Домашно образование и други престъпни идеи

в Брой 4/2010 - Домашно образование/Общество

От Economist научавам любопитна история за германско семейство, потърсило политическо убежище в САЩ заради желанието му да обучава децата си у дома, което законът в Германия забранява. Ситуацията е била толкова напечена, че е имало опасност социалните служби да им отнемат децата, и дори Европейският съд по правата на човека в Страсбург се произнася, че държавата е в правото си да подхожда по този начин, за да гарантира на децата достъп до образование. Boy_1-449x1024Американските власти пък преценяват, че семейството наистина е било застрашено в родината му, и удовлетворяват молбата за убежище. В момента децата вече могат спокойно да си учат у дома

В други държави в Европа домашното образование не е забранено, но е подложено на много тежки регулации. В Швеция например, за да обучаваш децата си вкъщи, трябва да се лицензираш всяка година, като за целта властите те спукват от проверки, обръщат дома ти и живота ти навън с хастара и си запазват правото да идват у вас по всяко време и да разговарят с децата ти в твое отсъствие, за да се уверят,  че с тях не се злоупотребява физически и емоционално, че комуникират нормално и психическото им състояние е добро. В момента въпросът отново е на дневен ред в светлината на предстоящите избори и единствената партия, която се застъпва домашното образование изобщо да продължи да бъде разрешено, е Християндемократическата.

Причините за това нежелание на обществата в западноевропейските държави да насърчават домашното образование са, общо взето, очевидни.  Децата, които се обучават у дома, са много по-изолирани и невидими за обществото. Много по-трудно е да се забележи, ако в семействата им има социални проблеми, ако са жертви на насилие, много по-лесно могат да се индоктринират в религиозен фундаментализъм, да останат неинтегрирани членове на малцинствени групи и е много по-трудно да се проследи качеството на образованието, което получават. Огромното мнозинство от родителите, които биха предпочели да обучават децата си у дома, наистина го правят по религиозни причини. В САЩ има родители, които искат децата им да учат креационизъм вместо Дарвиновата теория за еволюцията, в Швеция може да не желаят децата им да посещават часове по сексуално образование, но като цяло често става дума за семейства, които не одобряват напълно светския характер на образованието.  Друг важен аргумент е, че Конвенцията на ООН за правата на детето (нератифицирана от САЩ, като част от съпротивата идва точно от организации за домашно образование) задължава държавите да осигурят на всички деца достъп до безплатно образование. Държавите се озовават в малко странна  ситуация, когато за осигуряването на това право са принудени да се борят с родителите на самите деца.

От друга страна, за много деца, и то далеч не само в България с нейното  закостеняло обществено образование,  ученето вкъщи може да бъде спасително.  Вместо да се диагностицират с трудности в ученето, дефицит на вниманието, или просто да се сочат с пръст като двойкаджии, много деца, които по-трудно се вписват в тесните стандарти на образователната система, могат да се развият и да напреднат неимоверно у дома, под любящата грижа на родител или специалист, запознат с индивидуалните им нужди. В момента образователната система в България  не разпознава особеностите на такива деца, пише им двойки във втори клас, поставя им етикета изоставащи още в началното училище, което не им дава особени шансове да наваксат.

Много родители в България не са съгласни с взаимоотношенията в училище, с формализма на оценките, със стреса от многото домашни и насажданата конкуренция, с класифицирането на децата на „по-глупави„ и „по-умни„ и сегрегирането им в различни по качество училища след седми клас.  Такива родители, които имат ясни изсквания за едно светско, модерно и демократично обществено образование, но не го получават от държавата, съвсем естествено се замислят да обучават сами децата си вкъщи. Особено в началните класове не се изискват някакви експертни познания, индивидуалният подход към детето със сигурност ще даде много по-добри резултати, средата ще бъде по-стимулираща от затъпяващата класна стая с три редици чинове, обърнати в една посока, а що се отнася до социалните умения, общественото образование и в момента не им обръща особено внимание, така че загубата едва ли ще е огромна.

Всички тези неща си ги мисля, защото и моето дете тази година трябва да започне предучилищна в България, а през 2011 ще е в първи клас.

Българското училище едва ли има време да се реформира сериозно дотогава и колкото и да предпочитам обществено насочените решения пред поединичното спасяване, няма как да не ме блазни идеята детето ми изобщо да не ходи в българско училище. Но освен че към настоящия момент това не е законно, също никак не ми харесва идеята толкова много обикновени, образовани и отговорни родители да се чувстват облъснати от българската образователна система и принудени да избират между приличното образование за детето си и възможността то да ходи на училище с другите деца. Не знам дали домашното образование трябва да се разреши при определени условия под строг контрол, но със сигурност знам, че единственото истинско решение на проблема е образованието е да се реформира из основи, да се преосмислят взаимоотношенията в училището, да се промени организацията на материала, да има по-малко зубрене и повече креативност, повече свобода, повече уважение към децата с техните индивидуални качества и дарби, по-малко заклеймяване на различията, по-творческа среда, повече акцент върху социалните умения и компетентност, върху боравенето с информация, отколкото запаметяването й , и още много други, можете да продължите списъка…

И друго, което вероятно може да се направи, е да се организираме малко повече хора и да си направим заедно училище. Това законът не ни го забранява и много от реформите в училищата в Европа и Америка са тръгнали именно така – първо се създават частни „алтернативни” училища от типа на „Монтесори”, „Съдбъри” и т. н., а след това обществените училища копират здравата от техния опит. Последно четох, че в Канада мейнстрийм училищата вече се дразнели от определението „алтернативно„ училище – и те вече били взели толкова много от този модел, че всички били „алтернативни”. И в България някой отнякъде трябва да го започне.

Последни от Брой 4/2010 - Домашно образование

Град Царево

Град Царево е претърпял много именни модификации през вековете – Василику –

След празника

Измерения на Възкресението във всекидневния живот Далеч още преди навечерието на един
Отиди горе