Българските крепости

в Брой 6/2010 - Майки под наем/История и религии/На път

Напоследък в България масово се експонират находките от тракийския период и от праисторията по нашите земи. Този интерес е свързан с интерпрeтацията на образците на изкуството от стародавните периоди и с митологията и религията на траките. Масово се пропагандират аткрактивни археологически комплекси като Перперикон и Татул, които говорят за най-старата история на нашите земи. Същевременно обаче този интерес измества вниманието от българската история и от археологията на българското присъствие на Балканския полуостров. Така в сянката на тракийската археология за масовото знание остават останките от строежи и градежи от средновековния период и периода след османското завоевание на Балканите.

fortressВъпреки че напоследък се осъществиха доста местни краеведски проучвания за строежите и градежите през Средновековието, в масовото знание и в обектите на културния туризъм не се акцентира върху веществените останки от битието на българите в миналото. От тези останки най-интересни са българските крепости, наречени в литературата „каменните щитове на България”, които са играли много сериозна роля в българската военна, социална и културна история.

Останки от крепости в България има още от тракийския период до завладяването на Балканския полуостров от римляните. Тези съоръжения са били главно по планините, които са естествен защитник на населението при чужди набези и нападения с цел грабеж. Римляните също строят крепости, особено по течението на река Дунав, за да запазят границите от варварските нашествия и така превръщат реката в защитена граница на империята. Характерното за римските градежи е, че те вече използват и тухли и са с по-сложна архитектура от каменните тракийски укрепления, построени на практика без инженерна мисъл в тях.

Траките са безписмен народ. При това положение на нещата идват българите, които основават своя държава на военен принцип между Дунава и Бяло море.

Крепостите играят огромна роля в противоборството между България и Византия, като често пъти укрепления преминават от едни ръце в други.

Българите използват някои от заварените строежи, а на други места издигат нови, като се съобразяват с особеностите на терена и с природните условия. Характерно обаче за периода на Първото българско царство е строежът на градове и крепости на открити местности, което говори за самочувствието на българската военна сила и претенциите за културна алтернативност на Византия от страна на идеологията на младата българска държава. Така например Плиска е построена на равнина, а в заварените византийски градове са запазени старите крепостни стени.

По принцип крепостите биват два вида – малки укрепени съоръжения, направени за подслон на населението в случай на опасност, и големи укрепени градове и населени места, където населението живее вътре в крепостните стени.

По правило в народната изразност останките от средновековните крепости са наричат „градища” и „калета”, като местното население винаги има предание за историята на тези останки.

Често пъти край тях се намират останки от живота на средновековните хора, понякога калетата и градищата стават обект на иманярски набези заради ценността на предметите, намирани в околностите на каменните съоръжения. За съжаление твърде интересната история на българските крепости, остава публикувана в малко читаеми поместни издания или тясно специализирана литература и не се експонира в една национална културно-историческа трактовка, която може да я направи туристически пътеки и обекти за посещение от страна на заинтересувани българи и любопитни чужденци.

Освен големите крепости в Търново и други важни населени места, за които има знание и поддръжка от страна на науката и културния туризъм в България, има крепости, които са не по-малко интересни. Такива са крепостите в Мъглиж, Асеновата крепост, Пернишката крепост и крепостта Урвич край София, както и крепостта край с. Ключ, където се е разиграла една от най-драматичните битки в българската история. Затова с оглед важността на веществената останка като довод за историческо присъствие на даден народ или държава проучванията и изследванията върху миналото на българските крепости ще осигури достоверно историческо виждане, полезно както за любителите на старината, така и за онези, които имат вкус към романтиката и екзотиката на старинната култура и изкуство по нашите земи.

Стефан Чурешки

Стефан Чурешки (1966-2012) е историк и публицист.

Средното си образование получава в 9-а Френска езикова гимназия, а през 1993 година завършва Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Веднага след защитата на дипломната си работа през 1993 година започва работа като специалист в Катедрата по стара история и тракология, която напуска през 1994 г. по собствено желание. Оттогава Чурешки работи като учител по история в елитни частни и държавни училища.

Публикува над 80 научни статии, една монография и книгите „Християнство и история“, „Грешките, неточностите и заблудите в учебниците по история“. Пише за историческото списание „Минало“. Публикува статии в списание „Съвременник“, вестниците „Дневник“, „Капитал“, „Литературен вестник“, „Литературен форум“ и др.
Стефан Чурешки

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от Брой 6/2010 - Майки под наем

Сини легенди

ЕДНА ВЕЧЕР  Mалка белоснежна селска църква сред ливада, край бурна зеленикава река.

Рицарите на храма

Шествали ли са тамплиери по българските земи? Тайнствени ритуали, бели плащове, информационна
Отиди горе