В следване на Ангела

в 2014/Брой 1/2014 - Криза или съд/Култура

Андрей Тарковски за своя небесен покровител преподобни Андрей Рубльов

 „Знам професията – заснемане, монтаж, ракурси, но как да стана творец? И един ден открих отговора на баща ми. Намерих ключа на стаята, застанах на прага и знаех – когато повярваш в Бога, осъзнаваш творчеството и вървиш по пътеката… Повярвах и бащините светове ме обгърнаха, бях приет, почувствах се допуснат в душата си“.
Андрей Тарковски– син

Андрей Рубльов, икона на Архангел Михаил

„На хората не е дадено да разбират докрай Божиите тайни. Тайната е известна на небесните жители. Малко избраници успяват да се доближат до нея. Ако се случи, се появяват шедьоврите… Когато си избраник, признат приживе от приятели и врагове, носиш огромно бреме. Тарковски е избраник – възхвалявали са го и го тъпчели. Получавал златните награди по света, в родината над него издевателстват. Пред него се прехласвали великите майстори, а под носа му хлопвали чиновническите врати“ – така започва книгата си за Андрей Тарковски една от неговите изследователки, Галина Бирчанска.

Филмът „Андрей Рубльов“ е замислен като биографичен. Още в началните страници на сценария материал, става ясно, че историята ще излезе далеч извън пределите на биографията. Огромните празни петна в жизнеописанието на Рубльов давали простор за фантазиите на двамата сценаристи – Андрей Тарковски и Андрей Кончаловски. Те имали щастливата възможност да се ползват свободно от правото на художествената измислица. Едно от малкото неоспорвани на книга права на творците.

В сценария са използвани няколко исторически факта за преподобния –  например, че монахът Андрей, заедно със своя приятел Даниил Черни е напуснал Троицкия манастир, основан от преп. Сергий Радонежки, където е постриган, и се преместил в Спасо-Андрониковия манастир в Подмосковието. През 1405 г. преп. Андрей е поканен заедно с Теофан Грек, от когото вероятно се е учил на иконопис, да изпишат храма „Св. Благовещение“ в Кремъл.

Житието на преп. Андрей Рубльов изглежда приблизително така: родил се е около 1360 година. Произхожда от сравнително заможно селско семейство.

На живописно майсторство се учил във Византия и в България, според някои източници, които не са напълно потвърдени. Известно време св. Андрей e творил съвместно с прочутия си съвременник Теофан Грек.

Целият живот на преподобния е свързан с два манастира – Троице-Сергиевата лавра и Спасо-Андрониковия московски манастир.
Като живеел във високо духовна среда и в атмосфера на святост, инокът Андрей се поучавал както от историческите примери на святост, така и от живите образци на подвижниците около него.

В продължение на двадесет години (до смъртта си) той водел живот на подвижник-иконописец, заедно със своя „съпостник“ Даниил Черни.

След смъртта на преподобния Андрей, умиращият Даниил, който не се разделил в сърцето си с него, получил откровение за прославата на своя духовен брат в Царството Небесно.
Преподобни Андрей Рубльов е изрисувал храма „Кисти“. Негово дело е знаменитият чудотворен образ на Пресветата Троица, който до днес е  ненадминат образец на православна иконопис.
Преподобни Андрей изписва Благовещенския храм в Московския Кремъл.

През 1408 г. той създава иконостаса и Владимирската икона на Пресвета Богородица в Успенския събор във Владимир.

Преподобни Андрей Рубльов е изографисал и стените на Успенския събор в Звениград (кр. на XIV-XV в.), Деисисния чин на иконостаса в храма „Рождество на Пресвета Богородица“ в Саво-Сторожевския манастир, както и стените и иконостаса на Троицкия събор на Троице-Сергиевата лавра.

Историческият епос „Андрей Рубльов“ в първоначалния си авторски вариант носел заглавието „Страсти по Андрей“. В първия си вариант филмът имал времетраене 3 часа и 11 минути. Бдителните партийни инквизитори се хванали първо за дължината му и поискали спешна промяна. След многобройни прекроявания на заснетия материал и достигането на „допустимата“ дължина от 2 часа и половина, лентата вече носела заглавието „Андрей Рубльов“ и излязла полуофициално в родината си, след като вече била приета с възторг на фестивала в Кан. В чужбина партийните ръководители на изкуството обаче се хвалели с филма, за да покажат каква свобода дава социализма дори на необичайни творци като Тарковски.

