Dark
Light
Today: 28/03/2024
04/01/2013
4 mins read

Изгубената България

peio-kolevИма един сайт, в който са подредени много стари снимки. Стари и прекрасни, пълни с истории и образи от недалечното ни минало; със спомени и надежди на една България, която днес не познаваме. Все повече хора познават този сайт и му се радват. Аз също съм от тези хора. Разбира се, сайтът си има създател. Човекът се казва Пейо Колев. Той е на 37 години, от София. Художник е, макар да не е сигурен какво означава това. Занимава се с какво ли не, защото, както споделя, всичко, което му се удава, скоро му става безинтересно. Работата по сайта все още не му е омръзнала, защото историята се оказва достатъчно интересна и разнообразна, за да продължи да го вълнува.

Прочетох в сайта, че често те питат защо се казва „изгубената” България. Отговаряш, че по същата причина Вазов е кръстил своята Епопея „на забравените”. И все пак не разбирам. Да изгубиш нещо не е като да го забравиш. Забравянето се лекува със спомняне. Изгубването – не. Изгубването е да си спомняш нещо, но да не можеш да го видиш, да имаш връзка с него, да го имаш. Затова ми се иска да те питам, изгубена ли е България от снимките, които показваш? Имаш ли някакво по-общо усещане за това в каква посока се променя образа на България (извън технологиите и модата ) в сравнение с онези най-важни негови черти от миналото, които са те очаровали.

Именно. Често, когато губим нещо, не го забравяме. Поне с мен е така. Но тука са два въпроса в един, всеки със своето значение. България от снимките наистина е изгубена, от нас, от нашите предшественици, от техните също. Затова не бихме могли да я забравим – защото не я помним. Нека първо си я припомним, пък тогава, бихме могли да знаем, каква може да бъде. От нас зависи. Дали ще я оставим загубена или забравена – все едно, и двата варианта не са добри. И да, мисля, че е станала по-негодна за живот – мръсна, изоставена, някак амортизирана и запустяла.

lb-2

 Варненското пристанище, камбаните за столичния катедрален храм „Св. Александър Невски“ след пристигането им от Русия, 1906 г.

Обръщането към миналото, обикновено не е само от носталгия или любопитство. Често там търсим обяснения за някаква ущърбност на днешното; отговори на нещо неразрешено, вдъхновения, утешения… Какво не достига на днешната България? Какво търсиш; какво искаш да попълниш с тези образи? Какви да си спомним (или да повярваме) че сме, благодарение на твоя сайт?

Както ти казах и преди малко, трябва да търсим истинската България. И ако трябва да конкретизирам: трябва да я търсим, всеки в себе си. И не толкова България изобщо, а онзи дух на желание да бъдеш създател, да построиш нещо, да оставиш нещо след себе си. Така всеки сам, като част от общото, става молекула от организма, наречен общество. Иначе сме просто сбор от клетки, които нямат нищо общо – като примитевен многоклетъчен организъм, който предстои да се развие в живо същество. Само че процесите в това многоклетъчно примитивие не са свързани, защото никоя клетка не участва в развитието му – само се трупат и трупат. Стана малко сложна метафора, но аз постоянно се опитвам да анализирам защо стигнахме до тук. Имам много отговори, обаче какво от това? Трябва да се върши нещо, и то да се върши като за последно. Животът ни е много кратък, толкова голяма част от него мина в експерименти и тъпотии, а хората по света просто живеят.

Има го това понятие, национален идеал. За него говорят историците, социолозите, даже и политиците от време на време. Българите напоследък си нямаме национален идеал. Онова споделено усещане за обща духовна основа, за обща цел, посока и в крайна сметка – за смисъл, което да ни обединява. Ти си художник и значи – човек, който вижда пластове в заобикалящите картини; има интуиция за вътрешните неща. След толкова много картини от България, които си гледал, след толкова истории, настроения, погледи… какво би казал за този национален идеал?

Нека ти кажа за така нареченият „национален идеал”. Повечето хора не знаят какво е съдържанието на това понятие. Националният идеал на България отпреди Освобождението и до 1944 и после до 1989 винаги е бил един и същ – Свобода. Свобода и обединение. Сега имаме Свобода, нямаме граници, вероятно в бъдеще, ще паднат всички граници. И какво ни пречи? Свободата не е физическо състояние в наши дни. Тя е състояние на духа, философия, вяра дори. Не всеки е дорасъл, нито е създаден да бъде свободен. Свободата почва там, където свършват границите на собственото аз. Звучи почти дзен. За съжаление, обществото има тежко личностно наследство и грешна самооценка в отделния индивид. Както и объркани очаквания. Оттам се получава разрива с действителността, когато се объркат целите и средствата. По-точно: когато средствата се превърнат в цел, а не обратното.

3671Румънската кралица Мария в двореца в Балчик, 20-те години на ХХ

Добре де, защо живееш в България? Съзнавам, че въпросът е леко абсурден, но при последните статистики за реализираните в чужбина българи в работоспособна възраст и при тенденцията все повече хора да напускат България, живеенето тук се превръща в нещо като кауза. Каква е твоята мотивация?

Въпросът ти е напълно логичен. Задавам си го непрекъснато. Нямам отговор, наистина. Практически аз живея тук сякаш ме няма. Опитвам се да игнорирам всичко, което не ми харесва (и което не съм в състояние да променя). Не винаги се получава, но е вариант. Живея в стъклена сфера сякаш. Но това е дълга тема. Не е кауза, по-скоро е въпрос на начин на живот. Аз живея така, както бих живял някъде другаде; живея според собствените си норми. Те са високи, но ги прилагам предимно върху себе си. Може би, някой ден ще се махна и физически, кой знае…

Какво е да намерим България?

Намирам я непрекъснато в лицата на отдавна измрели хора. Опитвам се да я разбера. Още не съм успял. Едно мога да кажа: България е там, където е. Това не можем да променим. Но можем да променим всичко останало. Започвайки от себе си.


Интервю на Илиана Александрова
Снимки: www.lostbulgaria.com

 

Избрано от архива на сп. Свет (бр. 2/2011)


 

Дарение за сайта

Previous Story

„WALL POST“ общуване и „LIKE“ комуникация

Next Story

Отражения

Latest from Blog

Подкаст на списание „Свет“ – И светлината в мрака свети

Новият епизод на подкаста на списание „Свет“ – единственото българско онлайн списание за религия и култура, е посветен на светлия празник Рождество Христово. За поредна година обаче празникът е помрачен от печални

Подкаст на списание „Свет“ – войната и миротворците в един дехристиянизиран свят

Новият епизод на подкаста на списание „Свет“ – единственото българско онлайн списание за религия и култура, е посветен на войната. Трудна и тежка тема, която няма как да бъде заобиколена, не само

Втора част по темата „Провален човек ли е родителят“: подкаст на списание „Свет“

Във всяко семейство стават грешки и се проявяват страсти, но ако съществува любов, не се получават рани. Митрополит Йеротей Влахос Новият епизод на подкаста на списание „Свет“ – единственото българско онлайн списание

Новият епизод на подкаста на списание „Свет“: Провален човек ли е родителят

Вторият епизод на подкаста на списание „Свет“ – единственото българско онлайн списание за религия, култура и пътешествия, е посветен на родителските изпитания и предизвикателствата в съвременния технологичен свят. Пренаситени от информация, успяваме
Go toTop