Генетичната информация – Божиите логоси на Творението

в Брой 3/2021 – Човешко ли е правото на аборт/Християнство

Учението за нетварните енергии на светите Отци е екзистенциално свързано с богословието на логосите, което е развито и формулирано от св. Максим Изповедник (662†). Най-общо казано в своето учение той определя логосите (λόγσί) като смисли/замисли на Бога за творението. Логосите на съществуващите неща в този свят са тъждествени с целта на Бога за тях в Божията икономия (предназначение) на Сътворението. Ето защо концепцията за логосите може да бъде определена като запис или сбита информация относно цялото творение1. Тази концепция определя цялостната структура и задава крайния телос на творението в неговото есхатологично преобразуване от битие към благобитие. Погрешно е обаче да считаме логосите са статични прототипи на творението в Бога в смисъл на философските идеи на Платон, те по-скоро представляват динамични волеви смисли на Бога към творението.

През последните няколко декади наблюдаваме засилен интерес по отношение на интердисциплинарните изследвания, които развиват нови концепции на границата на различни клонове на науката, като биология и геология, физика и теология и т.н. Представеното кратко научно изследване има за цел да изгради нови концептуални мостове между съвременната генетика и учението за логосите на св. Максим Изповедник.

В основата си Максимовото учение за логосите стои аксиоматичното твърдение, че Бог присъства във всяко едно от своите творения чрез своя Логос (смисъл), като, от своя страна, придава смислите или информация2 за и във творението. По този начин логосите пренасят Божиите енергии в границите на творението или представляват своеобразната форма на Божията иманентност. Присъствието на Бога в творението е неразбрано за поколения учени, тъй като учението за логосите на св. Максим Изповедник също е било неразбрано през вековете най-вече от западната философска мисъл, която не съумява да раздели същността на Бога от Неговите нетварни енергии.

Учението за логосите определя онтологичната основа на творението, което конституира факта, че всяко творение има своя логос (смисъл), който се вмества в рода и после във вида на логоса, определящ неговата същност или природа. Логосите имат своето начало, цел в Бога като замисли или воли Божии за творението, а всяко творение има своя уникален и индивидуален логос. Същевременно между логосите на творението съществуват връзка и единство, изразени в тяхната неразделност и неслитност с Божия логос, Който предопределя техните телос (цел) и тропос (начин) на съществуване. Ето защо, ако логосите определят смислите на творението, съвременната интерпретация на кодираната информация в генетичния код е тъждествена с това, което са разбирали за логосите на творението светите Отци. Или с други думи казано, присъствието на Бога в творението е като информация, закодирана в генетичния код, и определя техния генотип и фенотип, защото генетичната информация задава целта и причината за съществуване на всеки жив организъм3.

Чрез съвременните биотехнологии човек също създава информация, но при генното инженерство и синтетичната биология имаме само преподреждане и преструктуриране или инженеринг на съответните части на ДНК (нуклеотиди), а не създаване на информация. Логосът на творението не се променя при този инженеринг, а се променят само неговият топос (място) и тропос (начин) на съществуване. Пример за това са вирусите, които, интегрирайки своята ДНК или своя замисъл (логос), променят начина на съществуване на своя гостоприемник, който започва да произвежда вирусни частици, но самият той не се променя.

Генноинженерните технологии

През последните няколко декади развитието на биотехнологиите доведе до широкото им приложение в различни области чрез своеобразна биологизация на обществения живот4. Синтетичната биология даде нов тласък в инженеринга и дизайна на съществуващи биологични системи, с цел създаване на нови такива, които да се използват за получаване на различни полезни вещества или продукти. Тази генноинженерна методика може да се прилага на всички нива в йерархията на биологичните структури – от отделни молекули до цели клетки, тъкани и организми. Този инжинеринг всъщност използва наличните съставни части (гени) и проектира различи биологични системи. Ето защо от инженерна гледна точка синтетичната биология разработва стандартизирани части на вече съществуващи (гени, протеини, вериги), които могат да бъдат сглобени с помощта на компютърни симулационни инструменти и изгражда работещи биосистеми за производството на определени важни и скъпи продукти. Затова една от основните цели на генноинженерната индустрия е чрез методите на клониране да произвежда биологично важни продукти (антибиотици, ензими, наномембрани и т.н.), които ще бъдат по-евтини, по-ефективни и в по-чист вид. Пример е производството на човешки инсулин чрез въвеждане на инсулиновия ген в генома на подходящи микроорганизми, каквито са щамовете на E.coli )5.

