си. След като се спасил, той затворил входа с камък и казал: „Току що бях в място уродливо и мръсно. Затова смятам да извърша очистване на тялото си от сквернотата – кегаре“. Всичко, свързано със смъртта и кръвта, в традицията синто се смята за нарушаващо ритуалната чистота. Затова и погребалният обряд в Япония се извършва изключително от будистки, а не от синтоистки свещеници. В Япония са много редки трансплантациите на органи от починали. Но пък японците са на едно от първите места по родствени трансплантации, където органът се взема от жив донор.
•
В зороастризма мъртвото тяло се възприема като силен източник на сквернота, изискващ последващо ритуално очистване. Затова зороастрийските свещеници еднозначно осъждат трансплантацията на органи. Традиционното погребение в зороастризма се състои в предоставянето на тялото за храна на лешоядите. Частите на тялото, съгласно възгледите на зороастрийските ортодокси, преминавайки през храносмилателната система на лешояда и разпаднали се на съставни елементи, при изпълнение на необходимите ритуали се връщат към душата на починалия преди тя да премине през моста Чинват. Донорството на органи ще наруши целостта на тялото. „Думите не са способни да опишат духовната вреда от такъв акт, – пише зороастрийски свещеник – Моля да избягвате такава неуместна благотворителност [тоест посмъртно донорство]. Ние можем да дадем само това, което ни принадлежи. Но нищо в нашия организъм не ни принадлежи. Затова ние не можем нищо да пожертваме, защото това ще прилича повече на кражба“. Но съществуват и зороастрийци с реформистки възгледи, които не забраняват, а понякога даже приветстват донорството. Емоционалността в горния цитат е следствие на полемиката, която водят помежду си зороастрийските ортодокси и реформисти.
Сред зороастрийците също няма единство и по въпроса за кръвопреливането. Най-традиционният възглед е отказ от донорство на кръв и приемане на донорска кръв. Но днес в повечето случаи кръвопреливането се смята за допустимо с известни ограничения. В зороастрийските общини в Индия предпочитат преливане на кръв от единоверци. Затова се създават специални банки за донорска зороастрийска кръв и бази данни, където са включени потенциалните донори. В други случаи е допустимо преливане на каквато и да е кръв, но пациентът, на когото са я преляли, е длъжен преди посещението си в храма и участието си в религиозните ритуали да премине през обряд на очистване.
•
В много традиционни общини на коренните жители на Северна и Южна Америка се забранява донорството на органи и трансплантацията на донорски органи. Но няма единно мнение, затова, и на лекарите от САЩ и Канада се препоръчва да обсъждат този въпрос индивидуално с пациента и близките му.
•
Обикновено циганите, спазващи националните традиции отхвърлят донорството. Циганските вярвания не представляват единна религия, приетите сред повечето цигани обичаи изискват съхранение в неприкосновеност на тялото на починалия. По подобни причини отхвърлят трансплантацията на органи и тъкани последователите на растафарианството и вудуизма.
•
Няма единство във възгледите и сред представителите на многобройните течения на индуизма. За индуиста животът е верига от прераждания и въпросът за запазването на неприкосновеността на физическото тяло след смъртта за него не е важен. Това позволява трансплантацията на органи. Но често вярващите индуисти не се съгласяват на трансплантация поради национални или кастови традиции. Всеобща забрана за трансплантация в индуизма няма, всеки вярващ решава сам за себе си този въпрос. В друга индийска религия – джайнизма – донорството се поощрява като проява на състрадание и милосърдие. По статистика от 2013 година, до 90 % от всички донори на органи в Мумбай са били джайни. Одобрява се донорството на кръв и органи и в сикхизма. Всяка година през ноември сикхската диаспора провежда масова кампания за кръводаряване.
Превод: презвитера Жанета Дилкова-Дановска
