Бъдещето на християнството в Европа

в Брой 1/2014 - Криза или съд/Общество/Полемично

Откъс от доклад на председателя на Отдела по външноцърковни връзки на Московката Патриаршия, Иларион, митрополит Волоколамски, на конференцията: „Бъдещето на християнството в Европа: ролята на Църквите и народите на Полша и Русия“ (29 ноември 2013 г., Варшава).

Съвременния период от живота на западното общество (ако трябва да бъдем по-точни, от втората половина на ХХ век) специалистите са нарекли епоха на постмодернизма, който е реакция на кризата на ценностната система на Новото време.

Вярата в научно-техническия прогрес и безграничните възможности на човешкия разум се смени с разочарование и дезориентация. Състоянието на идеологически вакуум породи вътрешна потребност от запълването му. Идеологическа основа на съвременността стана етическият релативизъм, който утвърждава относителността на нравствените ценности, изменчивостта на нормите и стандартите на човешкото поведение, тяхната зависимост от променящите се обстоятелства на живота. Процесите на секуларизация, започнали в епохата на Новото време, доведоха до това, че днес в живота на средностатистическия западноевропеец, ориентиран към „комфортния живот“ и обвит в дебелата обвивка на държавната социална защита, Бог далеч не заема централно място, ако изобщо заема някакво място.

Днес, за съжаление, в резултат на секуларните процеси Европа се отказва от своята християнска идентичност. Концепцията на европейската интеграция е оставила извън скобите християнските норми и ценности: първоначално споменаването на Бог и християнството е било премахнато от проекта за Конституция на ЕС, а след това и от Лисабонския договор, заменил така и нератифицираната Конституция.

Цялата идеологическа основа на евроинтеграцията се свежда изключително до свободата, демокрацията и върховенството на правото – секуларна парадигма, нямаща задължителна връзка с нравствените императиви.

Безразличието към религиозния живот постепенно се сменя с агресивното отношение на либералното общество към Църквата и християнството, тъй като християнските норми радикално противоречат на секуларните житейски принципи. Християнството е станало чужд елемент в обществения живот на Европа, където християните все по-често биват подложени на дискриминация. В последните години в Европа се извършва целенасочено разрушаване на ценностите, вкоренени в християнската традиция. Става дума не само за изключването на християнските символи от общественото пространство, за забраната на християнските празници, за стремежа религията да бъде натикана в гето, да бъде обявена за нещо изцяло частно. Става дума за разрушаването именно на ценностната система, върху която в продължение на векове се е изграждал животът на християнската цивилизация.

Една от тези основополагащи ценности, чието значение днес е изцяло преосмислено, е семейството. Разпространението на индивидуализма, на консуматорската и хедонистичната психология спомага за увеличаване броя на разводите, спад на раждаемостта, нарастване на конфликтността във вътрешносемейните отношения и разрушаване връзките между поколенията. Широко разпространена форма на подмяна на традиционните семейни отношения с меркантилните интереси на страните стават така наречените „партньорски отношения“. Все по-голямо разпространение получават различните форми на извънбрачно съжителство без взаимни задължения, нанасящи удар по нравствената цялост на личността и разрушаващи самото понятие за семейство. Краен израз на съвременната криза на семейството представлява опитът да се приравняват хомосексуалните съюзи към брака и да се предоставя на еднополовите двойки правото да осиновяват и възпитават деца.

Законът превръща детето от субект на правото в обект на правото – в предмет, който може да бъде притежаван от всеки.
Това е принципно нов възглед за детето не като „плод на любовта“, а като на достъпен за всяка „двойка“ предмет за удовлетворяване на потребностите. Самият факт, че детето се намира в такова „семейство“, предизвиква сериозни опасения за неговото психично развитие и душевно равновесие.

Лобирането за законодателни инициативи, изравняващи традиционното семейство с еднополовите съюзи, в наши дни става с подкрепата на държавните власти в редица западни страни, въпреки волята на хората, без сериозни и свободни дискусии в средите на специалистите и без привличане на широката общественост.

На 17 май 2013 г. Конституционният съвет на Франция узакони еднополовите съюзи, приравнявайки ги към брака. Милионните протестни действия на възмутени граждани не бяха чути от властите. Нещо повече, против мирните демонстранти бяха приложени безпрецедентно строги полицейски мерки.

Парламентарната асамблея на Съвета на Европа през лятото на 2013 г. прие резолюция по доклада „Преодоляване на дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и половата самоидентификация“ с призив към политиците и неправителствените организации „да установят отношения на диалог и доверие с ЛГБТ-обществата посредством участие в гей-паради“, „да се въздържат от хомофобски и трансфобски речи и публично да ги осъждат“.

ПАСЕ единодушно осъди одобрения от Държавната Дума на Руската Федерация законопроект „За пропагандата на нетрадиционните сексуални отношения сред непълнолетните“,

който влезе в сила на 30 юни 2013 г. след подписването му от Президента на Русия. Този закон, призван да защити децата от пропагандата на хомосексуализма, представлява необходима мярка, насочена към поддържане на обществената нравственост, тъй като в примера на Европа ние виждаме, че съществува реална заплаха от диктат на сексуалните малцинства над болшинството.

