Адът, раят и раната Адамова…

в Брой 5/2019 - Адът, раят и раната Адамова.../Християнство

Старецът Софроний (Сахаров), духовното чедо на преподобни Силуан Атонски, бе канозиран и съпричислен в лика на атонските светци. Истинска благодат е, че в рамката на земния ни живот станахме свидетели как наш съвременник, познат ни и обичан, просия в светлината на отвъдната Божия вечност.

Но как свидетели? Нима е възможно ние, пребиваващите в този свят грешни човеци, да сме свидетели на събитие надземно, небесно, където само многоочитите ангели свидетелстват и бдят над светостта! Сега тук още е сезонът на неуловимо прелестните есенни облаци, есента се рее в щедра златиста красота… Може би има нещо божествено златисто и ТАМ, където няма време и пространство, където всичко е вечност, и в нея – също тъй неуловимият облак на светите небесни души… Тук и сега, в земното ни време, все пак човеци определят мига за просияването в светост на стареца Софроний; а как и кога, в кой миг Бог неведомо е отредил това да стане – не знаем. „Господ привлича към Себе Си душите на светиите и те текат към Него като тихи реки“.

Свети отче Софроние, моли Бога за нас!

Книгата „Старецът Силуан“ с корица на Свети Софроний (Сахаров) © „Ставропигиален манастир „Свети Йоан Кръстител“, Есекс

За нас той и приживе още беше светият старец – по духовност, по интелект, по смирение, по проницателност и мъдрост, което – всичко това – е явено в книгите му: „За основите на православното подвижничество“, „Ще видим Бога както си е“, „Духовни беседи“, „За молитвата“, „Свети Силуан Атонски“, „Раждането за непоклатимото царство“, „Писма до Русия“, „Кореспонденция с протойерей Георги Флоровски“; повечето от тези книги на български език са издадени от издателство „Омофор“.

Старецът Софроний принадлежи към поколението богослови на двадесети век, притежаващи висока догматическа култура и отговорност за съдбините на Православието и на света. Той не е абстрактно мислещ теолог: неговите богословски възгледи заедно с богатството на аскетическия му опит (от тях – 20 години на Атон) му позволяват „да живее“ догматите на Православието. При цялата си огромна богословска и обща култура той успява през дългия си почти век живот да се държи „о царския път на отците“…, на „възлюбеното ми Православие“, в многолетната традиция на православната вероизповед.

Може да се каже, че венецът на духовните и интелектуалните усилия и на житейския път на стареца Софроний се сключва в осмислянето и съхраняването на духовното наследство на неговия атонски старец Силуан, при чиито нозе, смирен, е получил свише отговори на кардинални въпроси, търсени с цялата дълбочина на сърцето, в ония глъбини, „в дълбокото“, в сърцевината, където протича духовният живот на вътрешния човек.

„Делото на служение на моя старец съм разбрал и възприел като воля Божия за мене, за което едва съм способен… Да дам действително историческо сведение за него…“
В писма до отец Георги Флоровски архимандрит Софроний споделя в детайли неимоверните усилия по издаването на книгата си „Старецът Силуан“. За него преподобни Силуан е откровение, дарено от Бога на съвремието ни. А св. Николай (Велимирович), епископ Охридски и Жички, който няколко пъти е ходил при стареца Силуан, го нарича блага душа, а живота му – наниз от бисера на мъдростта и от златото на любовта.

Осмисляйки духовната мъдрост и прозрения на своя старец, архимандрит Софроний полага огромен труд да подреди духовните записки на Силуан, да обрисува духовния облик на стареца, да напише, да издаде книгата „Старецът Силуан“ – труд и трудности, които около 50-те години на двадесети век нямат нищо общо с днешната леснота на книгоиздаване… За Софроний, да изяви пред света подвига и дара от Духа, осенил неговия старец аскет, се превръща във „вселенско дело на Православието“. Прочутото синтезирано откровение на стареца Силуан „Дръж ума си в ада и не се отчайвай“, дарено на полуграмотния монах от осенението на Духа, става за отец Софроний най-висше Божие откровение, слага ново начало в духовните му търсения и във формирането на неговото богословие. А житието на преп. Силуан Атонски, което Софроний написва, ще трябва да се издава в отделна книга, да се чете и да се цитира като образец на агиографската книжнина. Също както и след излизането на книгата „Свети Силуан“, най-авторитетни английски издания за литературна критика отличават главата „Плачът на Адам“ като художествено произведение с високо достойнство, с мнението, че „от днес би била немислима антология на руската литература без това произведение – „Плачът на Адам“ на стареца Силуан“.

