АРХАНГЕЛИТЕ

в Брой 5/2014 - Тайните на семейното щастие/Думи за прочит/История и религии

От редакцията: Статията, която предлагаме на читателите, е посветена на наскоро излязла книга, разглеждаща библейската ангелология. Въпреки научната си стойност, тя не е написана от православен богослов и не отразява в много отношения гледната точка на православното Предание. Въпреки това тя може да представлява интерес и за православните християни като научно-филологичен текст, който може да послужи като своеобразен увод към съответната библейско-светоотеческа тема и да подтикне читателя да се запознае с учението на светите отци за ангелския свят.

 

Излязлата от печат книга „Архангелите в Библията” на Академично издателство „Марин Дринов” е първата ми среща с нейния автор – проф. д-р на филологическите науки Мони Алмалех. Изключително съм впечатлена от неговата ерудиция, стил, аналитичен ум и многопластово изследване на тази както любопитна, така и сложна тема за архангелите в Библията. По време на представянето на книгата в книжарница Хеликон в София преди няколко месеца, неговият съмишленик и приятел, преподавателят в НАТФИЗ проф. д-р на филологическите науки Мирослав Дачев отбеляза, че авторът търси изкушени читатели, които са готови да го последват в диренето на отговори – усещам се действително „хваната” от темата, понеже колумбовският дух на Мони Алмалех е тотално заразителен.

Книгата няма аналог в нашата литература. За пръв път българският читател държи в ръцете си толкова всеобхватно изследване на архангелите в Библията, подкрепено с данни от библейски енциклопедии и речници, откъси от статии на учени от цял свят, сравнителен анализ на оригиналните библейски текстове на иврит и гръцки език, преводи на английски език, както и българските преводи, поставени един до друг. Сложните текстове стават разбираеми за непосветения читател, придружени с примери от уникалната еврейска монотеистична традиция, за които може да разкаже само потомъкът на ония библейски мъже, срещали се с архангели. Освен всичко друго, книгата е богато илюстрирана с изображения на херувими, серафими, офаними и още много неземни същества, които населяват библейските текстове, така, както са живeли във въображението на десетки зографи през вековете.

Архангелите са „живите същества”, които стоят близо до Божия престол. Много често тяхната поява е съпроводена с тръбен звук от шофар, който е призив за покаяние. Шофарът е направен от рог на овен и употребата му е свързана с онази история, когато архангел спира ръката на Авраам, посегнал да принесе в жертва сина си Исаак. По-късно, когато Мойсей се качва на святата планина (Изход гл. 24), за да получи законите от Господа, той влиза в облак и дим – славата Господня, която се вижда на израилтяните като гръмотевици, „огън пояждащ” – това е друга символика, свързана с шофар, светлината и тъмнината. (За чистия пророк славата на Господ е облак, за нечистите хора – огън, който унищожава). Звук от шофар разрушава стените на Йерихон, затова този инструмент е наречен още Йерихонска тръба. А в Откровение Йоаново седемте ангела тръбят със страховит грохот пак с шофар…

Това не е първата среща на Авраам с архангелите. Преди това той посреща трима странници и веднага разпознава в тях (както и Лот) пратениците на Бога. Според еврейската енциклопедия това са Михаил, Гавриил и Рафаил, макар Библията да не ни споменава имената им (според учението на светите отци тримата ангели, явили се на Авраам в Мамврийската дъбрава, олицетворяват трите Лица на Пресветата Троица – бел. ред.). Унищожението на Содом и Гомор също е осъществено от ангели, но докато архангел Михаил изпълнява ролята на разрушител, архангел Рафаил има задача да запази живота на Лот.
Архангелите са едновременно „подобие на живи същества”, „свещени животни” – когато са до Божия престол, но могат да приемат и човешки облик, да се хранят заедно с хората на трапезата им. Не ни е дадено да знаем каква е тяхната субстанция, но знаем, че са различни от Светия Дух, макар да работят заедно с Него и не умират в Божието присъствие, за разлика от хората, които по принцип не могат да издържат в него.  Архангелите имат криле и йерархия, а в иврит думата за „свещени животни/живи същества” е от женски род. Йерархията на архангелите е описана от Дионисий Ареопагит, както и в Книгата на Енох, където той разказва за видяното в рая. В юдаизма, както и в православието, тази Книга на Енох не е приета за канонична. По времето на Иисус Христос тази книга е била много популярна и много четена от евреите, за което говори фактът, че е намерена в многобройни преписи.