Отчитайки казаното по-горе, смятам за необходимо да обединим нашите усилия за защита на традиционните християнски ценности, в това число християнското семейство и брака. Формите на взаимодействие могат да бъдат най-различни: съвместни заявления на Църквите по посочената проблематика, изказвания и публикации на вярващи хора в медиите, съвместни действия с обществените организации, участие в мероприятия на общоевропейско ниво, взаимодействие с религиозни и политически лидери, иницииране на съответната законотворческа дейност.
Още една важна насока на съвместната работа представлява защитата на християните, подложени на гонения в различни региони на земното кълбо. Необходимо е да признаем един очевиден факт: християните са най-гонената религиозна общност на планетата.

Понастоящем в света са подложени на преследвания около 100 милиона християни. Всяка година около сто хиляди християни умират за вярата.

По данни на Комисията на епископските конференции на Европейския Съюз, 75 % от всички преследвания по религиозен признак стават по отношение на християните.
В Ирак преди десет години, преди началото на чуждестранната интервенция, са живеели около 1,5 милиона християни. Днес в резултат на физическото изтребване на християните и изгнанието, по различни данни броят им е между 150 и 250 хиляди.

Аналогична е ситуацията и в Либия: преди началото на военните действия през 2011 г. на територията на страната са живеели около 100 хиляди християни. Сега броят им е не повече от няколко хиляди души, закрити са католическите манастири, не са редки случаите на убийства заради отказ от преминаване в исляма.

В Египет след свалянето на президента Мубарак са се изострили междурелигиозните конфликти, агресията залива улиците на градовете. Християните-копти стават мишена за екстремистите и са принудени да бягат от своята историческа родина.

В Сирия в продължение на няколко години се води кръвопролитна война, изостряна от интервенцията на международните терористични групировки. Водени от религиозна ненавист радикали извършват масови убийства на християни в Сирия, палежи на храмове. Невинни хора, включително жени и деца, биват прогонвани от домовете си и подлагани на насилие.
На 20 януари 2011 г. е приета резолюция на Европарламента „За положението на християните в света и защитата на свободата на религиите“, осъждаща убийствата или дискриминацията на християни в различни страни, в частност в Египет, Нигерия, Пакистан, Иран, Ирак, Филипините. Резолюцията, адресирана до правителствата и парламентите на тези страни, е приета с мнозинство. Това събитие има голямо значение и вдъхна сериозни надежди. Първо, защото накрая европейските политици с пълен глас се изказаха по проблема, който досега получаваше само периферно звучене. Така един от основните политически органи на Европейския Съюз призна съществуването на гонения срещу християните в света. Второ, за пръв път е обърнато внимание на работата на лицата, които се занимават със събирането на обективни сведения за гоненията срещу християните в света. Трето, в своята резолюция Европарламентът предложи конкретни механизми за защита на нашите братя и сестри.

В Резолюцията се предлага всяка политическа подкрепа или икономическа помощ за страните, в които стават гонения, да се оказва само срещу гаранция за безопасността на християнското население. Вече са минали три години от момента на приемане на този документ, но конкретните механизми за въздействие, описани в него, така и не са заработили. Де факто резолюцията остана декларативен документ, след който не последваха никакви реални действия.

В създалите се условия нашите Църкви трябва да предприемат ефективни мерки за това темата за преследванията на християните да има отзвук в информационното пространство. Трябва заедно да взаимодействаме с политическите и религиозните лидери както в Европа, така и в страните, където стават гонения срещу християните. Важно е да въвличаме в тази работа обществените организации и представителите на бизнес-кръговете, както и всички хора, на които не им е безразлично. Също така следва да продължим да развиваме такива традиционни области на сътрудничество като благотворителността, посредничеството по мирното разрешаване на междуетническите и междурелигиозните конфликти, участието в диалога по линия на гражданските общества, провеждането на международни културни мероприятия с участието на Църквите.

Перспективите на съвместния отговор на нашите Църкви на гореспоменатите предизвикателства ще зависи от консолидираните усилия, които ще решим да предприемем за отстояване правата на християните да живеят съгласно своята вяра, да разбират доброто и злото, добродетелта и порока така, както говори за това Свещеното Писание, както и да възпитават своите деца в християнската традиция.

В съвместното противостоене на разрушителните тенденции на съвременността има сериозен потенциал за сътрудничество между Руската Православна и Римокатолическата Църква.
Искрено се надявам, че днешната конференция ще стане поредната крачка към съвместни действия както в областта на защитата на традиционните ценности и християнските символи, така и в областта на подкрепата на християните, които преминават изпитание през огън и меч.

Превод Татяна Филева

Дарение за сайта

Митрополит Иларион Алфеев
Latest posts by Митрополит Иларион Алфеев (see all)

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от Брой 1/2014 - Криза или съд

Криза или съд

УВОДНИ ДУМИ Питаш ме, човече Божий, откъде произхожда днешната криза и как

В следване на Ангела

Андрей Тарковски за своя небесен покровител преподобни Андрей Рубльов  „Знам професията –
Отиди горе