Menu

пътешествия∙изкуство∙култура∙история∙вяра

До Лодз и обратно

в Брой 1/2009 - Блус за стария Super Rifle/На път от

Гербът на Париж изобразява лодка, съпроводена от известното латинско мото „Fluctuat nec mergitur“ (Клати се, но не потъва). Подобен е гербът на полския град Лодз (произнася се Лудж), чието име се превежда именно като „лодка“. Неговият девиз гласи: „Ex navicula navis“ (От лодка – кораб). Лодз е преминал през много перипетии и е имал нерядко трагично минало, живее в неспокойно настояще, но храни и надежда за по-светло бъдеще.

През май 2009 г. имах честта и удоволствието да гостувам на Лодзкия университет като лектор по славистика по европейската програма „Еразъм“ за обмяна на преподаватели.

Гербът на Лодз - лодката, която става кораб
Гербът на Лодз – лодката, която става кораб

Лодз се намира в центъра на Полша. Въпреки че има модернизирано напоследък летище, липсва пряка връзка между него и България. За да се стигне дотам, трябва да се пътува със самолет от София до Варшава, а оттам до Лодз с влак, който няма нищо общо с нашенското предверие на ада, наречено БДЖ. Както намеква мотото на герба, Лодз започва невзрачно битието си като село през ХIV век и получава права на град през 1423 г. При второто разделяне на Полша през 1793 г. той попада във владение на Прусия, а по-късно на Русия. Ренесансът на Лодз не е духовен, а индустриален и не настъпва през ХV век, а през ХIХ век. Градът се превръща в европейски център на текстила и се изпълва с множество фабрики. Подобно на Габрово той се прочува като „полския Манчестър“. Населението е съставено в равни части от немци, поляци и евреи. През 1918 г. Лодз влиза в състава на независима Полша, а през 1939 г. е окупиран от нацистка Германия и е наречен Лицманщадт на името на германския генерал Лицман, който загива тук през Първата световна война. В Лодз се основава едно от най-големите еврейски гета в Европа с половин милион жители, които са умъртвени в концлагерите на Третия райх. От тях са останали живи само 830 души, които са заставени от нацистите да си изкопаят гробовете, но поради настъплението на Червената армия не са разстреляни.

В един от градските паркове се намира голяма павирана площадка, в края на която се издига статуя на Мойсей със скрижалите. На това място е била централната синагога, разрушена през ноември 1939 г. Може да прозвучи странно, но нацистите не са унищожили огромното еврейско гробище на Лодз, което се посещава от хиляди туристи.

Днес Лодз е третият по големина и значение град в Полша с около 800 000 жители. Центърът на града е застроен в стил „fin de siecle“, много подобен на този в моя роден град Русе.

В основата си той е класицизъм с редица елементи от ампир и сецесион. Най-хубавите реставрирани сгради, примесени с отделни грозни блокове в сталински маниер, могат да се видят по централната улица „Пьотрковска“, която е дълга около пет километра.

След 1991 г. текстилните фабрики, които дават основния поминък на хората, са закрити поради рухването на пазарите на СИВ и нахлуването на евтини китайски платове и дрехи. Лодз може да се окачестви като град в болезнен преход. Безработицата е голяма – над 20%, но в последните години се забелязват признаци на оживление. Световни фирми като „Жилет“ и „Хитачи“ инвестират в нови производства, а редица опушени и изпокъртени заводи се ремонтират и превръщат в галерии, магазини, ресторанти. На всеки ъгъл се срещат бюра за отпускане на дребни кредити. Културният живот процъфтява въпреки кризата. В града действат осем театъра за възрастни и пет за деца.

Полската кухня е изненадващо приятна с пикантни солено-сладки салати от краставички и червено цвекло. В тази страна агнешко месо по принцип не се яде дори на Гергьовден. Алкохолизмът е стара национална традиция (особено в събота и неделя). Пие се масово водка, но в последно време тя започва да се замества от виното (включително и българско). Повечето катастрофи по пътищата се правят от пияни шофьори, а процентът на генетично увредените деца е твърде голям в сравнение с други европейски страни. Заплатите и цените са по-високи от българските. Средната заплата в страната е около 3 100 злоти (2 злоти = 1 лев). Трамваен билет за 30 минути струва 2.40 злоти (за студенти 1.20), кафе в мол – от 5.50 до 11-90 злоти, а цигарите се продават между 6.85 и 9.50 злоти.

Като народопсихология поляците се отличават с редица плюсове в сравнение с българите. На първо място те са много по-любезни от нас и в това отношение се доближават до западните народи.

Тук липсва въздесъщата българска грубост и безцеремонност. Изисканият етикет е абсолютно задължителен и оформя възпитанието на децата и младежите. Мнозина от възрастните обаче не знаят чужди езици. На второ място, на полския характер е присъщ оптимизъм и воля за борба, а не очакване някой друг магически да разреши проблемите. На трето място поляците са много по-религиозни и по-морални от българите.