При работата в тази посока са получени също и антималарийното вещество Artemisinin, синтезирано по генноинженерен път в дрожди (Saccharomyces cerevisiae). Естественият еквивалент на това вещество се изолира от растението артемизия (Artemisia anua), но този естествен път на получаване е бавен и много скъп. Голямо бъдеще има приложението на генноинженерните технологии за изграждане на информационни банки, т.нар. биочипове, във връзка с непрекъснато развиващите се информационни технологии. Тези информационни банки са създадени на принципа да съхраняват информация върху молекула ДНК, което позволява много по-голямо количество информация да бъде обработена и съхранявана от използваните в наши дни силициеви чипове. Предимството на ДНК чиповете е техният огромен капацитет, както и тяхната екологичност, защото при производството на конвенционалните информационно-технологични елементи се използват големи количества цветни метали: мед, никел, волфрам, кобалт, цинк, алуминий, чието добиване и производство изискват разходване на много енергия и замърсяват околната среда6.

Генноинженерните технологии са основни при производството на наноматериали – наномембрани от бактерии и дрожди, използвани в медицината, екологията и химическата промишленост7.

Генетичния код и Божиите логоси

Посочените по-горе примери показват как чрез промяна на информацията се променя начинът на съществуване на определени творения по пътя на тяхното генетично модифициране. Логосът обаче или същността на тези творения си остава непроменена, те си остават бактерии, растения и т.н. Информацията, заложена в тях при създаване им или както ги определя св. Максим Изповедник, е според техния логос. Доказателство за това е, че тези генетични промени се отнасят само за едно поколение и ако генетичната линия не се поддържа по изкуствен начин от човека чрез генен инженеринг, тя се връща в дивия си нативен тип, без възможност да бъде унаследена в следващото поколение. В този ред на мисли универсалността на генетичния код на живи организми на земята е доказателство в тази посока. Той се състои от 64 кодона, които определят синтезирането на съответните аминокиселени, част от състава на белтъците и другите макромолекули, т.е. дали се намира във бактерията, или в човека, последователността от ААТ (аденин, аденин, тимин), определя една и съща аминокиселина, затова и генетичният код е наречен консервативен, т.е. непроменяем8.

Може да се зададе въпросът: генетичният код съвсем случаен ли е – просто набор от съответния кодон-аминокиселина, случайно създаден и фиксиран в по-ранен етап на еволюцията, въпреки че функционално всяка друга от почти безкрайното множество от трансалционни таблици би свършила същата работа? Дори и повърхностен поглед върху генната таблица показва закономерности, които подсказват, че това не е така.

Има няколко теории за възникването на генетичния код, но всички те не могат да дадат точен отговор за това възникване. Още повече, че самата информация, която те кодират, идва неизвестно откъде. Или с други думи казано, на съвременното ниво на развитие на генетиката и молекулярната биология се разработиха симулационни системи и се определиха пътищата за предаване на генетичната информация, както и нейното по-нататъшно превръщане в синтеза на пептидите и по-големите макромолекули. Въпросът обаче е откъде идва или е дошла закодираната информация в ДНК, която светите Отци определят като Божия логос на всяко творение. На сегашния етап от познанието ние познаваме всички структурни елементи и пътища за предаването на тази информация, но не и нейния първоизточник.

Именно учението за логосите може да осмисли този въпрос, а именно информацията, заложена в творението чрез генетичния код, е този замисъл или логос, който остава детерминиран (консервативен)9 и непроменяем за всяко същество. Този херменевтичен ключ показва, че чрез Своите нетврани енергии Бог влага Своя Логос в творението, който логос се материализира чрез информацията, носена и предавана от генетичния код. Много учени остават все още озадачени именно от строгата консервативност на генетичния код, който, макар и при съществуването на точкови мутации (т.е. неговата изроденост), в своята основна част остава непроменен през хилядолетното съществуване и развитие на флората и фауната на Земята. По този начин съществува определеното видово разпределение и разнообразието в растителния и животински свят. На микрониво, поради появата на множество мутации, са настъпили промени в генотипа и съответно във фенотипа. Тези промени са дали възможност за адаптационни предимства, помагащи за оцеляването на видовете при непрекъснато променящите се абиотични фактори на литосферата. Трябва обаче да отбележим, че в случая говорим за насочен дизайн, а не за случаен еволюционен процес. Способността за адаптация също е заложена като възможност в генетичния код, който, макар и консервативен, чрез точковите мутации се променя в зависимост от променящите се абиотични фактори.