„Архангел“ е гръцка дума и буквално означава „главен, старши, идващ пръв”, но в иврит и в Стария завет липсва думата архангел. Там има дума само за ангел, а архангелите са наричани със съществителни нарицателни имена – херув

Херувимите на Походния храм

ими, серафими, офаними.  Само в книгата на Иисус Навин е казано „този, който води войските на ангелите”. В Стария Завет архангелите се появяват като „Божий ангел”, „ангел Господен”, „Божиите синове” (в Книга на Иов), „светите” са наречени в Псалмите. А думата за ангел в иврит, преведена буквално, означава „пратеник, вестител, посланик”. Качествата и свойствата на ангелите са изключително разнообразни, но като цяло в света на хората те изпълняват задачи, поставени от Бога, пазят някого, изпитват човеците, наказват ги. Тяхната поява в Стария и Новия Завет винаги е свързана с чудо.

Така, както ангелът може да бъде нежен пазител на някого или да известява добри Божии чудни вести, така може да бъде и унищожител. Например изходът на евреите от египетската земя е свързан с един ангел, който е пратен да отличи еврейските домове от другите, за да не бъдат унищожени заедно с египетските.

В живота на цар Давид също се появяват ангели. Той нарежда да бъде направено преброяване на цялото население, за да събира данъци от всички. Дотогава данъци са плащали само мъжете на 21-годишна възраст. Поради този грях Господ изпраща ангел унищожител с поръчение не само Давид, но и целият еврейски народ да бъде унищожен. Така загиват няколко хиляди евреи, а цар Давид вижда ангела, надвесен над Йерусалим с меч. Той разбира, че е сгрешил и купува една нива, където прави олтар на Господа, след което там принася жертва. Понеже скинията от времето на Мойсей  все още не е внесена в Йерусалим и се намира в Походния храм, цар Давид се страхува от ангела унищожител и се бои да отиде до скинията и там да принесе жертва за омилостивение.

Православната църква почита седем архангела, които носят собствени имена  – Михаил, Гавриил, Рафаил, Уриил, Салатиил, Йехудиил и Варахиил. На Архангелова задушница се възпоменават починалите, което е свързано с вярата, че именно тези архангели отнасят душите на мъртвите в отвъдния свят. Освен тях има и още архангели със собствени имена като например Сихаил, Задкиил, Йофиил и др., но за тях се споменава в други мистични книги, Талмуда и кабалистични трудове, както и в Книгата на Енох.

Освен архангелите със собствени имена, има и такива с нарицателни имена в множествено число – херувими, серафими, офаними. В Библията се говори и за „паднали ангели”. На всички тях проф. Мони Алмалех посвещава по една глава в своята книга. Съвсем накратко ще разкажа за архангелите, така както авторът ги е описал, като  разбира се е най-добре читателят да прочете в оригинал цялата книга, за да изгради образите в себе си в пълнота.

Името на серафимите се образува от еврейската думата „сараф“, което означава „силен огън”. Поради особеностите на еврейския език, името сараф е образувано от 3 букви, двете от които могат да се четат по различен начин и да образуват различни думи. Така сараф освен „огън”, означава „горя”, „унищожавам с огън”, „горителна змия” и „архангел”. Серафимите се срещат само на едно място в Библията – в Исая, гл. 6 когато влиза в Първия храм и заварва „Господ седнал на висок и издигнат престол”. Тези архангели са огнени същества, придружители на Бога, някъде изобразявани с ръце и крака, на друго място – с щипци като имат шест крила.

Исая 6:
1. В годината, когато умря цар Озия, видях Господа седнал на висок и издигнат престол, и полите Му изпълниха храма. 2. Над Него стояха серафимите, от които всеки имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше нозете си, и с две летеше. 3. И викаха един към друг, казвайки:  – Свет, свет, свет Господ на силите! Славата Му пълни цялата земя. 4. И основите на праговете се поклатиха от гласа на оня, който викаше, и домът се напълни с дим. 5. Тогава рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на силите. 6. Тогава долетя при мен един от серафимите, като държеше в ръката си разпален въглен, що бе взел с щипци от олтара. 7. И като го допря до устата ми, рече: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти се отне, и грехът ти се умилостиви…

Именно там, в Първия храм, след пречистването на устните на Исая с разпален въглен чрез посредничеството на серафим, той е призован за пророк и получава Божията поръка да говори на юдеите за тяхното падение.

