Помня Едем – стихове

в Брой 1/2017 - подкрепата: достъпното чудо/Думи за прочит от

 

НАСЛЕДСТВО

От Теб се отделяме.
Загърбено познаване, Любов…

И няма да Те спомняме,
ако не ни оставиш
разводнения глас на кръвта,
вгорчения глас на съвестта
и най-страшния от всички гласове –
свободата ни.

И от първата си земя се отделяме –
колкото и да се търсим,
както и да се обикаляме,
каквито и да се намираме –

в Едем ще ни е коренът.

НАЧАЛО СЛЕД НАЧАЛОТО

Снишихме се.

Дори рамото на Адам
стана за мене високо.
И милувката му – трудна и грапава –
дори земята
стана за него висока.

Нямахме
труд без плевели, семена без дъжд,
зачатие без милост
и живот без родилна болка.

*
Раят е лице в лице.
Обърнем ли се гърбом,
посоката е друга…

И от сълзи не разцъфва нищо,
плачът не ражда хляб.

ЗНАК

Не удавихме
забравата,
страха си
и разврата си.

През смърт преплувахме
до милостта –
дъга,
родена от потоп.

ПУЛС

На отец Климент

Кой би помислил,
че в такова време, на такова място
ще дойдат Ангели
да потърсят десетина праведници.

Само толкова.
Но – родени и живели тук.
От бащите и синовете,
от майките и дъщерите –
десет. Нямаше.

Само срутени основи,
пепел под пепелта,
вик, затрупан с писъци.
Содом и Гомор ги нямаше.

Само очакване остана.
Светът все чака пак да затупти
в сърцата на праведници.

КЪДЕ Е РОБСТВОТО

Свободата и земният хляб до насита за всеки
са немислими заедно, защото никога,
никога няма да се спогодят помежду си.
Ф. М. Достоевски

По-добре робство,
отколкото глад.
По-добре изгнание,
отколкото ненамерена още,
неспечелена наша земя.
И манната – Божия обич –
не стига. Искаме
месо и риба!

Бог или гладът –
кой е по-голям?

По-лесно е – негодувание,
отколкото скрижали.
Народът се лута и губи,
иска несломими водачи.
Богоизбрани.
Печално насъщие човешко.
Отдавна вяра без чудеса не може.

ДО ТРЕТИЯ ДЕН

Дървото на живота е смъртно.

Плющи бичът на омразата
върху гърба на времето.
И плюят неплодилите
върху откритите сърца.
Сипят присмех
и никой не надава ухо за тишината.

А Истината е винаги кротка,
неусетна като дихание.

*
Вековете пият от водата,
с която Пилат си изми ръцете
и питат:

Що е истина?

Варава е вечната размяна,
мерилката в световните везни.
Варава е свободата –
както я разбират робите.

*
Назоваваме Те
легенда на наивните,
слабост на страдащите,
вяра на глупците.

Ние, верните, се заричаме
с пламенните думи на Петър,
а после греем дланите си
над мъждукащото огънче на оцеляването.

Живеем все в часа на Твоето издъхване,
Иисусе, Господи!

А някой трябва да дойде там,
където лежиш,
да почете мъртвото Ти Тяло,
да го помаже, умъртвеното,
за да види, че Си възкръснал.

*
Дървото на живота е кръстно.

Моя история, сила и вяра моя,
дай ми да преживея
до третия Ден!

Прости слепотата,
с която хранех очите си,
преди да прогледна.

Прости ми и многото думи,
защото гневът е многословен,
а Любовта е винаги кротка,
неусетна като дихание.

*
Светът купува и продава.
И вярата в Тебе. И отрицанието.

Въжето и тялото на Юда изгниха,
но трийсетте сребърника
не застояват и не гният.
Разпръснаха се по земята, завъртяха се.
Някой си е взел хляб,
друг – меч си е купил,
трети е принесъл жертва в храма.

Ако има двама гладни,
единият на трохи ще се зарадва,
другият от трохи ще озлобее.
Всеки ожаднява,
утоляването е различно.

Само Истина никой никога не си е купил,
само Любов никой никъде не е продавал.

*
Иисусе, Господи,
плющи бичът на омразата.
И силна съм – мога да плача по Тебе.
И слаба съм – още плача за себе си.

*
И все един и същи сън
навестявах и обхождах: Имах
Градина, красива като любов и истина.
Днес имам Дърво на Живота,
Любов на Кръст,
Истина на Кръст,

разпънато дихание.

Будувам вече само.

 

Данка Калчева, „Помня Едем“, изд. Омофор, С., 2017

Данка Калчева

Данка Калчева

Данка Калчева е родена на 8.08.1976 г. в гр. Стара Загора. „Помня Едем“ е втората й поетична книга.
Данка Калчева

Latest posts by Данка Калчева (see all)

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

*