В този филм изследователите на режисьора смятат, че възползвайки се от сходството в имената, в известна степен Тарковски се отъждествява с древноруския иконописец и свой духовен покровител Андрей Рубльов. Почитта към светеца не е натрапена, но самият факт, че в средата на 60-те в СССР млад човек съвсем явно създава филм-похвално слово на своя покровител е проява на изключителна смелост.

Зрителите виждат бита и същността на средновековна Русия – едновременно през очите на главния герой и очите на режисьора-съсценарист. Обективният разказ за събитията във филма е представен и като субективните наблюдения на твореца. По думите на покойния вече наш художник Кольо Карамфилов, Тарковски е сред малцината, които успяват парадоксално да фиксират и покажат безвремието в движение и като синоним на вечността.

Знаменателно и донякъде малшанс е, че филмът за преп. Андрей се появява във време, когато СССР е в преход от либералното „размразяване“ на Хрушчов към безвремието на застоя на Брежнев. Комунистическите чиновници привиждат във филма неизгодни за тях паралели и излишни за комунистическия човек религиозни ракурси, описват го с любимия си лаф за декадентски привкус, несъвместим със съвременната действителност. Всичко неясно и високо изглеждало заплашително за полуграмотните щатни изкуствоведи – те били стресирани от непривичната форма на произведението и от вътрешната свобода на един крехък човек, който търпеливо и безмълвно приемал критиките и никога не се оправдавал. Всъщност творческите замисли на Тарковски били отхвърляни един след друг от наглата и страхлива власт. За двайсет години работа в киното режисьорът имал възможността да завърши само пет филма. Излизането на екран на всеки от тях, разпространяването им, винаги се съпровождало от  унизителни издевателства – претенции, поправки, полемики в пресата, политически обвинения, въпреки че Тарковски никога не е бил явен дисидент, а само безрезервно честен в творческите си търсения творец.

Честен и смел е и неговият Андрей Рубльов – многопластов, сложен, минаващ през всевъзможни перипетии и достигащ духовна зрялост след преживяването на огромни изкушения. Въпреки претенциите към съдържанието и формата на филма, режисьо­рът прави така, че орязванията не накърняват с нищо първоначалният замисъл на проекта.

Във филма на Тар­ковски творчеството на преп. Андрей Рубльов не е свързано с наблюдавания от него живот. То е следствие от неговия вътрешен живот, с борбата на сложни мисли и чувства, преодоляване на страсти и вземането на трудни решения.

Животът на Андрей Тарковски също е своеобразно чудо. В киното актьо­рите са много по-известни от режисьорите. Рядкост е обратното явление. Съдбата на Тарковски на пръв поглед не е  много богата на външни събития. Всъщност е прекалено сложна и показателна за лутанията на честния творец през нелеко и тъмно време – толкова подобно на времето, в което е живял преп. Андрей Рубльов.

Баща на именития режисьор е известният поет Арсений Тарковски. Майка му е актриса и преводач, снимала се и във филмите на сина си. Когато бъдещият знаменит режисьор е едва на 5, баща му напуска семейството, казват,  увлечен  по Марина Цветаева. Андрей Тарковски се ражда в село Завражье, Ивановска област, на 4 април 1932 година. В детството си преживява Втората световна война, гладува и заболява от туберкулоза. Семейството скоро се премества в Москва, където вглъбеното и замислено момче, заедно с майка си и сестра си заживява в очукана комуналка и се увлича от музиката и изобразителното изкуство.

По спомени на съучениците му, Тарковски винаги се държал свободно, лесно се сприятелявал, с учителите общувал като равен. Страстта му към разнообразни знания била сериозна и истинска. В училище още не осъзнавал  призванието си на режисьор. След гимназията постъпва във факултета по арабистика на Московския институт по източни науки. Учи една година и  заминава на геоложка експедиция. И по време на проучванията в главата му проблясва идеята, че иска да посвети живота си на киното и творчеството. Записва се във ВГИК (Всероссийский государственный университет кинематографии), попада в легендарен клас – заедно с Василий Шукшин, Андрей Кончаловски, Елем Климов и куп други звезди от това кинопоколение, в класа на Михаил Ром. В студентските си години става най-близък с Андрей Михалков – Кончаловски, с когото заедно правят курсовите си работи по специалността. Кончаловски е съавтор на сценария на „Андрей Рубльов“.