Насоченият дизайн в случая е зададен от логосите на творението и определя неговия смисъл – логос и цел – телос в съществуващите екосистеми, като разкрива и неговата взаимовръзка в съществуващите хранителни вериги. От своя страна, хранителните вериги определят мястото и ролята на всеки биологичен вид. Това е значението на Божия Логос, Който в генетичната информация всъщност е иманентното присъствие на трансцендентния Триипостасен Бог. Именно Божият Логос е Смисъл за предназначението на творението. Ето защо, както и да променяме генно организмите, те остават в рамките на този смисъл (логос), описан по-горе при производството на инсулин от щамовете на Е.coli, т.е. генното инженерство прави възможна промяната на начина и мястото на съществуване на организмите, но не променя техния логос, или смисъл. Представените примери ни дават основание да формулираме няколко важни заключения:

• Логосът на творенията можем да определим като генетична конституция на организмите, която определя техния неизменен генотип.

• Генетичният код кодира генетичната информация, ето защо въз основа на описаните примери, че генетичната информация е Божият логос (смисъл) на Творението и тя определя присъствието на Бога в Творението, т.е. тя му е иманентно присъща.

• Способността за адаптация също е заложена като възможност в генетичния код, който, макар и консервативен, чрез точковите и други видове мутации се променя в зависимост от променящите се абиотични фактори, за да осигури оцеляването на видовете.

• Поради факта, че всичко, създадено от Бога Логос, има логоси (смисли), това означава, че и човекът има своята логосност. Учението за логосите на св. Максим Изповедник представя именно ологосяването на битието на човека, доказва, че човекът е смислен – разумен, т.е. Sapiens, както точно го е нарекъл години по-късно Карл Линей при систематизиране на организмите. Човекът обаче е не само разумен, но и единосъщен с Бога по благодат, т.е. той е и Homo.

Литература

  1. Стоядинов, М. Божията благодат. В. Търново, 2007.
  2. Томашевич, Л. В крак с времето. Християнската етика и предизвикателствата на времето. София, 2007.
  3. Тутеков, Св. Съвременната богословска теория за личността и еклисиологията на езика. Християнство и култура, 86/9, 2013.
  4. Тутеков, Св. Различията в секуларната етика и етосът на Църквата. Философия, 2001/5–6.
  5. Тутеков, Св. Добродетелта заради истината. В. Търново, 2009.
  6. Тутеков, Св. Тайната на личността и антропологическият апофатизъм. (Опит за преоткриване апофатическото измерение на личността в дискурса на православната антропология). Теологикон. Т. 2. В. Търново, 2013.
  7. Breck, John and Lyn, Stages on Life’s Way: Orthodox Thinking on Bioethics. St Vladimir’s Seminary Press, 249
  8. Bulgakov,S.Sophia: The wisdom of God An outline of Sophiology. Hudson NY Lindstarne Press, 1992.
  9. Collste,C. Is Human life Special. Bern, 2002.
  10. Cahill, S. L.“Theological Bioethics”. Washington, 2005.
  11. Childress,J.F.Contraversies abouth Human Dignity: Implications for Biotechology. CenEthics and Religions. Basel, 2010, pp. 28–40.
  12. Drummond,C. Eco-theology. London, 2008.
  13. Werperehowski,W., Meilaender,G.The Oxford Handbook of Theological Ethics. Oxford, 2005.
  14. Walker,A., Carras,C. Living Orthodoxy in the Modern Word. London: SPCK, 1996.
  15. Wolfahart, P. “What is the man” Contemporary Anthropology Theological perspective. Philadelphia, 1970.
  16. Were,K. God Immanent yet Transcedent: The Dinene Energie According to St. Gregory Palamas in P. Cleyton and A. Peacocke (eds.). In: Whom we live and more and Have our Being: Panenthestic Reflection on God Presence in the Scientific Word. Grand Rapid Cambrige. Eerdmans, 2004.

Бележки:

1 Например един килограм ДНК има капацитет да съхранява повече информация от всички компютри, създавани някога в света. Също така повече от 10 трилиона ДНК молекули могат да се поберат в зона, не по-голяма от 1 см3, ДНК компютърът би могъл да съхранява 10 терабайта данни и да извърши 10 трилиона изчисления наведнъж. – Бел.авт.

