Има статистики, които поставят България на челните места в Европа по употреба на синтетична дрога сред подрастващите. При внимателно вглеждане тази тенденция може да се предположи и без статистически проучвания. Все по-рано и вече масово децата в ученическа възраст злоупотребяват с алкохол, наркотици и енергизиращи субстанции, вредни за здравето им. Освен че причинява психични поражения, тази практика постепенно и необратимо разрушава тялото и ако не се постави под контрол в подходящ момент, последствията са фатални. А да се постави под контрол невинаги е възможно.
Наркотиците и битовият алкохолизъм са проблем и на зрялата възраст. Но там вече обикновено е късно да се постигне истинско справяне със заболяването и усилията на обществото, доколкото такива се правят изобщо в лицето основно на нестопански организации и доброволни инициативи, са да се помогне на човека да контролира последиците и да се въздейства на близките и обкръжението му доколкото е възможно да действат правилно и да понасят тези последици.
В този брой на „Свет” опитваме да видим доколко и как църквата би могла да предложи разбиране и път за справяне на човека с неговите разрушителни зависимости. Да потърсим мнението на духовници, които са се сблъсквали и са мислили по този въпрос, както и да погледнем на болезнения опит през разкази от първа ръка.
Така неусетно се получи тема за страстите, морализма и любовта в християнството. И разговорът, който беше замислен да отиде там, където специалистите в лечението на зависимости и опитните духовни наставници изнамират начини да се справят с проблема на жертвите, спря там, където всички гледни точки се пресякоха в твърдението, че човек не може да се спаси със собствени сили и по общоприет алгоритъм. След един момент освобождаването престава да е въпрос на избор, не е по хоризонтала и не се изразява в количествени промени, а е възможно само като пробив в естествените закони, като вяра и като чудо. За тази вяра може да каже повече църквата. И може да помогне да бъде тя събудена.
Интересно е да се види как гледа духовникът и как опитният психиатър на въпроса за участието на вярата в промяната на един изграден характер; от какво е изграден всъщност характерът и дали можем да се променяме действително. Да бъде изкоренен или да бъде преобразен лошият навик? Какво значи да се бориш със страст, която се е сраснала с душата ти, и да я преобразуваш от средство за самоунищожение в лекарство, в енергия за живот и спасение? Това е победа, която се дава по мярата на желанието и вътрешната готовност да я приемем като дар, казват и духовникът, и психиатърът.
Понякога дълбоката вътрешна решимост за промяна се манифестира чрез радикални действия. Понякога – не. Въпрос на воля, темперамент, физически възможности. Тази сложна вътрешна картина е трудна за разгадаване от страничния наблюдател, но за него не е и необходима.
Достатъчно е да съзнава, че другият човек не е господар на себе си; да погледне на него не с очите на морала, а на любовта и съчувствието. Трудно е, но така има шанс да забележи, че при един по-дълбок разрез драмата на човека, паднал жертва на химическа зависимост, която го унищожава умствено и телесно, не е много по-различна от неговата собствена. От драмата на някого, който е зависим от компютъра си или е увит в нарцистичните си отражения, или е станал жертва на някоя друга страст, която подменя в очите му картината на света и управлява живота му. В единия случай пораженията настъпват бързо и видимо, в другия личността се разпада постепенно и незабележимо. Но крайният резултат е същият. И болният, разрушен и морално пропаднал алкохолик, и вътрешно изсъхналият, окаменял, отделен от Бога и от другите, но морално изправен порядъчен гражданин, рано или късно катастрофират в смъртта. Моралният прогрес е привидност, както пише отец Стивън Фрийман в статията си за неморалния християнин. Той не спасява нито алкохолика, нито природния „правилен“ човек. Спасява онова, което поражда морала, което е надприродно в нас – действието на Светия Дух в човека и света. И спасява еднакво – и алкохолика, и естествения, морален и паднал човек.
Илиана Александрова
Какво още можете да прочетете в новия брой на СВЕТ:
Всеки човек е уникален, всеки води своята борба, архимандрит Андрей (КОНАСОС)
„Аз съм бивш алкохолик“ – разговор с Валерий ТАТАРОВ
Човекът, който сееше лъвове – в памет на Йордан Радичков, Маргарита ДРУМЕВА
…и още любопитни статии за пътешествия, вяра и култура.
