Ако мъжете се каеха заради абортите така, както жените…  

в Брой 8/2017 - На изповед не питат мъжете за аборта/Общество/Полемично

„Ако ме обичаш, направи аборт“. Каквото и да се случи, след такива думи за бъдещето е отговорна единствено жената. Протойерей Фьодор Бородин разсъждава защо съвременните мъже нямат желание да бъдат бащи и къде изчезва тяхната отговорност.

 

Повечето мъже са готови за такъв грях

– Отец Фьодор, често ли пред Вас се изповядват мъже заради аборт?
– За своите 25 години свещеничество рядко съм се сблъсквал с изповед на мъж заради аборт. Но наскоро приех изповед на възрастен човек, който горещо се разкайваше за погубените си деца. Не беше просто покаяние за извършен грях, в думите му звучеше мъка, че днес той би могъл да има живи и здрави големи деца, а няма нищо…
По статистически данни за година в Русия се извършват от 1,5 до 2 милиона аборта. При зачеването на всяко от тези убити деца взема участие някой мъж. А се разкайват преди всичко жени.
Защото повечето мъже са готови за този грях. Те са съгласни с него, даже не мислят за него. Те смятат, че отговорността за сторения грях не е тяхна, затова и живеят без да се терзаят.
Разбира се, че такъв грях разрушава и човешките съдби, и човешките души. Разрушава семейството, изградено от човека, направил аборт. Защото не е възможно да съществува щастие, построено върху кръв, още повече върху кръвта на дете.
За съжаление, днес у повечето мъже е разрушено желанието да бъдат бащи. У младите мъже това разрушение се чувства особено силно.

– И поради това има толкова много аборти?
– Работата не е само там, че мъжете създават ситуации, от които жените излизат посредством аборта. Милиони мъже си тръгват и оставят милиони жени сами със своите деца. Смятат, че е нормално да плащат издръжка и да се срещат с децата си веднъж в седмицата или месеца.
Когато се опитвам да им обърна внимание, че такава ситуация не е нормална, а е страшна, особено за детето, чувам възражения: „Ама, моля ви, всичко е нормално. С жена ми се разведохме спокойно. Тя е доволна и детето е щастливо“. А детето просто не разбира колко по-добре би му било, ако има до себе си двама родители. Затова и е щастливо, когато татко го води в неделя в „Макдоналдс“.
Но най-страшното в тази ситуация е, че детето е станало жертва на страстите на своя роден баща. Детето, което трябва да дойде на този свят по промисъл Божий, да бъде обичано, да обича, да порасне и да успокои старостта на този човек, да го носи на ръце, да се грижи за него, даже не е дошло на този свят, защото на баща му е било все едно дали ще го има или не. Или, слава Богу, дошло е на света, но се е оказало ненужно за баща си.
Спомням си разказа на една жена от нашата енория. Когато се родило внучето, нейният зет напуснал дъщеря й. Изоставил ги и изчезнал, както често се случва. Дъщерята била в такова тежко състояние, че нямала сили да води съдебни дела за издръжка, от което бащата бил доволен. Знае, че има дете, но не го интересува. И тази жена, бабата, разказваше, че когато детето било при нея на вилата през деня, изчезвало за няколко часа. Тя решила да го проследи и да разбере къде се губи цяла сутрин. Тръгнала след него и видяла, как то тича по полето и крещи: „Татко, татко!“. Крещяло, изтривало сълзите си и се връщало.
Мисля, че някъде там съществува този безумен баща, който не иска и да знае, че има човек, готов да го обича. В този случай бащата е изгубил не само своя „разход на пари“, той е изгубил и този, който е бил готов да го обича безусловно.
С всеки аборт, с всяко изоставено дете, всеки мъж губи най-висшата ценност на света. Защото тук, на земята, най-висшата ценност са хората, които те обичат. Те не се купуват, няма с какво да бъдат подменени и не са чак толкова много в живота на всеки от нас.
Но заради комфорта, заради живота, подвластен на страстта, ние отблъскваме от себе си, изхвърляме от живота си като ненужна вещ това удивително съкровище.

