Да запазим любовта между хората

в Брой 6/2021 - За причината на Въплъщението/Полемично

Митрополит Атанасий Лимасолски за пандемията, ваксинацията, личната му борба с коронавируса и кризата в Украйна

Представяме ви интервю на philenews.com с митрополит Атанасий Лимасолски, публикувано на 25.09.2021 г. След като сам неотдавна е преболедувал Covid-19, той отговаря на редица наболели въпроси, свързани с вируса. Също така, като един от архиереите в Кипърската православна църква, които изразяват несъгласието си с начина, по който архиепископът на Кипър действа спрямо кризата в Украйна, митрополит Атанасий изяснява своята позиция.

Разболяхте се през март 2021 г. от коронавирус. Как преживяхте това изпитание?

Слава Богу, това бе премеждие, което отмина. В онзи момент крачех в неизвестното, не знаех какво ще се случи, защото имам и други заболявания. Уплаших се, но после оставих всичко в ръцете на Господа. Помолих се и се предадох на Божията воля.

Влязохте и в болница за няколко дни.

Когато ме информираха, че съм заразен с вируса, лекарите ми казаха, че трябва да вляза в болница. Лекарската заповед беше от ключово значение, защото сам вероятно нямаше да отида, тъй като тогава не се чувствах толкова зле. За щастие, отидох навреме.

Страхувахте ли се, че може да не се върнете? Какво мислехте?

Когато легнах на носилката, затвориха вратата и линейката тръгна, си помислих, че това е краят – излизам от града и ще ме върнат мъртъв. Казах си: добре, каквато е Божията воля, нека се изпълни. Човек съм, животът ми на тази земя ще свърши като на всеки друг. Когато ме приеха в болницата, бях спокоен и тих. С много любов, уважение и внимание лекарите и медицинските сестри се погрижиха за мен, и чувствах, че съм в добри ръце.

Промени ли се Вашето отношение към пандемията година и половина след нейното начало?

Първоначално никой не знаеше как ще се развие това заболяване и какво представлява. Вече много неща са изяснени, знаем с какво си имаме работа. Отне година и половина, за да придобием този опит. Болестта ни притеснява, натъжава ни, затруднява ни, но знаем по-добре как да се справяме с нея.

Причини ли пандемията раздор в Светия Синод?

Не, не бих казал раздор. Епископите също са хора, имат своето знание, своето отношение и собствено мнение. Не е задължително да сме в съгласие, нито е нужно да сме на едно и също мнение. Какъв е смисълът на Синода ако всички разсъждаваме по един и същи начин?

Създаде се обаче такова впечатление.

За съжаление това впечатление е погрешно. Епископите, които имаха, или в момента имат различно мнение, са уважавани хора и ние уважаваме тяхната гледна точка. Те имат своите аргументи. Ние не сме учени, не сме биолози или химици, фармацевти или лекари, за да знаем как да постъпваме или да имаме научно решение относно лекарства и ваксини. Ние се вслушваме в това, което говорят експертите. Но със сигурност има и други сериозни и значими учени, които имат противоположно мнение.

Архиепископът на няколко пъти Ви призова да съдействате, а други – да ограничат своите публични изяви.

Светият Синод реши, и всички ние се съгласихме с това, че няма да бъде нито „за“, нито „против“. Тоест, че няма да принуждава някого да се ваксинира. Синодът призовава хората да се ваксинират, но не го налага. При това положение, дори и архиепископът или някой друг митрополит да е заел друга позиция, мисля че решението на Синода надделява. Желаем да запазим любовта между хората, защото за съжаление има раздори и фанатизъм. Заприличахме на футболни запалянковци.

Случва ли се това и в Синода?

Не, не се случва. В Синода има дух на диалогичност, което е много добре.

Това е картината, обаче, която се представя на хората отвън.

Да, така се представя, не знам защо. Не съм видял нищо такова. Всички говорихме много разумно и спокойно; и архиепископът, и отците казаха, че няма да притискаме никого.

Вие ваксинирахте ли се?

Няма да отговоря публично дали съм се ваксинирал или не, защото не искам да влияя на никого с моето лично отношение. Ако кажа, че съм се ваксинирал, тези, които се ваксинират, ще почувстват подкрепа, ако ли не, ще се случи обратното и в крайна сметка ще се превърна в повод за всякакви коментари.

Опитах се да говоря с хора и от двете фракции, но за съжаление открих, че има зилотизъм. Не съм експерт, за да мога да дам отговор, нямам аргументи. Аз съм свещеник, пастир и мога да отговарям от богословска и духовна гледна точка. Доколкото знам и съм проучил, няма богословски проблем около ваксинацията, от там нататък нека хората да постъпят така, както смятат за правилно.