Лодзкият университет е успял да привлече много европейски средства. Корпусите му са съвсем нови (архитектурата на юридическия факултет е с формата на параграф), а общежитията са на нивото на българските тризвездни хотели. Филологическият факултет също е нов. Катедрата по славистика се възглавява от един енергичен и ерудиран българин – проф. Георги Минчев, който е едновременно специалист по средновековна литература, литургика и история на изкуството. Тук изнесох лекции за богомилството и връзките му с гностицизма, литературните произведения (жития и служби) за св. Иван Рилски, идеята за митарствата в патристиката и славянската култура и др. Лекциите предизвикаха интерес и бяха добре посетени.

Историческият музей
Историческият музей

Със студента Янек Волски разгледах градския музей, който смесва история и етнография и се съсредоточава върху последните два века. Лодз е родно място на редица изтъкнати интелектуалци. Може би най-известният от тях е великият пианист Артур Рубинщайн (1887-1883). Няколко зали от музея са пълни с неговото пиано, лични вещи, ордени, снимки със знаменитостите на ХХ век. Друг виден творец, роден в Лодз, е писателят Владислав Реймонт, който спечелва Нобеловата награда за литература през 1924 г. в конкуренция с Томас Ман, Максим Горки и Томас Харди. Един от най-популярните полски поети – Юлиан Тувим, също произхожда от Лодз. Във филмовата школа на града се оформя като творец известният американски кинорежисьор Роман Полански. Всички изброени имена са еврейски.

Разгледах и двореца на фамилията Матилда и Едвард Хербст, строен през 70-те години на ХIХ век. През 1942 г. те емигрират във Виена и вземат цялото обзавеждане със себе си. Интериорът на двореца, който е еклектичен, е подреден от фондовете на музея. Интересно беше и посещението във францисканския манастир в местността Лагиевники в стара гора на 6 км северно от Лодз. Църквата му е посветена на св. Антоний Падуански. Според една легенда светецът излекувал дъщерята на местен земевладелец от холера, след което мястото било подарено за обител. Към манастира функционира т.нар. висша семинария за монаси, в която в момента учат 38 души. Един от тях е българин от с. Житница, Пловдивско, който сподели, че пише дисертация за отношението на християнството към абортите. Недалеч от манастира в гората се отбих в два дървени параклиса, строени през ХVII и ХVIII век. По средата на единия има ръчна помпа за вода. Водата в самия град е много варовита и местните избягват да я пият.

Католическата църква "Непорочно зачатие"
Католическата църква „Непорочно зачатие“

До Филологическия факултет в Лодз се намира римокатолическа църква „Непорочно зачатие на Дева Мария“, по-известна като „църквата на артистите“. Изградена е в псевдоготически стил. Всяка сутрин в 8 часа се служи меса. Богомолците са предимно възрастни жени. Младият свещеник служи уморено и без особено вдъхновение. Той дори не произнесе няколко думи вместо проповед. Преди 1989 г. Римокатолическата църква в Полша олицетворяваше опозицията срещу комунистическия режим, но след това нейната обществена роля започна да избледнява. Отварянето на досиетата разкри, че повечето прелати са били вербувани като доносници.

Православните християни не само в Лодз, но и в почти цяла Полша не са от полски етнически произход. Те са предимно потомци на украинци и белоруси и наброяват 506 000 души при население 38 милиона. Православните епархии в страната са шест, а епископите – 10. Лодз е архиепископия, възглавявана от архиерея Симон. Православните храмове са четири, построени по време на руската окупация – катедрала „Св. Александър Невски“ (1884), църква „Св. Олга“ (1895), „Успение Богородично“ на гробището (1905) и „Св. Алексий Московски“. Римокатолиците са отнели последната църква и сега се води съдебен процес ако не за нейното връщане, то поне за обезщетение. Една неделя бях поканен да служа литургия и се почувствах неудобно, защото архиепископът беше сред вярващите, а аз благославях. Пя смесен хор, в който се откроява великолепното сопрано на една 85-годишна солистка. Богослужението беше на църковнославянски език.

Въпреки че в Полската православна църква се срещат много повече монашески призвания в сравнение с Българската, болезнен проблем е духовното им ръководство.

Църквата "Св. Олга"
Църквата „Св. Олга“

Липсват старци. Неотдавна младият викариен епископ в Лодз Паисий е предизвикал скандал на националния празник в присъствието на президента и премиера. Той е отстранен и срещу него се води следствие за хулиганство. Игуменът на големия Супрасълски манастир Гавриил е ръкоположен за епископ, но отказва да заеме катедрата си и се е отдал на билкарство. Можем да бъдем сигурни, че тези кризисни моменти ще бъдат изживени и малочисленото, но активно местно православие ще продължи да бъде достойна част от духовната панорама на полската нация.

Архим. доц. д-р Павел Стефанов

Архим. доц. д-р Павел Стефанов

Отец Павел (1948-2012) - богослов, преподавател в катедра Теология в Шуменския университет. Автор на книги и множество публикации в периодичния печат.
Архим. доц. д-р Павел Стефанов

Latest posts by Архим. доц. д-р Павел Стефанов (see all)

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

*

Последни от Брой 1/2009 - Блус за стария Super Rifle

За поста

Постът е препоръка за ограничение от определена храна, а постенето е въздържание

Богородичните празници

В богослужебната година Църквата е установила три основни вида празници: Господски, свързани
Отиди горе