Блус за стария Super Rifle

в Брой 1/2009 - Блус за стария Super Rifle/Общество

…името и пола си не мога да си спомня
нито думата „фелини“
(дали не беше нещо слабоалкохолно и горчиво?)
Кълна се – капка алкохол не съм и близвал,
но не мога никак да си спомня
дали Земята беше кръгла или плоска
а може би и двете –
като копчето на стария ми „Super Rifle“,
като грамофонна плоча, като пица…”

П. М.

Петър Марчев е роден през 1960 г. Журналист, поет и белетрист, автор на няколко книги и множество публикации в периодичния печат. Живее и работи в Казанлък.
Петър Марчев е роден през 1960 г. Журналист, поет и белетрист, автор на няколко книги и множество публикации в периодичния печат. Живее и работи в Казанлък.

Моята първа среща с Оригинала беше през лятото на 1965-а. Спомням си добре как баща ми паркира новия ни „Москвич 403“ в центъра на Габрово; влязохме в близката сладкарница и татко ме почерпи една оригинална „Coca-Cola“. Ако трябва да бъда честен, това питие не ми хареса особено, тъй като имаше вкус на сироп за кашлица. А струваше 30 стотинки – запомнил съм цената – сиреч колкото цели 6 (шест) лимонади! Но Бай Ганьо, макар и със социалистически морал, веднага отговори на кокаколовото предизвикателство  наскоро след това родният пазар бе наводнен с газираната напитка „Алтай“, чийто вкус беше гнещо като Кока-Кола”. Но пък цената му беше наполовина – 12 стотинки.

Другият ми спомен е от края на 60-те години на миналия век: на автобусната спирка видях един батко, който бе обут в невиждани панталони – платът им беше груб и тъмносин, а на коленете преливаше в небесносиньо до бяло. Джобовете и всички тегели бяха зашити с оранжеви конци, като бяха подсилени с малки кръгли метални нитчета; на десния заден джоб върху малко червено парченце плат пишеше „Levi’s“. После разбрах в махалата, че тези панталони са ужасно модерни, наричат се „дънки“ и ако са горигинални” (да, точно така казаха батковците!) струват над половин заплата. Аз все още нямах представа колко е това, тъй като в моята стойностна система най-скъпото нещо беше шоколадът „Крава“; тогава бати Иван ми каза, че тия дънки стрували колкото 60 или 70 „Крави“, представяте ли си?!  Наскоро след това родният производител пусна на пазара български дънки с марката „Рила“ от отвратителен син дочен плат. Тези панталони трудно можеха да се нарекат „дънки“, но навярно са ги купували, защото цената им не бе по-висока от 6-7 лева.

Спомням си повече от добре и моите първи оригинални дънки. Бях на 14 години, когато свако ми отиде на екскурзия до Скопие. Тогава там си беше 100-процентов Запад и той донесе една малка плоча на „Nazareth“ с две страхотни парчета – „Bad, bad boy“ и „Razamanaz“. Освен това, беше купил на братовчед ми оригинални дънки. За нещастие на братчеда, дънките излезли твърде малък номер. Така късметът се усмихна на мен. Първо проучих неочакваното съкровище внимателно, сантиметър по сантиметър, тегел по тегел. После изследвах емблемата, в едното ъгълче на която пишеше „Authentic jeans“. След това майка ми направи един близо 20-сантиметров подгъв на пре-дългите крачоли. И, въпреки че ми висеше като чувал, аз побързах да се пременя в новичкия „Super Rifle“, напук на тогавашната впита мода. И така закрачих из махалата като първия пророк на дошлата 20 години по-късно по нашите земи гръндж-мода – издут от гордост до пръсване, като балон-монголфиер…

Но историята с този супер-райфъл има продължение. След като цели три години го събувах само когато лягах да спя или да вляза в банята, гавтентичният джинс” беше станал като паяжинка, особено по задните части. Въпреки това, един съученик така ми се примоли, че му го продадох за цели 25 лева! За толкова се харчеха и оригиналните гтави” на „Сабат“ или на „Пърпъл“. Плочите ми ги носеше приятелят ми Вальо от Русе. И аз се опитвах да ги шитна на отворковците от нашата гимназия. Верно, нищо не успях да продам. Но пък бях един от малкото ни връстници, който можеше да направи разлика между саунда на оригиналния „Smoke on the Water“ и изпълнението на градската банда по забавите във вмирисаните на манджа заводски столове…

После, като станах студент, се подвизавах с друг райфъл, също оригинален  него ми го бяха донесли от Австрия. Слушах много рок – по-малко от плочи, повече от касетки. Така се заредиха сякаш безкрайни бохемски дни и нощи. Тогава си мислех, че съм особено оригинален, защото (без да имах понятие за Бог) бях окачил над леглото си една икона на св. Архангел Михаил. Беше ми я нарисувал един приятел, който щеше да учи „реставрация“ в Академията. (Сега си мисля  дано ми прости Архангелът за езическия живот, който водех под неговия строг поглед…)