Има хора, които смятат, че с ваксината приемат антихриста. 

Не вярвам в това и се опитвам да ги убедя да не говорят такива неща. Не мисля, че съществува такава опасност, но има хора, които не са убедени в това. Дори и сред архиереите се среща подобна гледна точка.

Свещениците в Лимасолска митрополия ваксинирани ли са?

Почти всички са ваксинирани. Малка група не са. Това е техен избор и аз не мога да разпитвам някого дали се е ваксинирал или не. Не подкрепям тези, които не се ваксинират, но не подкрепям и тези, които принуждават хората.

Мислите ли, че държавата не се справи добре с проблема с ваксинацията?

Правихме панически ходове. Не отделихме достатъчно време да убедим хората чрез научен анализ и диалог.

Има архиереи, които са против ваксинацията. Мислите ли, че те знаят нещо повече?

Някои, които са срещу ваксинацията, са проучвали много този въпрос. От другата страна са правили същото. Не мога да кажа, че архиереи или учени, които са против ваксинацията, са фриволни хора, не. Те имат своите сериозни аргументи, но аз не съм запознат с тях и не мога да дам оценка.

Архиереите, които са против, може би искат да организират съпротива с определен кръг от граждани?

Не мисля, че случаят е такъв. Те просто са хора с такава идеология. Но се създава определен зилотизъм. Това е тъжно явление, семейства се разделят по тази линия, работодатели се конфронтират със свои служители и хората се стигматизират.

Какви са Вашите отношения с архиепископа към днешен ден?

Моите отношения с него са много добри, не съм имал сблъсък с него изобщо. Аз го уважавам, обичам и ценя. Той е прекрасен човек, има и здравословни проблеми, ние се молим Бог да го подкрепя.

Но не съслужите с него…

Не, ние съслужим. Нямахме възможност да го сторим, но всеки път, когато служа, го поменавам. След като го поменавам, значи съм в литургично общение с него. Не участвах на празника на апостол Варнава, защото бе по желание да се съслужи, не защото имах някаква особена причина. При първа възможност ще служим заедно.

Голям проблем се създаде в Светия Синод при поменаването на митрополит Епифаний като глава на Украйна от архиепископа. Какво е Вашето мнение?

Аз не съм съгласен с поменаването на Епифаний като глава на Украинската църква поради причини, изяснени в свещените канони. Изказах моята позиция и гледна точка. Извън това не мога да направя нищо повече. Изразих несъгласието си с архиепископа, защото без да информира Светия Синод, е поменал Епифаний. Впоследствие ни каза: „Направих го по собствена преценка, не исках да информирам другите“, така че това и направи, и това беше всичко.

Вълнуваше ли Ви лично проблемът?

Не познавам лично нито единия митрополит, нито другия. Нямам лични отношения нито с Онуфрий, нито с Епифаний. От друга страна, имаме много добри отношения с Вселенския патриарх, аз го почитам, обичам и уважавам, и неговата подкрепа винаги е била много важна за нас. Това беше въпрос на съвест, въпрос на следване на свещените канони на Църквата.

Имаше ли нарушение на свещените канони?

По мое мнение, да. Според Вселенския патриарх – не. Ще видим с времето как ще се развият нещата.

Има ли някакъв вид схизма в Светия Синод след поменаването, извършено от архиепископа?

Не, не съществува изобщо. Ние просто имаме различни гледни точки, което е наше право. Ако имам различно мнение от архиепископа, това не значи, че сме в схизма. Не се съгласявам, казвам своето мнение, то се записва в протоколите на Светия Синод и продължаваме напред. Ние сме на трапеза всеки ден с архиепископа в Синода, говорим, шегуваме се, като нормални хора. Беше внушено обаче, че има схизма в Църквата на Кипър. Такива неща се публикуват в преследване на висок тираж!

Само четири автокефални църкви, нашата бидейки една от тях, признаха Епифаний, останалите десет не го направиха. По каква причина?

Свещените канони указват каква процедура трябва да се следва по този въпрос, а има и още едно измерение – разделянето на църквите на гърци и славяни, което никога не трябва да се допуска. Ние, гърците, не трябва да се делим от другите ни братя. Църквата е над расовата дискриминация.

Боите ли се от такава схизма?

Не бих казал, защото въпросът се управлява много добре от патриарсите.

Превод: Емил Рачовски

Източник: johnsanidopoulos.com

Дарение за сайта

Latest posts by митрополит Атанасий Лимасолски (see all)

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от Брой 6/2021 - За причината на Въплъщението

Отиди горе