Другото значение на думата сараф в иврит е „горителна змия”. Проф. Мони Алмалех дава в книгата си различните думи за змия в иврит, употребата им в целия Стар Завет и техните преводи.  В Числа, гл. 21, където се говори за недоволството на евреите от дългото лутане в пустинята и манната небесна, поради което Господ изпраща като наказание „горителни змии”, които хапят и убиват „много люде от Израиля”. Мойсей се моли за народа си и иска прошка от Господ, който му казва да направи змия от мед, да я постави на висока върлина, и всеки ухапан, когато погледне към нея, ще остане жив.
Серафимите в християнството обичайно са изобразявани в червеникави или чернобели фигури с шест крила, с лице, ръце и крака, или стилизирани само като лица с шест крила.

Големият купол на „Св. София“ в Истанбул

В базиликата „Св. София” в Константинопол се намират едни от най-впечатляващите изображения на четири серафима. Тази църква е изключително постижение на архитектите Исидор от Милет и Антимий от Трал, която в продължение на хилядолетие, до построяването на Севилската катедрала през 1520 г., е най-голямата в света и е един от най-ярките образци на византийската архитектура. Превърната в джамия през 1453 г., след като османците превземат Константинопол. Понеже вярвали, че изображенията на серафими носят късмет, нашествениците не ги унищожили, а ги покрили със златни похлупаци. Въпреки че първата асоциация със серафимите е огнено червено, там те са изобразени в синьо и черно. Според проф. Мони Алмалех художникът е познавал перфектно Библията, понеже в Изход (24:10) и в Езекил гл. 1 и 10 е опи­сан Божият престол, почиващ върху прозрачен син сапфир.

Много често серафимите се бъркат с херувимите. В базиликата „Св. София” четирите серафима са в сихрон с Исая, 6 гл. и с Езекил гл. 1 и 10.
Езекил 10:20-21:

Фрагмент от големият купол на „Св. София“ в Истанбул

20. Това е живото същество, което видях под Израилевия Бог, при реката Ховар; и познах, че бяха херувими. 21. Всеки имаше четири лица, и всеки четири крила; и подобие на човешки ръце се виждаше под крилата им.

Четирите серафима в прочутата константинополска църква са свързани с идеята за Христос Пантократор (Вседържител). Техните лица са покрити със златни похлупаци, но само единият похлупак днес е свален и се вижда човешко лице. Едната хипотеза за скритите три лица е, че и четирите лица са човешки. Другата предполага наличието на лъвско, орелско и волско лице – напълно в съответствие с Езекил 1:10 (в глава 10 той заменя волското лице с херувимско).

Езекил 1:10:
10. А колкото за изгледа на лицата им, той беше като човешко лице; и четирите имаха лъвово лице от дясната страна; и четирите имаха волско лице от лявата страна; и четирите имаха орлово лице.
Херувимите са архангелите, които присъстват още в първата книга на Библията – Битие, гл. 3. На изток от Едемската градина Бог поставя херувими, които въртят огнен меч и пазят пътя към дървото на живота. Два херувима присъстват върху скинията през 13 в. пр. Хр. в Походния храм, а по стените в Соломоновия храм (10 в. пр.  Хр.), наречен Първия храм, са изрисувани палми и херувими, между които обитава Бог. Херувимите от Соломоновия храм са различни от тези в Походния храм – първите са високи десет лакътя, а разпереното крило на единия достига 5 лакътя и допира стената на олтара.  В Походния храм херувимите са поставени върху скинията и са по-малки по размери: ковчегът е направен от ситимово дърво, дълъг два лакътя и половина, широк лакът и половина и също толкова висок (

Интериор на Соломоновия храм

Изход 25:10).

Изход 25:20:
20. И херувимите да бъдат с разперени отгоре крила, и да покриват с крилата си умилостивилището; и лицата им да са едно срещу друго; към умилостивилището да бъдат обърнати лицата на херувимите.
Херувимите в Походния храм са ковани, от метал, а в Соломоновия храм са направени от маслиново дърво, облицовано със злато. Огрени от слънцето, херувимите стават огнени, т.е. серафими, но докато херувимите имат само две крила, серафимите имат шест. Херувимите се намират в Светая Светих, „вътрешната зала”, която е място за разговор с Бога и където светите мъже са получавали пророческо слово. Там се намира и Ковчегът със завета.

