Menu

пътешествия∙изкуство∙култура∙история∙вяра

Адът е болката на отделения от другите…

в Брой 6/2017 - създай ми НОВО МИНАЛО/От редактора от

Травмите от детството – бележат  ли завинаги нашия път към другия и способността ни да се свързваме помежду си; оставят ли място за истинско общуване. Има ли с какво да възпълним липсата на обич от детството и може ли обществото да спасява от ада, който преживява откъснатото от родителите си или отпаднало от любовта им дете?

Защото, противно на ефектната и спорна фраза на Сартр, не другите са адът. Адът е болката на отделения от другите, самодостатъчен и нещастен човек; съществуването извън Бога, което ще рече – извън любовта. Вечно. Такова е разбирането на Църквата.

Първоначалният свят на детето са неговите родители. То вижда Бога в техните лица; те му дават първия опит за любовта, за безусловното и безрезервно приемане. Или не му дават такъв опит. И въпросът дали едно дете ще успее в зряла възраст да изпита доверие, дали ще бъде в състояние да показва спокойно лицето си на другите и да разпознава техните лица, може да се окаже въпрос на живот и смърт. Защото спасението ни е може би невъзможно извън другия, извън способността ни да го видим истински и да се свържем с него чрез любовта. А истинското познание за другия, пак според учението на Църквата, е възможно единствено в любовта.

Разговорът за възпитанието на децата в Църквата е и разговор за екзистенциалните проблеми на съвременния човек и църковното съзнание на възрастните. В статия, посветена на служението на Църквата към младите хора, митрополит Йеротей (Влахос) говори за обезличаването като един от най-сериозните проблеми на модерното общество, който засяга особено силно младежите. Днес повече от всякога технологичните симулации заместват истинското общуване като среща и живот с другия. Точно затова повече от всякога Църквата е призвана да бъде този „друг” за всеки, който е сам, и да го научи да обича. И в същото време – да вижда във всеки „друг” детето, което има нужда да бъде обичано, за да повярва, че любовта има сила.

Как Църквата ще отговори на това призвание е много важно за всички; и зависи от всички.

Какво още можете да прочетете в новия брой на СВЕТ:

Самодостатъчност или страх от отхвърляне, Яна ФИЛИМОНОВА

Нужни са хора с жертвен етос, митрополит Йеротей (ВЛАХОС)

“Не се учим от грешките на родителите си“разговор с актрисата Маряна СПИВАК по повод филма „Нелюбов“

Създай ми ново минало. Отношението към сирачето в българската действителност през вековете, Маргарита ДРУМЕВА

„Сърцето ми и до днес се оказва недостатъчно готово“разговор с Алина Воденичарова за приемната грижа

„Невъзможно е да откъснем вярата от културата“разговор с руския актьор Алексей БАТАЛОВ

Песента на щурчето и уличният крясък на света. Непримиримият Константин Константинов, Маргарита ДРУМЕВА
ИЗТЕГЛИ СПИСАНИЕТО В PDF ФОРМАТ >>>

Илиана Александрова

Илиана Александрова

Главен редактор at Списание Свет
Илиана Александрова е юрист. Главен редактор на списание "Свет".
Илиана Александрова

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

*

Последни от Брой 6/2017 - създай ми НОВО МИНАЛО

Създай ми ново минало

Отношение към сирачето в българската действителност през вековете „Децата, които са останали
Отиди горе