Егоизмът винаги се наказва със самота

– Какво може да очаква такъв човек?
– Най-често – самотна старост. Старост в самота или сред хора, на които е в тежест. А това е един вид вътрешна самота. Аз като свещеник виждам колко малко са семействата, в които възрастните са обичани, където им се радват, независимо от тяхната немощ и даже старческа деменция. Където тяхното присъствие в къщата носи онази радост и пълнота в живота, когато под един покрив живеят няколко поколения.
Та нали старецът е човек, който притежава житейски опит, който младите все още нямат. Той трябва да го споделя с тях, да носи мир в семейството, защото вече е преодолял страстите. Но все по-рядко наблюдавам такива хармонични семейства. Обратно, срещам все повече и повече старци, които се държат безумно и се превръщат в тежест за своите деца и внуци. Според мен и това може да има връзка с направените аборти. Убийството е като киселина, изгаря всичко, в това число и душата на човек. Изгаря неговата любов към близките.
Почти винаги егоизмът се наказва със самота. Колкото повече обичаме себе си, толкова повече сме егоистични и с нас е трудно да се живее и все по-малко хора искат да живеят с нас. А ако все пак се налага да живеят, то това не е живот, а кошмар.

– Защо обществото, в това число и православното, търси отговорност за абортите само от жените?
– На Страшния съд бащите също ще носят отговорност за убитите деца абсолютно еднакво с майките. Но този свят е жесток и несправедливо устроен и мъжът фактически прехвърля върху жената решението на въпроса.
В ситуация, когато е извършен грехът на блудството, жените трябва да се вземат в ръце и да родят. Заради първия грях да се прави втори, който е още по-тежък, не е разумен изход. А ще се наложи да се носи отговорност, често още тук, на тази земя.

Ако ме обичаш, направи аборт

– Наскоро ми разказаха, как са се опитвали да разубедят да направи аборт жена, изоставена от бащата на бъдещото си дете. Можем да ги разубедим, но след това тези жени не съжаляват ли за взетото решение да не правят аборт?
– Аз поне не зная случай, когато жена, решила да не прави аборт и родила дете, да не е щастлива. За времето, откакто съм свещеник, стотици пъти съм бил свидетел как страда жена, някога направила аборт. Как се страхува, колко й е тежко и как с напредването на възрастта си представя срещата с душата на детето, което е лишила от живот. Но нито веднъж не чух: „Имах избор. Сега детето е на 15 години и съжалявам, че не направих аборт“.
В този огромен, студен, жесток свят, в който живеем, е много важно да имаме някого, който да ни обича. Възможно е и да го няма, защото сме били на крачка от извършването на престъпление. Жените благодарят на Бога за това, че не са го направили.

Често един грях влече след себе си друг

Ранните извънбрачни връзки водят до греха аборт. Едно непълнолетно момиче имаше връзка с момче и забременя. Беседвах с момчето – безкрайно самоуверен индивид. Той каза на момичето: „Ако ме обичаш, направи аборт“.
Беше уверен, че е прав – сега не му е нужно дете, а после ще си направят друго. Момчето не учеше, не работеше, защото не искаше да поема каквато и да е отговорност. Тя не направи аборт, роди, а той ги изостави, защото не успя да преодолее егоизма си.
Тези негови думи: „Ако ме обичаш, направи аборт“, – свидетелстват, че той въобще не разбира какво е това любов.

– Аборти се правят и от омъжени жени. Какво се случва в такива семейства?
– Ще ви разкажа една история за семейство – мъж, жена, три деца. Съпругът живее свой живот, независим от семейството. Даже има свой рафт в хладилника. Ясно е, че вкъщи нищо не прави.
Съпругата, която се опитваше да скрепи семейния живот, го попита директно: „Кажи, моля те, ти обичаш ли ме?“ Той я погледна и отговори: „Няма да кажа“. Защото ако каже, че я обича, трябва да прояви по някакъв начин любовта си. А той не искаше това. Той не искаше да носи отговорност.
За съжаление, много съвременни млади мъже са точно такива. Има и нормални, но те намаляват с всеки изминал ден.
Разбира се, този, който не желае да носи отговорност, особено ако не е вярващ, ще настоява за аборт. Така поставя жената в безизходица. Понякога въпросът е поставен ребром – ако направиш аборт, оставам, ако ли не – отивам си.
На практика абортът по-силно разрушава семейството, отколкото разногласията между съпрузите по този въпрос. Убийството на дете се изправя като мощна незрима преграда между тях. Те дори не го разбират, но тя е там…
В заключение, като свещеник искам отговорно да заявя, че ако мъжете се каеха за извършените аборти толкова, колкото и жените, то утре ние бих­ме живели в съвършено друга страна. Страна, в която не убиват неродени деца в такива чудовищни размери. Но това, което се случва днес с нашите мъже е истинска катастрофа.

Превод: презвитера Жанета Дилкова-Дановска

Изночник: pravmir.ru

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от Брой 8/2017 - На изповед не питат мъжете за аборта

Отиди горе