По-късно, към края на Перестройката соц-реалистическият саван, който толкова плътно ни обгръщаше отвсякъде, започна да се прокъсва. Колкото и невероятно да беше, в пресата започнаха да се появяват съобщения за паранормални явления. В „Народна младеж“ сякаш беше дори публикуваха интервю с нашумелия пловдивски полтъргайст „Кики“. В друго списание пък ме беше впечатлила информацийка, че учени измерили как в момента на смъртта човешкото тяло олеквало с няколко грама. Значи душата и задгробният живот съществуват, питахме се с приятели. Започваше епохата на екстрасенсите, на Водолея, на ментетата… Но идеята за Бога узряваше, очакваше ме да я приема.

Тогава очите ми се отвориха и съзрях черквите. До този момент бях минавал хиляди пъти край тези стари, големи, най-често заключени постройки – без да ги видя, без да се замисля. Заглеждайки се сега в старинните им каменни дувари, си дадох сметка – те бяха автентични.

Те бяха надживели времето и епохите, те бяха истински, бяха „оригинални“. Така полека проумях, че тези селски и градски черкви всъщност са храмове. Домовете на Бога, в които са пристъпвали с трепет и надежда предците ми. Това ми беше достатъчно – значи не бях първият, който се досещаше за съществуването на тази велика тайна  Вечният живот?!

Трябваше ми малко, за да направя решителната крачка. Влязох вътре. Кръсти ме отец Павел, царство му небесно. После… после е борбата с ветхия човек, който по правило е самолюбив и вироглав езичник. После са църковните книги и срещите с другите хора дошли в храма, за да съставим заедно Църквата. Другите, които също не искаха да повярват, че всичко красиво  обичта към родители, любимата жена и децата, приятелството – свършва до надгробната могила.

Но защо изговорих всички тези думи? За да ти кажа на теб, който все още настръхваш като чуеш „Stairway to Heaven“, който си живял като мен в светлото бъдеще и който не знаеш какви кризи, грипове и хрипове ще ти лепне глобализиращият се свят утре… Да ти кажа: братле, Църквата не е Тя. Църквата сме Ние…

Другото си го знаеш: за слизането на Светия дух върху апостолите на Петдесетница. Чувал си навярно и за отпадането на Запада от единството на Църквата. Но може би никога не си се замислял какво неоценимо богатство притежаваш ти. Не се сещаш за какво ти говоря ли? За това, че си православен – нищо че баба ти те е кръстила тайно като дете. Нищо, че влизаш в храма само на Цветница и във Великденската нощ. По-важното е, че имаш скрит в дълбините на сърцето си оня спасителен Страх Божи, който те е спасявал, когато си политал към бездната на греха. А най-важното е, че имаш запазена в чист и неизменен вид онази Вяра, която са имали апостолите и светите Отци на Църквата. Че имаш най-ценния, най-истинския Оригинал. Православната църква е този Оригинал, който казва: ще постигнеш Царството Небесно, ако не лъжеш, ако не убиваш, ако не прелюбодействаш, ако не изопачаваш Христовото учение; ако постиш, ако се изповядваш и причастяваш с Тялото и Кръвта Христови. Ако възлюбиш ближния като себе си.

Освен нея, има и безброй други „църкви“, които също предлагат спасение и райски блаженства за душата на къде-къде по-ниска цена: ако почиваш в събота (като адвентистите), ако бърбориш нечленоразделно на „извънземни“ езици (като петдесятниците), ако носиш светли дрехи, ако не ядеш месо и ако играеш особената гимнастика „паневритмия“ навръх Рила (като дъновистите).

В този ред на мисли – върхът на евтинията, или магазинът, в който за един лев можеш да си „купиш“ поне дузина спасения са източните религиозни учения. При тях това, че в този живот си педофил или проститутка, не е фатално  просто защото имаш възможност за поправителен изпит при следващите си прераждания. Ако пък си болен или нещастен – плащаш си едно практическо семинарче при гуруто Шри Шри Рави Шанкар – и проблемът изчезва…

Каквото и да си говорим – живеем в пазарна икономика: има търсене, има и предлагане. И всеки може да избира между Оригинала и ментето, между Христос и Дънов. Докато не се убеди на свой гръб, че евтиното винаги излиза много, ама много скъпо…

Петър Марчев

Петър Марчев е журналист, поет и белетрист. Има издадени книги с проза и поезия, носител на множество награди за творчеството си.
Петър Марчев

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от Брой 1/2009 - Блус за стария Super Rifle

За поста

Постът е препоръка за ограничение от определена храна, а постенето е въздържание
Отиди горе