Да се помолим Бог да ни даде свестни управници / Разговор с писателя Мартин Ралчевски

в Брой 3/2014 - Свещеник или психотерапевт/Срещи

Мартин Ралчевски е роден в София на
4 март 1974 година. Завършил е Богословския факултет на Софийския университет с втора специалност география. Издателство „Сиела“ е издало и петте му книги „Безкрайна нощ“, „Горски дух“, „Полубогиня“, „30 паунда“ и „Измама“. От 2009 година живее със семейството си във Великобритания.

Кога разбра, че искаш да станеш писател, Мар­тин­е?
Разбрах го в Мексико през 2003 г. Там участвах в снимките на един филм. Беше непоносимо топло, трудно и… вълнуващо. Тогава усетих този силен прилив на енергия, който до днес почти не ме е напускал, и благодарение на който написах моите книги.

Какво е писането за теб – средство, цел, или…?
Не съм се замислял над този въпрос. Може би е начин да изразя чувствата си. В душата ми напират различни чувства и емоции, както междувпрочем е и при всеки човек, но аз просто се осмелявам, или по-точно казано – дръзвам да говоря и пиша за тях.

Кои теми те предизвикват като белетрист, за какво разказваш в своите романи?
Имам блог. Там има откъси от всичките ми романи и всеки може да ги прочете. Но за онези, които нямат интернет достъп или пък време, бих казал накратко, че основната тема, която доминира в романите ми е вярата.

Как се озова на Острова?
Давам си сметка, че всичко в моя живот се случва точно както съм си го пожелавал. Някога, още когато бях дете, отварях картите на държавите по света и с часове се взирах в тях. Мечтаех. Заминахме с жена ми за Англия през 2009 г., защото в България ни беше трудно да отглеждаме децата си. Някак го решихме спонтанно. И го реализирахме. А затова как живея тук и какво значи да си емигрант, красноречиво говорят последните ми книги.

Имаш ли издадени книги и на английски език?
За мое съжаление, не. Но преди години инвестирах солидна сума за превода на „Безкрайна нощ“ – първия ми роман, защото вярвах, че ще успея да впечатля някое английско издателство. Впоследствие разбрах, че тук конкуренцията в литературата е огромна. Все едно да кандидатстваш за работа в елитен ресторант, като за обявеното място има 100 кандидати. Нали разбирате – всеки чужденец е обречен при подобна конкуренция. Но все пак файлът с книгата на английски е все още у мен и ако случайно някой знае начин, или дори има идея как книгата да бъде издадена в Англия или Америка например, е добре дошъл да ми пише.

Ти си богослов по образование, това предполага, че си вярващ човек. Как практикуваш вярата си – постиш ли, причастяваш ли се, събирате ли се с други българи в някой православен храм?
Добре го каза, че това предполага, че съм вярващ. Така е – вярващ съм. Но нека уточня, че това не ме прави добър човек. Всичко, за което споменаваш във въпроса, го правя, за съжаление обаче са малко българите, който редовно посещават православната църква в града, в който живея. Но от друга страна, слава Богу, че изобщо има такива!

Българската държава и нация са в дълбока криза. Отдалеч, от Острова, нещата се виждат може би по-ясно – можеш ли да поставиш някаква диагноза на българското общество? А после и да напишеш някаква рецепта за лечение, макар че не си лекар?
Диагнозата е проста. Страната е управлявана от правителство, подкрепяно от хора без образование и оглупели старци. И това не е сарказъм. Това виждаме по телевизията на контра-митингите в подкрепа на Орешарски. Градското население, интелигентните хора и студентите не искат това управление. Аз бях в България през ноември, за да представя последната си книга „Измама“. Мога много да говоря за впечатленията си, но сега няма възможност. Затова ще отбележа най-важното. Най-шокиращото беше, че видях София празна. Е, не съвсем празна. Но не и такава, каквато я помня отпреди няколко години…
А иначе, рецептата е проста. Както наскоро се случи с избора за Варненския митрополит. Имаше крайно неподходящи кандидати. Хората във Варна, а и в цялата страна, се бяха смутили. Изглеждаше, че нищо не може да се направи, но няколкостотин души, предимно варненци, решиха да се молят. Решиха и го сториха. И Бог нареди нещата по чуден начин. Спусна им, така да се каже, двама кротки и добри епископи, за които доскоро никой не подозираше, че могат да кандидатстват за тази толкова желана катедра. Същото важи и в политически план. Българският народ не иска премиера с отворената уста, както го наричат, и неговото обкръжение. Но сякаш алтернатива няма. Всъщност, това не е така. Ако всички, които не го харесват, решат да казват вечер по една кратка молитва. Нещо като: „Господи, моля Те, опази България. Прости ни греховете и ни дай по-добри управници“. Мислите ли, че добрият Бог няма да ни чуе? Ще ни чуе, разбира се. И, както стана и с епископите, ще отстрани тези управници и ще ни даде свестни хора. Но, уви! – ако искаме да сме честни, трябва да признаем, че много малко от нас биха се молили по подобен начин.

Какво би искал да кажеш на читателите на списание „Свет“, а и на всички българи?
Нека се молим. Бог откликва на почти всяка молба, поради една проста причина – защото обича човека. И ако понякога забавя да откликне на молбите ни, нека не се отчайваме, а тогава да търсим причината за това в себе си.

Петър Марчев

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*