Творбите и словото на новопросиялия старец Софроний Атонски ни даде духовно знание и радост за много неща. Бидейки човек на Словото, най-голямата му ревност и любов е Словото Божие, което е съхранявал в сърцето си чрез умната молитва, съзерцанието, покаянието и смирението. Пламенно е обичал Божествената литургия, служел е в дълбока съкровеност и е свидетелствал, че „ако се служи както подобава, литургията, тази най-висша форма на молитва, може да даде същите плодове, които дава исихастката молитва в пустинята“, според думите на архимандрит Захариас (Захару).
Знаем и споделяме непрестанната молитва на свети Софроний за мира в света, за тайната на Светата Троица, за благодатното помнене на смъртта,… забележителните му прозрения за реални събития, както и есхатологичните му предчувствия за горестните съдбини на света и които, уви, са актуални и за ден днешен:

„Задъхвам се до ужас от представата за нашата съвременност, от непрестанните страшни насилия, убийства, от озверението на света. И това ли е човекът – венецът на творението? Състарих се вече, но не предвиждам човечеството да стане поне малко „по-човечно“, за което тъй упорито се бореше душата ми: за мира в целия свят, за братството между хората, за обединението в благородната борба с единствения и общ за всички ни враг – смъртта…“

Животът на свети Софроний е бил изпълнен и с тежки до непосилност телесни, душевни и духовни страдания, които са изчистили и изтънили духа му, станал „тънък като лист злато, който иконописците използват за нимбовете (двадесет хиляди такива листчета има в дебелина колкото монета, та никакъв натиск отвън не може да повреди душата)…“ и са го извисили до благодатната всевечна светост…

Вярваме, че и от небесната Божия вечност, сега и вовеки, ще имаме молитвената ти помощ. Обични наш, отче свети Софроние, моли Бога за нас!
Словото на преподобни Софроний притежава една естествена руско-благородническа меланхолия и мекота. Това особено ясно се вижда в две негови епистоларни книги. В „Писма до Русия“ са подбрани писма на отец Софроний до сестрите му в Русия (разделен с близките си от 40 години), към които се обръща със своето духовно слово, със съкровено споделяне на своя живот в Бога, с безпределна любов към всички и готовност да помогне с житейски и духовни съвети за душевните им болки и търсения. С трогателна откровеност отец Софроний е окуражавал сестра си Мария Семьоновна да мисли за старостта и приближаващата смърт като за „особено събитие на живота ни, като велико тържество на отшествието ни от този свят… Онзи мир, който ще завладее цялото ни същество, е така прекрасен, така благоуханен…“  – и цитира стих от Лермонтов, „Ангел“: „И звуков небес заменить не могли скучные песни земли“ (И скучните земни песни не ще могат замени небесните звуци).

Образец на писмовно общуване е книгата на архимандрит Софроний „Кореспонденция с протойерей Георги Флоровски“: две забележителни личности на два велики типа богослови на двадесети век – аскетическия опит на Софроний и изискания и задълбочен богословски ум на Г. Флоровски, и двамата прозрели Православието като вселенска истина, „като Все-Истина за истинния Бог“, за абсолютността на православната вяра. Писмата им – богословска, интелектуална, културна словесна класичност, един жанр на уважително общуване, уви, днес профаниран в технологиите.
Из Писмо 19 – драматична до сълзи изповед на архим. Софроний до прот. Г. Флоровски:

„Преживял в протежение на много години великата потребност да бъда възприет от ръката на Самия Бог, за да не се изпепели моето същество пред тайната на Неговото Битие и пред непостижимостта на Неговата отсъда…; и много сълзи ще изтекат…, и умът ще спира…, ще замира диханието…“
И подобно на своя старец Силуан, сам ранен от горчивия и благодатен „Адамов плач“ за участта на човека и на света, и ето, възприет от ръката на Самия Бог, днес сияеш там, скрит в светостта, единѓн със своя възлюбен старец Силуан и с вечността,

Свети отче Софроние, моли Бога за нас!

* Цитатите в статията са из книги на архимандрит Софроний, издания на издателство „Омофор“.

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от Брой 5/2019 - Адът, раят и раната Адамова...

Уводни думи

На светиите Господ е дарил Светия Дух и те в Светия Дух
Отиди горе