Изследователи на творчеството на преподобния са единодушни, че той принадлежи към последователите на исихазма, пренесен в Русия от пределите на Византия и България. Исихастите, казано простичко, винаги поставяли ударение върху вътрешния духовен живот и преобразяването на човека, неговото „обожение“, в противовес над външното благочестие и обредност. Център на исихазма в Русия е кръгът около преп. Сергий Радонежки и основаният от него манастир „Света Троица“. Както се казва в житието на свети Сергий, „той вкусва Божествената сладост на безмълвието“ и следва основните принципи на исихазма в живота си. Преп. Андрей приема пострижение в Троице-Сергиевската лавра и въп­лъщава същите идеали в живота и творбите си. В този смисъл неговия обет за мълчание във филма на Тарковски следва исихастките практики за придобиване на благодатта на Духа и постоянната вътрешна молитва. Духовната аскеза въздига преподобния до висотата на духовното прозрение. За него св. Йосиф Волоцки пише няколко десетилетия по-късно, че чрез постническото усърдие и духовен подвиг „съумява да потопи ума си в невещественото“.

Рубльов при Тарковски е човекът, който преминава през изпитания и се пречиства през скърби. Монахът във филма изживява тежки падения, за да продължи напред в търсене на истината за Бога, света и човека. Мълчанието на Андрей Рубльов е изкупление на греха и поемане на кръста. В един определен момент обаче, когато мярката е прекрачена, обетът е на път да отрече служението на монаха пред Твореца чрез поверения му талант. Защото Рубльов от филма не само мълчи, но и спира да твори. Тогава през думите на съвременника му Кирил художникът е изобличен: „страшен грях е да отхвърляш Божията искра“. Духовната плътност на героя се избистря във вътрешната борба. Рубльов е толкова вглъбен, сякаш се намира в друг свят. Разсеяната светлина, димът на огъня, който се носи наоколо – ликът на преподобния сякаш витае разтворен в средата и е точно според думите на св. Йосиф Волоцки „невеществен“. И най-вече очите на героя изглеждат обърнати навътре – те гледат без да виждат тукашните неща. И не защото светът е несъвършен и греховен, а защото зрънцето на спасението трябва да бъде открито „вътре“.
Възхождането към истината все още не е постигането º. Тя трябва да се въплъти в деяние. Идеята на филма намира своето пълно развитие единствено в неговия епилог. Накрая Андрей Рубльов постига това, от което се нуждаят неговите братя, на чието служение е посветен. Разбира, че човеците се нуждаят от лишената от суетност и зли помисли тиха умиротвореност, пълна с хармония и красота. Не чувствената красота, а тази, която идва изцяло от вътрешната светлина на преобразения от Христос човек.

„Андрей Рубльов“ е филм, посветен на чудото. Чудо е полетът на дрипавия селянин. Чудо е, че след ослепяването на майсторите Рубльов се вдъхновява и създава светлата като празник фреска „Страшният съд“. Такава, подчинена на чудото е последователността във филма. Чудно е как момчето Бориска, без да познава тайната на камбанената сплав, отлива чудна камбана. Чудно нейният звук пробужда душата на падналата в грях Дурочка и тя се връща в Божия път.

Чудно радостните и пеещи линии и цветове в епилога на филма прославят хармонията на човешкото съществуване. Иконите и фреските са създадени в жестоката обстановка, която сякаш преследва и обгръща подвижника. Той остава неподвластен на видимото време и сили, устремен към небето.

Русия по времето на преп. Андрей Рубльов е раздирана от непрекъснати кръвопролития, междуособици и злощастия, предателства, глад, мор след мор – руснаците сериозно се опасявали, че тогава – през ХV век – вече настъпва края на света. В тази тъмнина засиява „Светата Троица“, създадена от св. Андрей като звезда в мрака и чудо, явено на отчаяните хора. Повторенията и пътуването търсене на себе си има не само ритмично значение. Специфичната руска протяжност на степта и безкрайните пространства и повторения имат за задача да напомнят и подчертаят значимостта и неслучайността на случващото се. От ХV век чрез иконата на „Вседържител“ и „Света Троица“ нахлуват живите цветове на живота. Целият филм, изпълнен с черно-бялата греховна земност преминава в многоцветната ликуваща вечност на светостта. Всичко във филма – историческите събития, съдбата на хората, притчите, метафорите, образите-препратки – са съединени помежду си в причинно-следствени връзки в сценария или по-скоро в мощния поток на чувствата и мислите на режисьора, решен да направи от сказанието за миналото молитва за бъдещето.

Дария Захариева

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*