Според едно мнение „херувимите са персонификация на облаците, а серафимите – на змиеподобните светкавици в небето”.

Думата в иврит за херувим е в множествено число, а думата за един индивид от херувимите – „крув” се съчетава със значението „зеле” (Изход 25:18-19). Проф. Мони Алмалех изказва своя хипотеза, че всъщност „крув” обяснява „формата и структурата на индивида херувим – обла форма; многослойна структура „листо върху листо”, както е при зелето; зад булата от слоеве стои нещо по-твърдо, както кочанът на зелката”.

Авторът посочва, че има още една близка дума в иврит – „керув”, която значи „упълномощен”, и би могла да даде представа за качествата на херувимите: те могат да водят битки и войни; способни са да се доближат до човека и да го докоснат, като в същото време са много близо до Божия престол; носят съобщения за Божията воля. Херувимите присъстват на жертвоприношенията, които имат за цел приближаване на човека до Бога – намират се върху скинията, умилостивилището. В Изход 25:18-25 Господ говори с Мойсей между два херувима.
Херувимите са пазачи на рая, където обитава Бог. Както и Бог обитава между херувимите. Те са носители на Трона, описан в Езекил  гл. 1 и 10.

Езекил 1:13-20:
13. И тия животни имаха вид на разпалени въглища, на лампади: огънят се движеше между животните, и огнено сияние и светкавица излизаше от огъня. 14. И животните бързо се движеха насам-натам, както бляска светкавица. 15. И гледах животните, и ето, – на земята до тия животни по едно колело пред четирите им лица. 16. Колелата и направата им изглеждаха, както изглежда топаз, и всички четири си приличаха; и по изглед и по направа бяха като че колело в колело. 17. Когато вървяха, вървяха в четирите си посоки; когато вървяха, не се обръщаха. 18. А наплатите им – високи и страшни бяха те; наплатите им у всички четири наоколо бяха пълни с очи. 19. И когато ходеха животните, вървяха и колелата до тях; а когато животните се подигаха от земята, подигаха се и колелата. 20. Където духът искаше да отиде, там и те отиваха; където и да тръгнеше духът, и колелата се подигаха еднакво с тях, защото духът на животните беше в колелата.

„Колелата на Езекил„, (1836), фреска от църквата „Св. Йоан Кръстител„, Македония

Тези колела всъщност са други архангели, които именно движат Божия трон – офанимите. Думата на иврит  означава „търкалям, търкалям се” и е в множествено число. Тя е произведена от „вълна”, без значение дали е морска или радиовълна. Православната Библия посочва думата „галгал” – вихър. Така че офанимите са търкалящи се колела като вихър, като вълна, които се движат, въртят се непрекъснато.
Офанимите се срещат само при Езекил. Те имат четири крила, лице, тяло, ръце, крака, очи, колела, т.е. те са „човешко подобие”. В Езекил 10:9 офа­нимите рязко са разграничени от херувимите – „четири колела при херувимите, едно колело при един херувим, и едно колело при друг херувим; и изгледът на колелата бе като цвят на хризолит”. В този пасаж се вижда, че офанимите и херувимите са в съвършено единство.

Херувим, венецианска мозайка на един от куполите на катедралата „Св. Марк“ във Венеция, XI в.

В отделна глава на своята книга проф. Мони Алмалех е поставил архангелите със собствени имена – Михаил, Гавриил, Рафаил, Уриил и др. Наставката „–ил“ („–eл“) означава „Бог”, а първата част на името обозначава основното качество на архангела.

Архангел Михаил („Кой е като Бога”) заема първо място сред всички архангели. Смята се, че той е бил бойният вик на Господните армии. В християнството се приема, че Михаил отвежда душата на умиращия при отвъдния свят. В Стария Завет (Иисус Навин 5:14-15) той е наречен „вожд на войнството Господне”, в Даниил 12:1 – „велик княз, който брани синовете” на израилтяните. Архангел Михаил присъства и в Откровение 12:7-9, където той воюва „със змея” – сатана.

Пророк Даниил споменава архангел Гавриил („Бог е моята сила”), който е пратен да разтълкува видението му (Даниил 8:16) и да му даде пророчеството за 70-те седмици (Даниил 9:21). Пророкът вижда как Гавриил лети. Често се счита, че той е „човекът в лен” до Божията колесница (Езекиил и Даниил). В Новия завет именно Гавриил носи вестта на Захария за раждането на Йоан Кръстител (Лука 1:11-20) и на Мария за зачеването на Иисус Христос (Лука 1:26-38). Гавриил се явява при тях като човек.