2 Информацията (от лат. informatio – ‘разяснение, изложение, осведоменост’) е понятие, свързано с обективното свойство/същност на материалните обекти и явления (процеси) да пораждат многообразие от състояния, които могат да се предават на други обекти чрез взаимодействия и да се запечатват в тяхната структура. Информацията представлява налично, използваемо знание, но не съществува единна дефиниция, а има сравнително широк кръг от значения в различните области на знанието.

Информацията е едно от общите понятия, свързани с материята като философско понятие. Информацията съществува във всеки материален обект като многообразие на неговите състояния и може да се създава, унищожава, предава, приема, съхранява и обработва. Съществуването на информацията като обективно свойство на материята произтича от нейните фундаментални свойства – структурност, непрекъснато изменение (движение) и взаимодействие между материалните обекти. Информацията е разрешаването на несигурността; именно това отговаря на въпроса „какво е едно цяло“ и по този начин определя както неговата същност, така и естеството на нейните характеристики. Информацията се отнася както до данни, така и до знания, тъй като данните представляват значима информация, представляваща стойностите, приписвани на параметрите, а знанието означава разбиране на понятието. Информацията е необвързана от наблюдател, който е субект, който има достъп до информация и по този начин разпознава какво определя; информацията съществува извън хоризонта на събития. В случай на знания, самата информация изисква да получи когнитивен наблюдател. – Бел.авт.

3 Wolfahart, P. What is the man. // Contemporary Anthropology Theological perspective. Philadelphia, 1970, p. 32.

4 Доказателство за това е, че всеки път, когато вземаме продукти от супермаркета, ние следим има ли ГМО, или не, което нашите родители преди време не са правили. – Бел. авт.

5 Най-природосъобразният от всички методи е използването на бактерии, хранещи се със суров петрол. Те преобразуват петрола в безвредни за околната среда съединения. За този метод са нужни огромни количества бактерии и това прави способа не толкова бърз. – Бел. авт.

6 Например един килограм ДНК има капацитет да съхранява повече информация от всички компютри, създавани някога в света. Също така повече от 10 трилиона ДНК молекули могат да се поберат в зона, не по-голяма от 1 см3, ДНК компютърът би могъл да съхранява 10 терабайта данни и да извърши 10 трилиона изчисления наведнъж. – Вж. Wong, J. R., Lee, K. J., Shu, Jian-Jun, Shao, F. Magnetic fields facilitate DNA-mediated charge transport. // Biochemistry, 54 (21): 2015, р. 3392.

7 Процесът накратко протича в два етапа: първо се вземат клетки от панкреаса, изолира се генът, отговорен за синтеза на инсулин, след това този ген се вкарва в плазмид и така полученият хибриден плазмид се инжектира в микроорганизми, най-често Е. coli. Вторият етап е свързан с изолиране и пречистване на получения вече инсулин. Посочения метод е добър пример за обяснение на връзката между логоса на творението и ДНК информацията, т.е. Е.coli има своя смисъл като бактерия, живееща в човешкия организъм в симбиоза, като усвоява метаболите, които не могат да се употребят от човешкия организъм. В случая с промяна на нейния геном виждаме, че се променя нейният метаболизъм и тя започва да произвежда така важния инсулин. Всъщност тя обаче не загубва своя логос (смисъл), т.е. тя си остава бактерия, но променя своя тропос и топос на съществуване. Или с други думи, логосът, заложен от Бога за бактерията, си остава като ДНК информация, но човек може да промени чрез инженеринг нейната цел, т.е. производството на инсулин. – Иванов, И. Клетъчно генно инженерство и биотехнологии. София, 1986. с. 45. – Бел.авт.

8 Wolfahart, P. What is the Man. // Contemporary Anthropology Theological perspective. Philadelfhia, 1970, p. 90.

9 Разбира се, съществуват точкови мутации, които определят т.нар. изроденост на генетичния код, но тези мутации не променят логоса или същността на организма, а са отговорни за генетични болести като сърповидно-клетъчната анемия. – Бел. авт.

Дарение за сайта

1 Comment

  1. λόγσί – интересна дума. Потърсих я в Лидл и Скот, но не я откривам. Само Св.Максим Изповедник ли я използва?

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*