В християнството и юдаизма архангел Рафаил („Бог изцелява”) е могъщ лечител на физическите болести и страдания. В Библията е споменат във второканоничната Книга на Товит, която отсъства от юдейския каноничен Стар завет, но е включена в Септуагинтата („гръцката еврейска Библия”), както и в православната и католическата Библия. В нея Товит разказва за историята на неговото семейтво и живота им в Ниневия по време на асирийския плен.

Товит 3:16:
Биде чута молитвата на тия двама пред славата на великия Бог, и биде пратен Рафаил да изцери и двамата.

Товит 12:15:
Аз съм Рафаил, един от седемте свети ангели, които възнасят молитви на светиите и възлизат пред славата на Светия.

Архангел Уриил се среща в 1 и 2 Паралипоменон, както и в 3 Ездра. Името му означава „Огън Божи”, „Слава Божия”, някъде се превежда като „Бог е моята светлина”. Уриил е изпратен при Ездра и му поставя трудни задачи, като например да претегли тежината на огъня, също да го наставлява и да му обясни съкровените Божии пътища. Споменава се и в апокрифната Книга на Енох като „един от светите ангели, ангел на гръмотевиците”, като сияние на Божествения огън и просветител на помрачените. Там той е Божи пратеник, който предупреждава сина на Ламех за края на света и го пази като го скрива.
В 3 Ездра се среща още един архангел – Иеремиил („Божия височина”), който казва на Ездра: „когато се изпълни броят на семената във вас, защото Всевишният с теглилка е претеглил тоя век, с мярка е измерил времената и с число е изброил часовете – и няма да потикне и няма да ускори, докле се не изпълни определената мяра”. Ездра възкликва: „О, Владико Господи!”. Много пъти в Стария завет Господ говори с пророците чрез ангел, което е най-вероятната причина за отговора на Ездра.

Салатиил се почита като молител и застъпник пред Бога, като архангел, който помага на човека да се възвърне и възвиси към Бога. Името означава „молител пред Бога”. Вероятно той се явява на Агар в пустинята, докато тя се моли (Битие 16:7), и º казва, че ще роди син, когото ще нарече Исмаил, „защото Господ чу твоето страдание”. От Исмаил се ражда арабският етнос.

„Падналите ангели” в Битие 6:4 са наричани Божиите синове („исполините” в българските преводи), преди да започнат „да влизат при човешките дъщери”. В резултат на това земните жени раждат „силни и прочути старовременни/славни” мъже, наречени (буквално преведено от иврит) „хора на името“ или отново Божии синове. Това е причина за умножаване на нечестието и затова Господ предизвиква потоп.
Пророк Исая (Исая 14:12) говори за падналия отвисоко вавилонски цар Илел (Деница), но макар текстът да не се отнася директно за ангел (архангел), Деница се възприема като метафора на главния от падналите ангели – името му става едно от имената на дявола – Луцифер („блестящ”, „излъчващ светлина”). Сатаната пада поради гордостта му да бъде като Бог, да си съперничи с Него, и е идентифициран като изкусителя, който довежда до грехопадението на Адам. Въпреки падението, дяволът има власт на земята и достъп до небето, той е „обвинителят”. Пророк Исая предрича затварянето на сатанинските сили, а в Откровение 20:1-3 е посочено, че това ще стане за период от хиляда години. Исая говори за окончателното Божие решение и вечните мъки на сатаната в огненото езеро, което има аналог отново в Откровението на Йоан.

В Новия Завет имаме съставен образ на всички ангели и архангели от Стария Завет.

Четвърта глава на своята книга проф. Мони Алмалех посвещава на интересни мнения за архангелите, а петата последна глава от книгата носи заглавието „Успех и морал: (непо)грешимост и (без)наказаност”. Един достоен завършек на книгата, според мен, където авторът разсъждава отново за Давид като лидер и неговите грешки, за поемането на отговорност, покаяние и решение, описано в 1 Паралипоменон гл. 21. И за смирението на Мойсей, който казва, че не той, а Господ чрез ангел е извел евреите от Египет.

Числа 20:16:
…и как, когато ние извикахме към Господа, Той чу гласа ни, и изпрати един ангел та ни изведе от Египет; и ето ни в Кадис, град в края на твоите предели.

Дарение за сайта

Маргарита Друмева

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*